・ 5 мин.

Шолц ще се опита са сдобри София и Скопие, но възможно ли е това?

Шолц ще се опита са сдобри София и Скопие, но възможно ли е това? Снимка: © Getty Images

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


Германският канцлер Олаф Шолц ще посети България и Северна Македония на 11 юни в опит да постигне компромис между двете страни, насочен към започването на преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС. Това обаче няма да е никак лесна задача.

Напредъкът в двустранните отношения между София и Скопие е малък, а само преди седмица българският културен институт "Иван Михайлов" в Битоля, Северна Македония, беше запален. Въпреки малкото щети по сградата и бързата реакция на властите да задържат извършителя, инцидентът разпали отново тлеещия политически конфликт между двете съседни държави, който не е спирал през последните години, посочва "Дойче Веле" (DW).

И двете страни побързаха да осъдят инцидента. Президентът на България Румен Радев определи случилото се като "поредна провокация, част от дългогодишна антибългарска кампания в Северна Македония". Скопие също осъди инцидента, но в социалните мрежи имаше реакции от опозиционни партии и хора, подкрепящи действията на извършителя.

Известен македонски певец е задържан за палежа на българския културен център в Битоля

Това е само един от проблемите, които канцлерът Шолц трябва да има предвид при посещението си в двете държави.

Бившият външен министър на Северна Македония Никола Димитров вижда посещението на Шолц като "кулминацията на германските дипломатически усилия за осигуряване на пробив, който е важен не само за Балканите, но и за Украйна".

"Този проблем прави ЕС геополитически недееспособен в собствения му регион", казва Димитров пред DW.

Берлин вижда разширяването на ЕС като един от ключовите стълбове на своята европейска политика, който също е залегнал в коалиционното споразумение на правителството.

В хода на руската война в Украйна плановете за разширяване на ЕС са на първо място в европейския дневен ред. Съюзът има желание да посредничи в проблемите между европейските съседи, като едновременно с това попречи на Русия, Китай и други регионални играчи да проникнат на Западните Балкани.

Две от шестте страни от Западните Балкани – Сърбия и Черна гора – вече са в преговори за пълноправно членство в ЕС, а Косово и Босна и Херцеговина се надяват да станат кандидати. Междувременно обаче преговорите за членство на Северна Македония и Албания не могат да започнат вече две години заради наложеното българско вето.

През 2020 г. София наложи вето върху стартирането на преговори за присъединяване на Скопие към Съюза и постави условия, свързани с общата история и език и признаването на българско малцинство на територията на РСМ. От своя страна Скопие отхвърли ултиматума с мотива, че това противоречи на европейските принципи и правото на самоопределение.

Процесът по присъединяване беше допълнително усложнен и след кандидатурата на Украйна за членство в ЕС, която повдига въпроса за по-бърза процедура, макар няколко страни от Западните Балкани да чакат от години членството им да се превърне в реалност.

По-рано германският канцлер Шолц използва именно ситуацията със Северна Македония, за да коментира кандидатурата на Украйна.

„Много вече направиха мащабни приготовления и взеха смели решения. В един момент такава смелост трябва да бъде възнаградена. Вземете Северна Македония например“, каза той.

Шолц обаче не е сам в дипломатическите си усилия. На 6 юни френският президент Еманюел Макрон се обади на колегите си в Северна Македония и България, за да предложи Париж като място за подписване на двустранното споразумение „когато му дойде времето“. Желанието на Макрон е подобно решение да бъде постигнато до края на юни тази година, когато приключва френското европедседателство.

Макрон е разговарял с Радев и премиера на Северна Македония, готов е да посрещне страните за споразумение

Двустранните разговори сега са фокусирани върху включването на българското малцинство в конституцията на Северна Македония. Последното преброяване установи, че в страната живеят 3504 българи, което е 0,19% от общото население на страната от 1,8 милиона. София иска те да бъдат конституционно признати от преди Северна Македония да започне преговори за присъединяване с Брюксел или дори преди да бъде включена в рамката за преговори на ЕС.

