Какво вижда един руснак, когато пристигне в София?
Ресторант Арбат. Улица "Московска". Магазините "Берьозка". Паметникът на Цар Освободител. Сталинистката архитектура на Партийния дом (при който липсва само старата червена петолъчка).
"За мен България е мястото, в което се избавих от робството на имперското мислене, а него явно го има във всеки от нас - ние сме ви освободили, ние сме по-големият брат, значи завинаги сте ни длъжни", казва Леонид Парфьонов.
Известният руски опозиционен журналист прави брилянтно описание на руския манталитет спрямо България в епизод от влога на Юрий Дуд. Самият той говори доста добре на български език и познава културата, политиката и обществените нагласи в страната.
Говорейки на руската си публика, Парфьонов всъщност отваря очите и на младите българи, които нямат свои спомени за времената преди 1989 г.
Например - може би не предполагат, че в химна на Народна република България се пее за... Москва. Но не и за София.
"Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой!
Партия велика води,
нашият победен строй".
"Има ли изобщо държава тук? В химна се пее за чужда столица, а не се пее за собствената страна", коментира Леонид Парфьонов в разговора си с Дуд. Той разказва как България е превърната в умалено копие на СССР след 1944 г. - "защото в целия соцлагер всичко трябваше да е съветско - от държавния план до пионерската организация".
Отношението на руснаците към българите като към неразличими от всички останали източноевропейски "окупирани" нации започва още по-отдавна.
"Това ме изненадваше, когато пристигнах в България по съветско време. За първи път дойдох през 80-та година. И виждам "Цар Освободител". Там е булевард "Граф Игнатиев", а надолу е бул. "Княз Дондуков", казва Парфьонов.
Защо България е наричана 16-та репубика на Съветския съюз, въпреки че формално никога не е била съставна част от тази структура?
"Защото тя беше един от най-безправните сателити. Смяташе се, че българите са най-покорните. Като цяло, имаше много пренебрежително и високомерно отношение. В СССР съществуваше едно понятие "близката чужбина". Например - каква чужбина е Латвия? Каква чужбина е Украйна? Каква чужбина са Казахстан и Грузия? Пееше се "курица не птица, Болгария не заграница" ("кокошката не е птица, а България не е чужбина)". Може би и аз имах подобно отношение. Не изпитвах агресия и за разлика от моите съотечественици от същото поколение по онова време не бърках Букурещ с Будапеща. Но имаше такова отношение - защо да различаваме на държавите от Източна Европа? Всички са едно и също", посочва още журналистът.
Той разказва интересен анекдот от Санкт Петербург, където пътува в тролей и чете българското списание за литература, изкуство и култура ЛИК.
"Чета го, а се оказва, че един дядо ме заглежда през рамо. И изведнъж ми казва: "Какъв е този боклук? Всички букви са съветски, а думите са други, *****", разказва Парфьонов. "Отговорих му максимално неутрално, че това е български език. А той ми каза: "Абе тия настина ли пишат така? Като имат съветски букви, защо не пишат разбираеми думи?!". Много се ядоса на това отношение", разказва Парфьонов.
Журналистът разказва, че животът му в България го е научил да бъде "хедонист".
Една от най-големите изненади от първите му гостувания в София се оказват кафенетата на открито в центъра на града.
"Спомням си онова изумление - как се променя улицата от това, че хората просто си седят на масите. Просто човек идва спонтанно и си сяда, или две приятелки пият кафе и си говорят. Това е съвсем друг начин на живот. Съветският човек през цялото време е загрижен. Да излезе без причина, оптимистично? Това изобщо не беше прието за нормално - един човек да седи на маса, да си кръстоса краката, да чете вестник и да пие кафе на улицата", коментира още Парфьонов.
Докато учи в журналистическия факултет в Ленинград, той се сприятелява с много българи, които също следват в СССР и живеят в неговото общежитие. Това се оказва проблем за някои от руските им колеги.
Срещу Парфьонов е написан донос за това, че разговаря с чужденците на български, а той е неразбираем за останалите студенти.
Той е привикан в университета, за да даде обяснения. Деканът му казва: "Ето, хората пишат, че вместо да носиш високо знамето на съветския човек и да ръководиш българите, които са дошли да учат при нас, ти говориш на български език с тях и се оприличаваш на тях. И крещите на това неразбираемо наречие в общата кухня и пиете българско вино".
Парфьонов разказва, че е останал шокиран от ситуацията, в която не разбирал дали се очаква да се защитава или да се възмущава.
"За щастие деканът поговори и накрая каза: "Представи си, при нас има хора, които пишат спонтанно доноси. Ние не сме ги карали да сигнализират как живеете с чужденците. Хората сами ги пишат".
Леонид Парфьонов говори още за "менталната гражданска война", която руснаците водят помежду си заради политическата пропаганда.
Най-страшната русофобия, казва той, е да твърдиш, че "без Путин няма Русия".
"Нима 150 млн. население е толкова бездарно и безпомощно, че не може да замени един човек? Още повече - един ден него няма да го има. И какво - Русия ще спре ли да съществува? Отричаш 1150 години държавност в Русия?", пита той.
На въпроса на Дуд дали може да сравни отношението на Кремъл към България с войната в Украйна, той отговаря:
"Това е имперският възглед - ние знаем най-добре как се живее щастливо. Ние вас ви освободихме и сте длъжни винаги да сте ни благодарни и да правите каквото ви кажем. Добре, освободил си ги. Но защо? За да могат хората да живеят своя живот занапред, или си ги завоювал и са длъжни да ти бъдат колония, да слушат твоя диктат, да пеят за твоята столица в своя химн?".
Попитан дали някога ще се върне в Русия, Парфьонов отговаря с тъга.
"Не мога да си го представя. Както казват хората - ППЖ, или "пока Путин жив" (докато Путин е жив). Или до края на путинизма. Може би трябва да свикна с варианта, че вероятно никога няма да се върна. Но ми се струва, че всичко, което се случва в момента, е прекалено противоестествено, за да продължава много дълго. Прекалено много е против времето, против историята, против смисъла, против 21 век".
Ден след като епизодът на Дуд за България излезе в YouTube, руските медии съобщиха, че Леонид Парфьонов е разследван от руската полиция за това, че не е уведомил службите за наличието на чуждестранен паспорт от Израел.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
