"Важното е да има, Мангъров, оптимизъм, бе. Иначе ще загинеме" 

Цяла Европа гори от Covid-19. Само в България управлението успя да превърне медицинската криза в нов жанр на риалити телевизията.

Последният епизод се разгръща около заседателната маса на Министерски съвет. Напрежението в залата може да се разреже с нож, ако не беше социалната дистанция. От едната страна стоят здравният министър Костадин Ангелов и държавният здравен инспектор Ангел Кунчев. От другата страна - вицепремиерът Томислав Дончев (без реплики, разбира се), директорът на УМБАЛСМ "Пирогов" Асен Балтов и новоназначеният началник на Covid-отделението в Инфекциозна болница Атанас Мангъров.

Ръководителят на Националния Covid-щаб Венцислав Мутафчийски не е присъствал на публични брифинги по повод Covid от около месец, но вече никой не се учудва от липсата му на фона на кадровата политика в Министерството на здравеопазването.

Самоповишил се в експерт по коронавирусите след 16-дневната си карантина, Борисов дирижира психодрамата. Доц. Атанас Мангъров отрича карантинните мерки, професорите го връщат в първи курс по медицина му напомнят, че "науката се основава на доказателства, а не на лично наблюдение".

Главният здравен инспектор се слива с пейзажа, докато колегите му търсят думи, с които да омекотят недоумението си от присъствието на Мангъров на масата. Една седмица по-рано Кунчев се опита да намекне за затягане на мерките за безопасност, и още в същия ден му бе дадено да разбере, че експертизата в епидемиологията не му дава предимство в управлението на кризата.

"Това искат хората. Искат да слушат", доволен е Бойко Борисов. "Това е спорът в обществото. Когато го водят професори и доценти, е по-добре, отколкото като се карат политици".

Ако досега собствената му оценка за противоепидемичните мерки в България беше 6+ (най-ранни, най-премерени, най-правилни, най-умни), сега идеята за пълна блокада по примера на Гърция или Франция се смята за "груба грешка". Няма рейтинг от 53%, няма локдаун.

След трите Д-та здравната стратегия на правителството вече се базира на нова тройна алитерация: "Линейка, Лекарство, Легло" за всички, които го пожелаят. Кръвна плазма ще се прозивежда от Варна до София и от Пловдив до Плевен, ама друг път. Хеликоптери на Авиоотряд 28 ще летят по родопските села, за да събират болните от домовете им. ТИР-ове ще "разхвърлят" ваксината на Pfizer, когато й дойде времето.

Няма да оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ, както гласи вицът.

"Минете по коридорите, успокойте, потупайте ги, всеки има душа", нарежда Борисов на директорите на болници.

Надеждата на властта е в "тила" на бъдещите преболедували - те ще пазаруват на болните си съседи, те ще учат децата на смятане и писане, те ще работят за връщането на държавните дългове и за плащането на повишените пенсии, след като (ако) изкарат карантината.

Инфекционистът Атанас Мангъров, който склони да се включи в лечението на Covid-пациенти в болницата си на осмия месец от появата на вируса в България, реши да се скара на личните лекари заради нежеланието им да отменят колегите си клиницисити.

"Личните лекари трябва да спрат с т.нар. телефонна медицина, а да се захванат с всички предпазни мерки и да започнат да преглеждат и лекуват пациентите... Ако тях ги е страх, да бяха станали счетоводители", казва той на импровизирания консилиум в Министерски съвет.

Личните лекари: Роля в театъра на Мангъров няма да играем

"Ама не ги обиждай, да не ти скочат", реагира Борисов, премиерът-рекордьор с осем министри на здравеопазването в три управленски мандата. "Да се отнасяме с уважение. Много са чувствителни лекарите, уморени са".

Наблюдателят от другата страна на линията седи и се чуди: кой с кого се подиграва този път?

И дали някой си представяше, че ще направим прехода от пълна мобилизация до пълен системен хаос само за осем месеца от "срещата" си с вируса?

Самолечението, търсенето на връзки, недоверието в системата и страхът, че стъпиш ли в болница, няма да излезеш жив, съществуваха и преди пандемията.

Разпадът досега се отлагаше само благодарение на личните усилия на лекари, сестри, лаборанти и санитари. Завесата обаче се вдигна и пролича онова, което никой не бива да вижда - как се прави политиката.

Когато експертите от щаба съветваха хората да се пазят и да не се "минават" със зараза в ранния етап на пандемията, дали си даваха сметка за последиците от политическата безотговорност върху здравето?

Кой беше в по-страшно положение: 70-годишната жена от Габрово, първият пациент с диагноза Covid-19 в момент, в който нито един лекар в страната нямаше представа с какво изпитание ще се сблъска? Или 33-годишният мъж от София, който почина в дома си, защото нито една линейка не се отзова на молбите му на близките му за помощ?

На кого му беше по-тежко? На спешните медици тогава, когато в началото на пандемията бяха оставени без предпазни лични облекла? Или на спешните медици сега, когато облекла има, но успяват да обслужат само 70 от всеки 170 повиквания за болни с коронавирус на смяна?

На бременните жени, които през март останаха без достъп до АГ-консултации, или на бременните жени сега, когато са принудени да тичат с часове между аптеките на болниците в търсене на изчезналите жизненоважни инжекции?

На учителите и учениците, които прекараха целия втори срок на 2019-2020 г. пред компютрите си в имитация на несъществуващото е-образование? Или на учителите, които сега се разболяват и губят колегите си поради все същата липса на хигиенни условия в класните стаи?

Дали им е по-лесно на всички останали здравноосигурени български граждани, които едва опазиха своята работа, семейство и перспективи през 2020 г., само за да се доведат до ситуация, в която има висока вероятност да бъдат лекувани от ортопеди, офталмолози или студенти по медицина, ако се заразят с Covid?

"Важното е да има, Мангъров, оптимизъм, бе. Иначе ще загинеме".