Недостигът на болнични легла не е най-голямата криза на Covid-пандемията в България.
Немарливостта и липсата на човешко отношение към пациентите и близките им е това, което може да нанесе напълно непоправими щети. Независимо дали болният човек е приет "с връзки" или не.
Всекидневно статистиката отчита поредния смъртен случай на пациент със съпътстващо хронично заболяване. Но нито НОЩ, нито системата на здравното министерство разкрива в какви условия всъщност си отиват най-уязвимите български граждани, които имат нужда от допълнителна грижа.
Илияна Захариева свидетелства за недопустими пропуски на здравната система, довели до смъртта на баща й след няколко дни на престой в Инфекциозна болница - Пловдив.
Мъжът е страдал от хронична бъбречна недостатъчност, заради която се е подлагал на редовна хемодиализа в медицински център в града.
"Хемодиализата е сериозно лечение, изисква добра апаратура, препарати, стриктно следене на пациентите и грижа. Баща ми я имаше и се чувстваше добре. Докато не дойде ковид истерията", разказва Захариева.
На 27 октомври той е върнат от центъра заради отчитането на температура от 37,6. В обичайна ситуация това не е пречка за провеждането на процедурата, но заради Covid-пандемията човекът е върнат. Провежда тест, който показва положителна проба за коронавирусна инфекция.
"Беше ми обяснено, че единственият вариант за пациент на хемодиализа с ковид е да бъде приет в Инфекциозна болница в Пловдив, където ще го лекуват от вируса и ще му правят диализа, всичко било организирано. В Инфекциозна, разбира се, нямаше места. Намерих, с познати, с “връзки”. Уточнявам, че не става въпрос за служебната ми позиция, а за лични приятелски контакти. Да, имам много приятели и познати... Дали е морално да звъннеш на приятел за близък, съдете вие. Вярвам, че в такава ситуация всеки ще се опита да направи най-доброто за близките си.
Личните лекари: Роля в театъра на Мангъров няма да играем
На 28.10 (сряда) го приеха, ден след пропуснатата хемодиализа. Приемът с "връзки" стана след 3 часа чакане на опашка. Пазеха му легло и очаквах адекватна грижа", пише тя.
Очакванията се оказват неоправдани. Диализа е направена едва два дни след приема в болница и три дни след пропуснатата процедура - "след много настояване и напомняне от моя страна".
"Пациентите от ковид лежат на втория етаж в болницата (стара порутена сграда), моят баща беше в блок 1, за диализата трябва да слезе на долния етаж в КАРИЛ по стълби, асансьор няма, и да дойдат с машината за диализа от съответното диализно отделение. Първия път човекът си слезе по стълбите и направиха диализата. Как, с каква апаратура, с какви препарати нямам представа и няма да разбера. Може би колегите ми от медиите ще помогнат да разследваме, за да знаят следващите пациенти. Само знам, че в неговия диализен център го следяха доктор и няколко сестри, мереха му килограми и кръвно по няколко пъти, докато тук просто го сложиха на машината", пише Захариева.
От болницата я уверяват, че баща й вече е включен в план за диализа в три дни от седмицата и че продължава лечението на вируса. Състоянието му обаче се влошава.
"Понеже ковид вируса се третира ато чума, достъп до отделението, докторите и болните няма. В 12 часа заставаш на стълбичките на Инфекциозна и чакаш някой да благоволи да даде „сведения“ за твоя близък човек. Чакаш, чакаш, в някакъв момент излиза изнервен доктор или сестра, скарва ти се и евентуално ти казва нещо. Моят брат си живее в Пловдив и лично ходеше всеки ден на обяд за сведения и да занесе каквото има нужда. Мен пък специално ме информираха по телефона какво и как се случва, защото съм с протекции. Явно нещо се е случило след диализата в понеделник, защото в сряда?!? ми казаха, че не е съвсем добре, бил объркан и неадекватен, имал фациалис (изкривяване) на лицето. Не съм доктор, но това ме разтревожи много и тръгнах спешно за Пловдив. Успях да алармирам явно и тях, защото на четвъртия ден след влошаването му, след диализата в понеделник, се спретнаха да го заведат на скенер (да изключат инсулт) и да му направят отново пропуснатата в сряда диализа", пише тя.
"Важното е да има, Мангъров, оптимизъм, бе. Иначе ще загинеме"
"Благодарение на този скенер, за който го транспортираха с линейка, успях да видя за последен път баща си. Лежеше в носилката, беше в съзнание, надигаше си главата с учудване какво се случва. Погледна ме и ме позна, усмихна ми се. Тази мила, объркана усмивка ме преследва сега в безсънните ми нощи. Приближих се, хванах го за рамото и му казах „Тате, всичко ще е наред. Водим те на едно изследване“. В този момент един от санитарите, носещ носилката, ми се разкрещя „Като не помагаш, поне не пречи“.
Изследването не показва инсулт или други изменения, затова след него възрастният човек е изпратен на диализа на долния етаж в блока на болницата.
"В 10 вечерта ми се обади санитарят от ромски произход Динко. Това беше единственият телефон, с който разполагах, освен на шефа, където бях с протекции. В самото отделение никой от лекуващите лекари не си дава контактите, никой. Само санитарят Динко – човекът, който ни даваше информация, наглеждаше го, слагаше му памперса и пижамата, проявяваше човечност и грижа. Та Динко ми звъни и казва „Пращай брат ти веднага тук с едно одеяло и двама мъже, лежи пет часа долу в отделението, няма санитари, няма носилка и не можем да го върнем горе в отделението.“, пише Илияна Захариева.
Един час по-късно болният мъж все още лежи сам, докато санитарят е успял да го изведе пред КАРИЛ и изчаква близките да помогнат за качването му на горния етаж с одеяло.
"Сложили го в леглото да му пуснат системите от предписаното лечение. В цялата тази случка дежурен доктор не присъства. Само санитарят Динко и една горе-долу отговорна сестра, която държеше да му пусне системите", разказва тя.
Захариева настоява пред директора на болницата да преместят баща й в диализно отделение, но й отговарят, че "без отрицателен PCR тест няма мърдане от Инфекциозна болница".
"Сега за последен път ще нарека Инфекциозна „болница“. Защото всъщност това е в най-добрия случай лазарет. Място, където болните лежат в едни легла по една пътека и се разчита май основно на естествения подбор. Е, баща ми не се оказа от оцеляващите. В събота сутринта се обадиха на брат ми, че е починал през нощта. Какво се е случило, никога няма да разбера. Знам, че придружаващото му заболяване го правеше рисков и може да се влоши от много неща, но докторите също го знаеха и не направиха нищо, за да получи адекватната грижа за състоянието си. Системата ни е абсолютно неподготвена за такива пациенти или поне тази в Пловдив", пише тя.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: