Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Забавянето на ЕС с доставките на ваксини срещу Covid-19 е груба грешка от страна на политическите лидери. Това казва проф. Фрауке Цип, директор на департамента по неврология към Университетския медицински център в Майнц. Тя е член на германската национална академия по науките "Леополдина" и е съветник по медицинските въпроси към правителството в провинция Райнланд - Пфалц.
"Защо не беше поет риск и не бяха поръчани повече ваксини през лятото? Доскоро все още имаше официални помени за жертвите на вируса, а сега явно вече не разчитаме на всеки ден, в който можем да спасяваме човешки животи. Сега ни карат да проявяваме търпение", казва тя в интервю за "Велт".
Критичната й позиция дойде паралелно с предупреждението от страна на Угур Шахин, основател на BioNTech, че компанията му може да не успее да компенсира огромното търсене на ваксината срещу Covid.
"В момента нещата не изглеждат много розови, има дефицит, защото все още в ЕС няма други одобрени ваксини и се налага да го попълваме с нашата ваксина. Това е причината, поради която работим съвместно с Pfizer, за да видим дали не можем да произведем още по-големи количества", казва той в интервю за Spiegel.
Съпругата на Шахин - Йозлем Тюречи - коментира, че през лятото в Брюксел са се надявали на по-голям избор от доставчици на препарати. Затова ЕС е направил поръчка на 300 милиона дози (сигурна доставка на 200 млн. + опция за увеличаване с още 100 млн.) при BioNTech и то едва през ноември. За сравнение, САЩ поръча двойно 600 млн. дози още през месец юли.
"Този подход е логичен", казва Тюречи. "Но в един момент стана ясно, че много от производителите няма да успеят да доставят толкова бързо. Тогава вече беше късно да се навакса недостатъчния брой на поръчаните дози".
Угур Шахин посочва, че процесът по договарянето с ЕС не е бил толкова бърз, колкото в други страни, но го отдава на особената структура на вземане на решения, когато всяка държава членка има право на глас.
ЕК е направила поръчки и за други препарати, но те все още не са преминали през процедурата по одобряване от регулатора - Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Най-рано на 6 януари се очаква решение за безопасността и ефикасността на ваксината на Moderna, която вече се прилага в САЩ. Германският здравен министър Йенс Шпан призова EMA за бързо и внимателно преглеждане и на кандидата от Оксфорд / AstraZeneca, за да може по-скоро да се увеличи избора на имунизационни препарати.
Израел ваксинира повече от 1 000 000 жители срещу Covid
В средата на декември 2020 правителството в Берлин поръча още 30 милиона дози от Pfizer за национално ползване, извън квотата от общата доставка за ЕС.
Според Фрауке Цип, BioNTech са предлагали на ЕС много по-голямо количество от ваксините в края на лятото на 2020. Компанията е купила допълнителни производствени мощности през септември. Spiegel също потвърждава в свое разследване, че BioNTech е предлагал на ЕС да достави до 500 млн. дози.
Цип изчислява разходите за допълнителната поръчка и посочва, че сумата "не е нищо в сравнение със парите, които се налага да харчим заради блокирането на икономиката. Изобщо да не говорим за живота на хората, които можеше да бъдат спасени при едно по-ранно и експедитивно ваксиниране".
Тя дава за пример държави като Израел, Великобритания, САЩ и Канада, които се справят по-добре в имунизационните си програми и се надяват, че до пролетта на 2021 г. ще са ваксинирали голяма част от населението си. По думите й - дори голяма държава като Германия може да ваксинира 60% от гражданите за срок от 2 до 3 месеца.
"Като дългогодишен лекар-изследовател в сферата на молекулярната биология мога да кажа, че производството на ваксините - особено на РНК-базираните ваксини - щеше да е възможно в същия мащаб и за страните от ЕС", казва тя.
Какъв риск щеше да поеме ЕК, ако беше действала по-бързо?
"Ако всички ваксини са ефикасни и безопасни, можеше да се окаже, че сме се презапасили с твърде много препарати - но тогава можеше да ги преразпределим на по-бедни държави", казва тя и допълва, че това щеше да се приеме като акт на солидарност, а не разхищение.
До 1 януари Германия е ваксинирала малко над 165 000 души и е приела доставките на 1,3 млн. дози, но някои от имунизационните центрове са останали без материали.
В България първата пратка от ваксините стигна за началото на имунизирането на 4739 души, но се очаква още на 4 януари да пристигнат допълнителни дози и кампанията да продължи.
Във Франция кампанията върви с много по-бавно темпо заради настояването на здравните власти да се осигури писменото съгласие на всеки човек, на когото се предложи ваксината. Франция е една от страните с най-ниско обществено одобрение на ваксините, а Еманюел Макрон призна, че забавянето на процеса в страната е "неоправдано".
Още 25 000 дози от ваксините идват в България на 4 януари
"Народ, който пренася ваксини в бус за кренвирши, не може да бъде унищожен"
