Велика жена, която се извисяваше над всички въпреки крехката си фигура. Така Америка познаваше върховния съдия Рут Бейдър Гинсбърг.
Ярък защитник на гражданските права, "твърда като камък" в поддръжката си за свободите и равенството между хората - Гинсбърг се ползваше с огромен авторитет както сред юристите, така и сред милиони души по света, които споделят либералните й позиции.
Неслучайно в последното десетилетие от живота си RBG се превърна в попкултурна звезда - историята й вдъхнови документален филм, биографична драма и оперета, а Saturday Night Live й посвещаваше серия от политически скечове.
Дори Доналд Тръмп смени конфронтационния си тон при новината за кончината на Гинсбърг, и я описа като "великолепна жена с невероятен живот - независимо дали сте съгласни с позициите й, или не".
Родена в Бруклин през 1933 г в семейство на имигранти от първо и второ поколение, Рут Бейдър получава пълна стипендия за университета Корнел още на 17 г. Там се запознава с бъдещия си съпруг Мартин Гинсбърг, с когото прекарва 56 години от живота си. "Това, което ме привлече безкрайно много към Марти, е, че той обръщаше внимание на факта, че имам ум", казва тя години по-късно.
След като завършват университета, двамата сключват брак и се местят в Оклахома, където Мартин Гинсбърг е мобилизиран на военна служба. Въпреки че Рут получава високи оценки на изпита си за административен служител, единствената работа, която успява да си намери, е за машинописка. Отстраняват я от служба, когато става ясно, че е бременна.
През 1956 г. семейството отново се мести. Рут Гинсбърг е приета в правния факултет на Харвард една година след своя съпруг; випускът й включва едва 9 жени. Тя разказва, че деканът е поканил деветте "изключения" на вечеря в дома си и ги е попитал: "Защо сте в Харвард и заемате местата на мъжете?".
Успехът й в следването опровергава съмненията в качествата й на юрист.
Неочакваната онкологична диагноза на съпруга й обаче поставя огромна тежест върху раменете й. Марти Гинсбърг е подложен на няколко операции и агресивна терапия, докато Рут се грижи както за него, така и за 3-годишната си дъщеря, и за изпитите в Харвард.
Марти Гинсбърг преодолява болестта и получава предложение за работа в Ню Йорк. Съпругата му Рут е принудена да продължи последната година от образованието си в Колумбийския университет - Харвард отказва да признае изпитите й, за да издаде диплома. Едва през 2011 г. университетът връчва на Рут Бейдър Гинсбърг почетна степен на специална церемония, на която Пласидо Доминго й посвещава песен.
Гинсбърг, която е отдаден почитател на оперното изкуство, казва, че това е бил един от най-великите моменти в живота й.
RBG завършва право в Колумбия с най-високата оценка, но въпреки това вратите на адвокатските кантори се оказват затворени за нея. Независимо че е препоръчана за асистент към Върховния съд, администрацията дори не я кани на интервю. Както тя разказва по-късно - юристите са я пренебрегвали не само защото е жена, но и защото е майка, а мъжете са смятали, че семейните й задължения ще пречат на работата й.
В крайна сметка, Гинсбърг получава позиция като асистент на съдия Едмънд Палмиери в Ню Йорк, след като нейният професор и ментор Джералд Гънтър го заплашва, че никога повече няма да му изпраща най-добрите си студенти като стажанти, ако не я приеме.
В началото на 60-те години Гинсбърг научава шведски език, за да работи по международно сравнително изследване. През 1963 г. получава работа като преподавател в правния факултет на университета Рутгерс - този път договорът й е подновен преди раждането на второто й дете.
През 1971 г. RBG пише първата си жалба до Върховния съд по дело, в което защитава жена, която се бори за правото да изпълни наследството на своя покоен син вместо неговия баща. Конституционният казус е за това дали щатските власти могат да поставят мъжете в привилегировано положение пред жените при онаследяването. Върховният съд се произнася единодушно в подкрепа на каузата на Гинсбърг - това е първото дело, в което федералният съд отменя щатски закон заради полова дискриминация.
За Гинсбърг това е само началото.
Към 70-те години тя става първата жена с постоянна позиция на професор в Юридическия факултет на Колумбийския университет. Оглавява организация за защита на правата на жените към Американския съюз на гражданските свободи.
В делата си често включва казуси, които показват, че дискриминацията въз основа на пола засяга не само жените, но и мъжете - и затова е несправедлива. В продължение на години Гинсбърг защитава позицията, че принципите зад 14-та конституционна поправка за равенството пред закона (от 1868 г.) се отнася не само за расовите и етнически малцинства, но и за всеки човек, включително за жените.
През 1980 г. президентът Джими Картър номинира Гинсбърг в Апелативния съд на окрът Колумбия. 13 години по-късно Бил Клинтън я предлага за член на Върховния съд - едва втората жена, която е номинирана за най-високата позиция в правосъдната йерархия в САЩ. Кандидатурата й едва не се проваля, след като активистки за правата на жените остават недоволни от нейната критична позиция по най-известното решение на Върховния съд за правото на аборт. Въпреки това Клинтън е впечатлен от срещата си с Гинсбърг и внася номинацията й в Сената, където печели избора с 96 на 3 гласа.
Въпреки либералните си позиции, Гинсбърг има близка приятелска връзка с един от най-консервативните си колеги Антонин Скалия.
През 2006 г. тя остава единствената жена - върховен съдия след оттеглянето на Сандра Дей О'Конър. Тригодишният период преди номинацията на Соня Сотомайор бил "най-лошото време" за Гинсбърг: "Обществото виждаше как в съдебната зала влизат 8 едри мъже, след което една дребна женица сяда в ъгъла. Това не беше добра гледка за публиката", казва тя в интервю от 2014 г.
В този период Гинсбърг става все по-убедителна и твърда в особените си мнения по дела, които засягат правата на жените за равностойно заплащане, за равни права на достъп до здравни грижи независимо от религиозните убеждения на работодателя и др.
"Някои от любимите ми решения са особените мнения. Няма да доживея да видя какво ще се произлезе от тях, но запазвам надеждата си", казва тя пред NPR, като обяснява, че смисълът на правните й обосновки е да даде аргументи за промяна пред бъдещите съдебни състави и законодатели.
Гинсбърг се бори със заболявания от рак пет пъти между 1999 и 2020 г., но продължава да изпълнява функциите си във Върховния съд. Болестта отнема живота на съпруга й през 2010 г. Част от представителите на либералния спектър я критикуват за това, че не се е оттеглила от Върховния съд още по време на мандата на Барак Обама, за да му остави възможност да номинира друг прогресивен върховен съдия на нейно място, но въпреки това Гинсбърг не се отказва от мисията си и продължава да вдъхновява цяло ново поколение юристи.
"Мисля, че съм родена под много ярка звезда. Погледнете живота ми - завърших право, имах отлични оценки, нито една кантора в Ню Йорк не ме поиска. В крайна сметка започнах да преподавам, а това ми даде време, за да се посветя на движението за равни права между жените и мъжете".
До края на мандата и живота си Рут Бейдър Гинсбърг запази образа си на феминистка, която никога не е престъпвала границите на добрия тон и взаимното уважение, но упорито е защитавала каузата на гражданските права и свободи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
