Германският канцлер Олаф Шолц ще посети България и Северна Македония на 11 юни в опит да постигне компромис между двете страни, насочен към започването на преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС. Това обаче няма да е никак лесна задача.
Напредъкът в двустранните отношения между София и Скопие е малък, а само преди седмица българският културен институт "Иван Михайлов" в Битоля, Северна Македония, беше запален. Въпреки малкото щети по сградата и бързата реакция на властите да задържат извършителя, инцидентът разпали отново тлеещия политически конфликт между двете съседни държави, който не е спирал през последните години, посочва "Дойче Веле" (DW).
И двете страни побързаха да осъдят инцидента. Президентът на България Румен Радев определи случилото се като "поредна провокация, част от дългогодишна антибългарска кампания в Северна Македония". Скопие също осъди инцидента, но в социалните мрежи имаше реакции от опозиционни партии и хора, подкрепящи действията на извършителя.
Известен македонски певец е задържан за палежа на българския културен център в Битоля
Това е само един от проблемите, които канцлерът Шолц трябва да има предвид при посещението си в двете държави.
Бившият външен министър на Северна Македония Никола Димитров вижда посещението на Шолц като "кулминацията на германските дипломатически усилия за осигуряване на пробив, който е важен не само за Балканите, но и за Украйна".
"Този проблем прави ЕС геополитически недееспособен в собствения му регион", казва Димитров пред DW.
Берлин вижда разширяването на ЕС като един от ключовите стълбове на своята европейска политика, който също е залегнал в коалиционното споразумение на правителството.
В хода на руската война в Украйна плановете за разширяване на ЕС са на първо място в европейския дневен ред. Съюзът има желание да посредничи в проблемите между европейските съседи, като едновременно с това попречи на Русия, Китай и други регионални играчи да проникнат на Западните Балкани.
Две от шестте страни от Западните Балкани – Сърбия и Черна гора – вече са в преговори за пълноправно членство в ЕС, а Косово и Босна и Херцеговина се надяват да станат кандидати. Междувременно обаче преговорите за членство на Северна Македония и Албания не могат да започнат вече две години заради наложеното българско вето.
През 2020 г. София наложи вето върху стартирането на преговори за присъединяване на Скопие към Съюза и постави условия, свързани с общата история и език и признаването на българско малцинство на територията на РСМ. От своя страна Скопие отхвърли ултиматума с мотива, че това противоречи на европейските принципи и правото на самоопределение.
Процесът по присъединяване беше допълнително усложнен и след кандидатурата на Украйна за членство в ЕС, която повдига въпроса за по-бърза процедура, макар няколко страни от Западните Балкани да чакат от години членството им да се превърне в реалност.
По-рано германският канцлер Шолц използва именно ситуацията със Северна Македония, за да коментира кандидатурата на Украйна.
„Много вече направиха мащабни приготовления и взеха смели решения. В един момент такава смелост трябва да бъде възнаградена. Вземете Северна Македония например“, каза той.
Шолц обаче не е сам в дипломатическите си усилия. На 6 юни френският президент Еманюел Макрон се обади на колегите си в Северна Македония и България, за да предложи Париж като място за подписване на двустранното споразумение „когато му дойде времето“. Желанието на Макрон е подобно решение да бъде постигнато до края на юни тази година, когато приключва френското европедседателство.
Двустранните разговори сега са фокусирани върху включването на българското малцинство в конституцията на Северна Македония. Последното преброяване установи, че в страната живеят 3504 българи, което е 0,19% от общото население на страната от 1,8 милиона. София иска те да бъдат конституционно признати от преди Северна Македония да започне преговори за присъединяване с Брюксел или дори преди да бъде включена в рамката за преговори на ЕС.
Настоящото правителство в Скопие обаче няма нужните парламентарни гласове, за да приеме подобно предложение. Националистическата опозиция в страната смята всяко сближаване с България за „национално предателство”.
Допълнителни усложнения по процеса се появиха в сряда, когато българското правителство загуби парламентарното си мнозинство, след като "Има такъв народ" напусна управляващата коалиция. Лидерът ИТН Слави Трифонов обвини министър-председателя Кирил Петков в "национално предателство" заради това, че по думите му премиерът се опитва да вдигне ветото за Северна Македония и пренебрегва националните интереси.
Слави Трифонов изтегля министрите на ИТН от кабинета и напуска коалицията
Според политическия анализатор и доцент в "Софийски университет" Даниел Смилов възможности за решението на спора между двете страни има.
„Едно възможно споразумение може да се основава на обвързващ ангажимент за включването на българите в конституцията на Северна Македония и включването на елементи от съществуващите договори между двете страни в рамката за преговори за присъединяване. Въпросът е дали ще има българско правителство, което да прокара такава сделка“, казва Смилов пред DW.
Дори и премиерът Петков да изпълни нагласите си за управление с правителство на малцинството, президентът Радев продължава да е основна пречка в преговорите, заемайки твърда позиция по македонския въпрос.
„Причините за тази политика са предимно вътрешни. Съвременният популизъм е много ефективен за мобилизиране на подкрепа зад твърденията, че „народът не трябва да се поддава на чуждестранен натиск“, смята Смилов.
Европейската комисия и по-голямата част от държавите членки на ЕС, включително Германия, не желаят да позволят двустранните спорове да влязат в рамката за преговори, но са готови да направят компромис, ако Скопие и София намерят някакво споразумение.
Бившият македонски външен министър Димитров предупреждава, че подобно дипломатическо решение само би отложило проблема, като "премести българското вето върху преговорната рамка", което ще позволи на София да блокира допълнително Северна Македония по време на процеса за присъединяване.
"Всеки трябва да бъде внимателен в този стремеж към успех. Той лесно може да стане краткотраен и повърхностен", посочва Димитров.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
