Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Шведското правителство ще разгледа отново въпроса за присъединяване към еврозоната след парламентарните избори през септември, ако управляващите запазят властта си.
Това каза финансовият министър Елизабет Свантерсон, като уточни, че ще бъде създадена комисия, която да оцени плюсовете и минусите от въвеждането на единната валута.
Швеция отхвърли еврото на референдум през 2003 г., но оттогава икономическите връзки със страните от ЕС значително се задълбочиха. Според скорошни анализи, при сегашните условия ползите от членството може да надвишават рисковете, особено в контекста на променящата се международна среда, съобщава Reuters.
Част от икономистите виждат в по-тясната интеграция с еврозоната възможност за по-голяма стабилност и по-силна позиция на Швеция в Европа.
„Мисля, че е очевидно, че трябва да разгледаме този въпрос и това е задача, с която ще се заема възможно най-скоро в следващия мандатен период“, каза Свантерсон по време на парламентарен дебат за членството в еврозоната.
В същото време страната традиционно разчита на независима парична политика, която според експерти е помогнала за овладяване на последиците от финансовата криза през 2008–2009 г., както и при дълговата криза в еврозоната и пандемията от Covid-19.
Сериозна политическа съпротива срещу еврото идва от Шведските демократи - най-голямата дясна партия, която подкрепя правителството на малцинството. От формацията предупреждават, че приемането на единната валута носи значителни рискове за икономиката и доходите на гражданите.
Общественото мнение остава разделено. През 2003 г. 56% от шведите гласуваха против еврото. Анкета от пролетта на миналата година показва, че против са били 49,5%, 32% са били “за” еврото, а 18,5% са колебаещите се.
