С какво бихме искали да ни запомнят следващите поколения, когато кризата отмине?

Кризата - независимо колко стресираща и непреодолима изглежда в момента на развитието си - е част от човешкото състояние. Но поведението на отделните личности, бизнесите и правителствата в моменти на кризи може да имат исторически последствия - както позитивни, така и деградиращи за колективните цели.

Това посочва проф. Скот Галоуей в статия за блога си No Mercy / No Malice, озаглавена "Тестът на нашето поколение". Галоуей е преподавател по маркетинг в NYU, предприемач, автор на книгите "The Four: The Hidden DNA of Amazon, Apple, Facebook, and Google" и "The Algebra of Happiness".

Галоуей дава исторически примери с поведението на американското общество по време на пандемията от испански грип през 1918 г. Смъртността в някои големи градове се увеличава значително заради безотговорното отношение на властите към опасността от заболяването. В същото време, призивите на лекарите за доброволческа помощ и съпричастност към страданието на най-тежко засегнатите семейства не срещат никакво разбиране. Тази криза се е превърнала в унизителен епизод от историята на САЩ заради прояваta на неадекватно поведение, провокирано от страх, разделение и невежество. Нежеланието да се вземат поуки от миналото обаче води до повторение на грешките в ситуация на още по-опасна пандемия.

Кризисният мениджмънт има правила, които могат да помогнат на всяка организация да се спаси в катастрофални ситуации и да спечели изгубеното обществено доверие. Това е и препоръката на Галоуей към властите и обществото в САЩ - "Опитвайте се да сте ориентирани към действия, организирани и дисциплинирани по време на кризата. Вие ще сте част от хората, които ще запазят спокойствие въпреки натиска и ще помогнете за преодоляването на най-голямото изпитание пред това поколение".

С какво бихме искали да ни запомнят следващите поколения, когато кризата отмине? Почти всеки от нас ще говори за това изпитание с грандиозни думи, защото това е исторически момент. Но каква ще е нашата лична роля в неговото развитие?

Covid-19 е криза от епохален мащаб поради много причини. Болниците вече се изправят пред остър недостиг на материали. Тестовете все още не са широко достъпни. Много от лекарите се заразяват от пациентите си. Респираторните апарати са дефицитна стока. 40% от хоспитализираните болни са по-млади хора. Това е комбинация от криза на здравеопазването и криза на икономиката. Тригодишният прогрес на финансовия пазар беше елиминиран само за седем дни. Молбите за помощ поради безработица са се увеличили с 30%.

Първичните инстинкти подтикват хората да реагират по непредсказуем начин в моменти на паника, пише Скот Галоуей. Но поведението на човек в стресова ситуация, по време на криза, когато никой друг не наблюдава какво върши, е същината на поведението му в нормални условия.

Това не е първият случай в историята на Америка, при който нацията е изправена пред толкова сериозно изпитание - през 1918 г. страната също се бори с пандемията от испанския грип.

По време на най-тежкия период медиците от големите градове в САЩ призовават населението да се включи в усилията за помощ на страдащите. Малцина обаче се осмеляват да го направят.

Във Филаделфия главният лекар по спешна медицина моли за помощ при грижата за болни деца. Никой не отговаря на апела му.

"Досега стотици жени имаха прекрасни мечти, в които се виждаха в ролята на милосърдни ангели. Сега сякаш нищо не ги трогва. Има семейства, в които всеки е болен. Децата наистина гладуват, защото няма кой да им даде храна. Смъртността е толкова висока, а никой не се отзовава", казва той.

Това е и една от най-странните особености на пандемията от 1918 г. - когато тя приключва, хората отказват да говорят на тази тема. За нея са написани много малко книги и пиеси. Близо 675 000 американци губят живота си заради грипа. Това е огромна загуба за обществото в сравнение с току-що приключилата Първа световна война, но въпреки това трагедията не оставя почти никаква съзнателна следа в американската култура. Може би защото хората не харесват това, в което са се превърнали. Споменът е унизителен, затова е потиснат.

Един от емблематичните примери за нуждата от бърза реакция при Covid-19 е решението на кметството във Филаделфия да проведе парад насред епидемията от испанския грип през 1918 г. За три дни умират 117 души. За разлика от Филаделфия, в Сейнт Луис затварят училищата, църквите, съдилищата и библиотеките. Забраняват и събиранията на повече от 20 души на едно място. Смъртността при тях е значително по-ниска.

Възможно ли е САЩ да повтори историята?

"Конгресмени призовават хората да излизат по барове, докато в интензивните отделения на болниците умират млади хора. Администрацията продължава да държи победоносни речи, вместо да мобилизира хората за решителна битка. В моя роден щат Флорида тази седмица хората продължаваха да ходят на концерти, барове и партита. Това поведение отразява пълна липса на човеколюбие. Признавам си - не знам дали щях да се държа по-различно, ако бях на техните години. Знам само, че след време младите хора ще съжаляват за това, че са били толкова незаинтересовани и неадекватни", коментира Скот Галоуей.

Като преподавател по бранд стратегии в Нюйоркския университет, той напомня за трите базови стълба на кризисния мениджмънт:

1) Лидерът поема отговорността
2) Признайте проблема
3) Приложете извънредни мерки за корекция на грешката

Причината, поради която Johnson & Johnson e една от най-скъпите компании в света, е свързана с поведението им по време на кризата от 1982 г., напомня Галоуей. В период от два месеца, умират 7 души в Чикаго заради отравяне на капсули ацетаминофен от серията Tylenol на Johnson & Johnson. Вместо да настоява, че става дума за изолиран инцидент, компанията взема решение да изтегли абсолютно всички наличности от търговската мрежа - над 30 милиона опаковки.

"На пръв поглед, това изглежда преувеличена реакция. Но тя допринася за общественото здраве и възстановява публичната репутация на компанията", пише още той и цитира мнението на експерт от СЗО по повод пандемията от Covid-19:

"Перфекционизмът е враг на доброто, когато става дума за управление на извънредни ситуации. Скоростта е по-важна от идеалното изпълнение. Проблемът в момента е, че всеки се страхува да не сгреши".

Особеността на свръхреакцията е, че тя е несъизмерима със създалата се криза. Създава дълбок дискомфорт, защото хората се опитват да изобретят несъществуващо решение на проблема, чиито реални измерения са непредсказуеми. Влагането на огромни ресурси в стратегия, чийто резултат е неизвестен, е голям и сериозен риск. Но ако се чака твърде дълго, за да може болестта да се прояви в мащаб, вече ще е прекалено късно, предупреждава Галоуей.

"Как ще постъпи обществото? Все още имам надежда. Може да сме нацията, която ще се вземе в ръце и ще унищожи вируса от своята държава. Може да сме нацията, която ще открие и разпространи по света ваксина и лечение. Опитвайте се да сте ориентирани към действия, организирани и дисциплинирани по време на кризата. Вие ще сте част от хората, които ще запазят спокойствие въпреки натиска и ще помогнете за преодоляването на най-голямото изпитание пред това поколение", завършва той.