Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Девет години след „Пумпал“ Владислав Тодоров се завръща с нова книга. С романите „Дзифт“, „Цинкограф“ и „Пумпал“ той утвърждава характерния си стил – комбинация от история, ирония и политическа алегория, която продължава и в новия роман, който връща читателя към 20-те години на миналия век, но в една пренаредена реалност.
„Адската машина на щастието“ излиза на 3 април с корица на Теодор Ушев и разгръща свят, в който познати фигури и събития се появяват в различен контекст. В центъра на историята стои атентат, който задава посоката.
Романът е написан в жанра на алтернативната история – подход, който изхожда от въпроса „какво би станало, ако…“. В него реалният исторически ход се отклонява в определен момент, за да се изгради различна версия на света. Така се създава нова реалност, в която познати събития имат друг изход.
Изобретателен, гротескно-ироничен и провокативен, „Адската машина на щастието“ е социално-политическа пародия за стремежа към всеобщо щастие, превърнат в маниакална фиксация. Сблъсъкът на тези фиксидеи води до катастрофи, които пренаписват историята, казват от издателство Colibri.
По книги на Владислав Тодоров са създадени няколко филма – „Дзифт“ (реж. Явор Гърдев), „Цветът на хамелеона“ (по „Цинкограф“, реж. Емил Христов) и „Ф1.618“ (по „Пумпал“, реж. Теодор Ушев).
Владислав Тодоров е доктор на философските науки и преподавател по кино и литература в Пенсилванския университет. Дебютира с „Адамов комплекс“ (1991), а по-късно публикува в САЩ „Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение“ (1995), както и „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота“ (2002) и „Хаотично махало: политическа публицистика“ (2010).
