Щастливите двойки не се карат по-малко, а по правилния начин

През 70-те години на миналия век група психолози искат да разберат как семейните двойки се справят с конфликтите. За експеримента се разказва и в книгата „Love Shrinks“ (2011).

Журналистът Чарлз Дъхиг разговаря с няколко от психолозите, провели експеримента, описан в нея, за неговата нова книга „Суперкомуникатори" (Supercommunicators).

Дъхиг чете стенограми от споровете и разбира, че въпреки експертизата на изследователите, всички техни първоначални хипотези за конфликтите са грешни.

Психолозите правят видео интервюта на съпрузи и съпруги, които говорят за почти всичко: домакинска работа, деца, приятели, секс. Записани са повече от 1000 спора.

Когато специалистите анализират данните, две неща стават очевидни. Първо, всички двойки се карат. Второ, споровете имат изключително различен ефект върху различните двойки.

Психолозите искат да разберат защо за някои двойки скандалите са отрова, която разрушава връзката им капка по капка, докато за други конфликтите са по-скоро като физиотерапевтична сесия - болезнена в момента, но укрепваща връзките с времето.

От този експеримент Дъхиг прави няколко извода. Един от най-честите източници на конфликти в отношенията произтича от неразбирането между партньорите за това какъв тип разговор водят. Той диференцира два типа:

• Практични: нека решим проблем заедно.
• Емоционални: нека поговорим и разберем чувствата си.

Според автора в много спорове двойките бъркат практическите с емоционални разговори и обратното.

Първата хипотеза на изследователите е била, че щастливите и нещастните двойки се карат по различни въпроси. Вторите може би по-често спорят за големи теми – пари, здраве, злоупотреба със субстанции. Докато щастливите се конфронтират за дребноматия. Тази хипотеза е била погрешна. Ако вие и вашият партньор се карате по сериозни теми като задължения, пари и отглеждане на деца, може да сте сигурни, че всички останали правят същото.

Хипотеза № 2: Щастливите двойки просто са по-издръжливи. Може би просто са по-добри в прощаването и забравянето. Отново грешно. Всъщност изследователите установяват, че много щастливи двойки са ужасни в прощаването и забравянето. Дори водят един и същи спор отново и отново - като Сизиф от древногръцката митология, който бута гигантски камък по нагоре по хълм, само за да падне пак надолу. Тези двойки все още си представят, че са щастливи.

Ключът не е, че щастливите двойки се карат за правилните неща, а че се карат по правилния начин.

Откритието на Дъхиг е, че при тежките конфликти винаги е налице желание за контрол. Единият казва на другия, или и двамата взаимно, какво „трябва да стане”

Вместо да се опитват да контролират партньорите си, щастливите двойки са по-склонни да се съсредоточат върху контролирането на себе си. Мълчат повече. Забавят скандала, като размишляват, преди да говорят.

Опират се на изявления като: „Чувствам се наранен, че каза това за родителите ми“, а не на директни предположения: „Винаги си мразил майка ми“.

Здравите двойки също се стремят да контролират границите на самия конфликт.

Когато щастливите двойки се карат, те обикновено се опитват да направят конфликта си възможно най-малък, за да не го оставят да прерасне в друг спор, смята Бенджамин Карни от на Лабораторията за брак и близки отношения в UCLA, цитиран в книгата на Дъхиг.

Не отваряйте нови теми

Отварянето на нови теми във вече започнат спор или връщане към предишен неразрешен конфликт Дерек Томпсън от The Atlantic нарича „отваряне на нови табове", досущ като в брузър.

За Томпсън с течение на времето това нелепо поведение е станало толкова очевидно за него, че стига до заключението, че твърде много теми в разговор неизбежно забавят взаимното разбиране и сриват продуктивния диалог.

Идеята е, ако единият партньор се чувства разочарован, че другият не е измил чиниите, да не повдига тема от предишен конфликт или да не започва нов. Разговорът трябва да е ограничен до сапун и чинии.

Да не отваряте нови теми не е някакво напълно ново прозрение. Ключът към добрия спор е упражняването на контрол върху себе си и върху темата на разговора.

Много взаимоотношения могат да се запазят, ако си задаваме три много кратки въпроса в разгара на конфликт.

1. „Отваряме ли нови теми?“ Твърде много скандали ескалират, когато един тежък разговор се разклони в няколко трудни теми.

2. „Споделяме ли или търсим решение на проблем?“ Много кавги започват, когато един партньор се опитва да проведе емоционален разговор и се чувства изолиран от порой от неемоционални практически предложения от отсрещната страна.

3. „Ами ако се опитам да контролирам само себе си?“ Много спорове се изострят от необходимостта от изявления по адрес на другия. А констатация от типа "Аз трябва да..." насочва желанието за контрол навътре.

Според Дъхиг целта не е да избегнете конфликт, а да разпознаете, на най-високо ниво, какъв тип разговор всъщност водите.