Настоящото правителство в Скопие обаче няма нужните парламентарни гласове, за да приеме подобно предложение. Националистическата опозиция в страната смята всяко сближаване с България за „национално предателство”.

Допълнителни усложнения по процеса се появиха в сряда, когато българското правителство загуби парламентарното си мнозинство, след като "Има такъв народ" напусна управляващата коалиция. Лидерът ИТН Слави Трифонов обвини министър-председателя Кирил Петков в "национално предателство" заради това, че по думите му премиерът се опитва да вдигне ветото за Северна Македония и пренебрегва националните интереси.

Слави Трифонов изтегля министрите на ИТН от кабинета и напуска коалицията

Според политическия анализатор и доцент в "Софийски университет" Даниел Смилов възможности за решението на спора между двете страни има.

„Едно възможно споразумение може да се основава на обвързващ ангажимент за включването на българите в конституцията на Северна Македония и включването на елементи от съществуващите договори между двете страни в рамката за преговори за присъединяване. Въпросът е дали ще има българско правителство, което да прокара такава сделка“, казва Смилов пред DW.

Дори и премиерът Петков да изпълни нагласите си за управление с правителство на малцинството, президентът Радев продължава да е основна пречка в преговорите, заемайки твърда позиция по македонския въпрос.

„Причините за тази политика са предимно вътрешни. Съвременният популизъм е много ефективен за мобилизиране на подкрепа зад твърденията, че „народът не трябва да се поддава на чуждестранен натиск“, смята Смилов.

Европейската комисия и по-голямата част от държавите членки на ЕС, включително Германия, не желаят да позволят двустранните спорове да влязат в рамката за преговори, но са готови да направят компромис, ако Скопие и София намерят някакво споразумение.

Бившият македонски външен министър Димитров предупреждава, че подобно дипломатическо решение само би отложило проблема, като "премести българското вето върху преговорната рамка", което ще позволи на София да блокира допълнително Северна Македония по време на процеса за присъединяване.

"Всеки трябва да бъде внимателен в този стремеж към успех. Той лесно може да стане краткотраен и повърхностен", посочва Димитров.

Важно днес

Съдът нареди блокиране на шест сайта за инвестиции и криптоуслуги без лиценз

КФН призовава потребителите да проверяват на кого поверяват парите си

14:21 - 18.11.2026
Политика

Лена Бориславова осъди Диана Дамянова за клевета по случая, заради който Кирил Петков подаде оставка

Решението на Софийския районен съд присъжда на Бориславова 2500 евро за нанесени неимуществени вреди

14:14 - 18.11.2026
Важно днес

Иван Василев: Държавата прекъсна най-дългия и мащабен кибершпионаж срещу администрацията

Неразрешеният пробив в инфраструктурата е започнал още през 2021 г.

13:21 - 18.11.2026
Живот

На 59 г. - бременна с третото си дете. Британската ТВ водеща срещу двойния стандарт в родителството

"Егоистично" ли е да родиш след 50 г. - и защо обществото третира жените и мъжете различно

13:18 - 18.11.2026
Кино и сериали

Брад Пит и Флорънс Пю искат да играят злодеи в новия „Джеймс Бонд“

„Има ли роля за злодейка, висока 1,63 м?“, попитала Флорънс Пю режисьора Дени Вилньов

13:04 - 18.11.2026
Важно днес

Майката на Илон Мъск идва в България, за да представи новата си книга

Мей Мъск ще гостува за първи път у нас на 6 декември

11:58 - 18.11.2026
Бизнес

Българската Payhawk привлече 280 млн. долара и вече се оценява на 2 млрд. долара

Първата българска компания "еднорог" удвои оценката си

11:33 - 18.11.2026
Живот

Има място за телефони в класната стая

Образователната платформа "Онлайн умници" на A1 цели да развие дигиталните умения на децата и да ги подготви за модерния свят.

11:10 - 18.11.2026
Важно днес

Русия атакува Одеса, където е концентрирана голяма българска общност в Украйна

Съобщава се за един загинал и ранени

11:03 - 18.11.2026
Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам