Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След края на 30-ия София Филм Фест част от програмата се пренася в дигитална среда и дава възможност на публиката да продължи фестивалното преживяване онлайн. До 15 април зрителите могат да гледат селекция от заглавия в платформата Neterra.TV+.
Сред акцентите е най-новият филм на германския режисьор Кристиан Пецолд – „Отражения № 3“ (Mirrors No. 3), представен в Кан в секцията „Петнайсетдневка на режисьорите“. С него Пецолд завършва своята тематична трилогия, вдъхновена от природните елементи и класическата митология.
В „Отражения № 3“ той разгръща енигматична история за загубата и освобождаването от миналото, която се развива в привидно спокойна провинциална среда.
Филмът може да бъде видян редом с „Ундине“ (Undine) – съвременна интерпретация на мита за водната нимфа, свързана с елемента вода, и „Пожар“ (Afire), отличен със „Сребърна мечка“ в Берлин – история за разрушителната сила на огъня и човешките емоции.
И в трите филма централно присъствие има актрисата Паула Беер, а Пецолд използва природните елементи като фон за изследване на любовта, паметта и невъзможността да избягаме от миналото си.
В онлайн селекцията присъстват и нови заглавия от България и региона. „Made in EU“ на Стефан Командарев е вдъхновен от реална история и разглежда социалните неравенства и експлоатацията в шивашката индустрия.
„Юго Флорида“ на Владимир Тагич е дебютен филм за сложната връзка между баща и син, разказан през погледа на едно поколение, заседнало между безвремие и пропуснати възможности.
Главният герой Зоран живее в рутина и изолация, споделя апартамент с приятел, чийто живот минава между нощни смени, трева и риалити предавания, а връзката му с бившата му приятелка отдавна е прекъсната. Монотонното му ежедневие се разклаща, когато разбира, че отчужденият му баща е неизлечимо болен и му остава малко време.
„Кино „Джазира“ на Гьозде Курал е разказ, който се развива в Афганистан под бруталното управление на талибаните. Оцеляла след клането на семейството си, Лейла има само една цел – да намери сина си Омид.
В страна, в която жената е лишена от права, шансовете ѝ са минимални, затова тя избира крайно и опасно решение – да промени самоличността си и да поеме по път, в който всяка грешка може да означава смърт.
Във втория си филм Курал използва познанията си за афганистанското общество, за да разкаже история за потисничеството и за ролите, които хората са принудени да играят, за да оцелеят.
„Бялото се пере на деветдесет“ на Марко Набершник е екранизация по бестселъра на Броня Жакел, вдъхновен от нейната лична история.
Действието се развива в Любляна през 80-те години и проследява порастването на Броня, белязано от загубата на майка ѝ от рак и последвалата ѝ собствена битка със същата болест още в ранна възраст.
Филмът съчетава хумор и тъга в разказ за израстването, загубата и оцеляването, в който оптимизмът се превръща в начин да продължиш напред въпреки всичко.
Сред документалните акценти е „Магията на гората“ (Whispers in the Woods) на Венсан Мюние – поетичен филм за връзката между човека и дивата природа, заснет в планините Вогези, в който наблюдението се превръща в форма на съпреживяване.
В традиционната онлайн селекция „Последен шанс“ са включени едни от най-обсъжданите заглавия от последните години. „Паралелни майки“ (Parallel Mothers) на Педро Алмодовар с Пенелопе Крус преплита историите на две жени, чиито съдби се срещат в родилното отделение и продължават в неочаквана посока.
Носителят на „Златна палма“ „Титан“ (Titane) на Жюлия Дюкурно е провокативен и физически интензивен филм за идентичността, тялото и травмата.
„Най-лошата личност на света“ (The Worst Person in the World) на Йоахим Триер проследява колебанията на едно поколение между любовта, кариерата и страха от избор.
„Мистър Джоунс“ (Mr. Jones) на Агнешка Холанд разказва за уелския журналист Гарет Джоунс, който през 30-те години на ХХ век разкрива пред западния свят истината за Голодомора – масовия глад в Съветска Украйна, довел до милиони жертви и дълго отричан от съветската власт.
„Карай колата ми“ (Drive My Car), отличен с „Оскар“ за най-добър международен филм и вдъхновен от разказ на Харуки Мураками, използва привидно обикновени разговори, за да изследва скръбта, вината и възможността за близост.
Биографичният филм „Туве“ (Tove) проследява живота на Туве Янсон – създателката на муминтроловете, и нейния път към лична и творческа свобода.
Онлайн изданието на фестивала дава възможност част от най-силните заглавия от програмата да достигнат до по-широка публика и след края на събитието в кината.
В последните дни на март фестивалът включи и няколко срещи с млади киномани – студенти от висшите училища с фокус върху изучаването на кино.
Създателят и директор на София Филм Фест Стефан Китанов представи историята на фестивала през трите десетилетия от неговото развитие, а Мира Сталева, изпълнителен директор на СФФ и ръководител на копродукционния пазар „София Мийтингс“, изнесе майсторски клас на тема „Фестивалите: Кратко ръководство за оцеляване и развитие“.
На 31 март в Блус-бара на КРЪПКИТЕ Стефан Китанов-Кита и Петър Георгиев-Пешето свириха рокендрол хитове,
Кита разказа музикалната история на фестивала и заедно с Васко Кръпката изпълниха емблематичното парче „Няма връщане назад“.
