Синдромът на "дигитозата" и защо тайно се радваме, когато приятелите ни отменят среща

Ако имате чувството, че животът ви онлайн е по-вълнуващ от реалността - френският философ Паскал Шабо има обяснение.

Това е синдромът на "дигитозата" - термин, който той въвежда с новата си книга "Nos vies encapsulées" ("Капсулираният ни живот").

Шабо наблюдава как съвременните хора прекарват почти целия си ден, като преминават от една "капсула" в друга - от вкъщи в колата, оттам в офиса, в магазина, в самолета.

Капсулата не е само физическо пространство, което се усеща познато, защитено и контролирано.

Най-малката и най-мощна капсула е екранът.

Вглъбяването в устройствата променя начина, по който човек се свързва с тялото си и физическата среда, сетивата и подсъзнанието.

Екранът създава ново "дигитално свръхсъзнание", което е непрекъснато ангажирано със съобщения, новини, съдържание от социалните мрежи и всичко друго, което превзема активното ни внимание.

Мозъкът влиза в състояние, в което проверката за нова и интригуваща информация става рефлекс. Не само работата, но и почивното време все по-често се прекарва пред екрана.

Това води до познати тревожни усещания - страх от пропускане на нещо ново, страх от натрупването на неотговорени съобщения, загуба на концентрация и постоянна нужда от външен стимул.

Шабо нарича тези състояния "дигитоза" - натрупваща се умствена умора, която може да стигне до прегаряне или до усещане за откъсване от реалността.

Най-интересни обаче са отраженията върху връзките между хората.

Madame Figaro разказва за 41-годишна жена, която споделя, че може да прекара цялото си денонощие вкъщи, без да почувства необходимост да излиза и да се среща с хора.

Тя е фрийлансър, работи от апартамента си, който е преустроила след пандемията, така че да отговаря на нуждите ѝ по най-добрия начин. Има абонаменти за стрийминг платформи, тренира с фитнес уреди у дома и си поръчва храна с доставка, когато не ѝ се излиза до магазина.

"Честно казано, когато някой отмени вечерна среща, изпитвам само радост от идеята, че ще мога да си остана сама у нас. Това е моето щастие", казва жената.

Паскал Шабо говори за т.нар. "оптимизирана самота" - или онова състояние на задоволяване от технологиите, които позволяват на един човек да работи, да пазарува, да гледа кино, да спортува и да общува, без да се принуждава да се среща с непознати хора.

Оптимизираната самота постепенно изключва от всекидневието онези места и ситуации, при които човек може да размени няколко думи с хора извън тесния си социален кръг - като разговор с непознат в кварталното кафене, отбиване от обичайния маршрут без причина, случайно запознанство.

Капсулирането на съзнанието има дори политически последици - обществото не е просто съжителство на самодостатъчни личности, а готовност за взаимно разбиране и понасяне на различията.

Решението според Паскал Шабо не е забрана на технологиите, а съзнателно освобождаване на "междинни пространства", в които животът може да е непредвидим.

Например - разходка без телефон и слушалки, спиране на известията за определени периоди, общуване с хора, което не е минало през дигитални приложения.

Най-тревожният човек, когото познавам