Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Служебната власт продължава с рокадите.
С решение на министъра на икономиката и индустрията Петко Николов са сменени трима от общо петимата членове на борда на директорите в Държавната консолидационна компания (ДКК).
В състава на Съвета на директорите са избрани Станимир Цветков, Катерина Петрова и Марияна Игнатова. Те заменят Елена Болтаджиева, Теодора Стоянова и Десислава Чалъмова.
Бордът в ДКК беше назначен след конкурс - както изисква законът, в началото на февруари. В него влизат трима представители на държавата и двама независими членове.
Сега от избраните само преди няколко месеца остават само Константин Стойчев, който е и изпълнителен директор на ДКК, и Асен Ненчев.
Новоизбраните членове са назначени до провеждането на нов конкурс, за срок не по-дълъг от 6 месеца. Той започва да тече от вписването на имената в Търговския регистър.
Законът за публичните предприятия позволява предсрочно освобождаване на ръководните кадри, назначени след конкурс, в много редки случаи. Те са:
- подаване на молба за освобождаване;
- обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
- осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер;
- несъвместимост с изискванията за заемане на поста;
- тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
- установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията;
- договорът може да се прекрати предсрочно и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма.
В съобщението на министерството на икономиката не е посочен мотивът за предсрочното прекратяване на 5-годишния мандат на двама от членовете в борда на директорите – на Елена Болтаджиева, която е от квотата на независимите представители, и на Теодора Стоянова – представител на държавата. Става ясно, че Десислава Чалъмова (представител на държавата в ДКК) е подала молба за предсрочно освобождаване .
Техните места заемат:
- Катерина Шопова – Петрова. От биографията ѝ става ясно, че тя е юрист по образование. Магистър по право от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Шопова има дългогодишен юридически стаж от над 23 години в сферата на търговското, фирменото, финансовото, облигационното, вещно и семейно право. Адвокат към Софийска адвокатска колегия;
- Марияна Игнатова има две професионални квалификации на икономист и на юрист от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методи“. Игнатова има дългогодишен богат опит в сферата на финансите и счетоводството;
- Станимир Цветков е юрист по образование. Магистър от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Има дългогодишен опит в сферата на защитата на личните данни. В периода 2002- 2008 г. е член на Комисия за защита на личните данни на РБ. Дълги години е бил член на Софийската адвокатска колегия.
С решение на министъра на икономиката от октомври 2023 г. (Богдан Богданов б.ред. ) членовете на борда на директорите на ДКК получават и по-ниски заплати от предишните ръководства, а представителни разходи до 5 хил. лв. годишно може да ползва само изпълнителният директор.
Под шапката на ДКК са десетки държавни дружества от най-различни икономически сфери - като се започне от оръжейните заводи "ВМЗ Сопот", оръжения търговец "Кинтекс", млечната компания "Ел Би Булгарикум", фирмата "Монтажи", през която по времето на ГЕРБ минаха 500 млн. лв. за ремонт на язовири, повечето от които така и не се осъществиха и докладът на Сметната палата отиде в прокуратурата, и много други. Внесеният капитал на холдинга е 892 194 488 лв.
ДКК беше разтърсена от серия скандали, като последното редовно правителство обмисляше дори закриването ѝ.
Един от тях беше свързан със договор за изграждане на нова правителствена сграда с площ 90 000 кв.м., възложен без обществена поръчка насред пандемията в края на кабинета "Борисов 3". Той беше прекратен през 2021 година от правителството на Кирил Петков, а три години по-късно държавата успя да си върне само част от платения аванс.
За да осигури финансиране за проекта, Държавната консолидационна компания (собственик на компанията "Монтажи") беше изтеглила заем от държавната Българска банка за развитие. При тази схема няколко от най-важните ѝ дружества - вкл. оръжейният търговец „Кинтекс“, „Ел Би Булгарикум“, „Нити“, и др. се бяха оказали залог по кредита.
Сделката за новата правителствена сграда е емблематична и за друг от спорните методи на разпределение на публични средства от времето на ГЕРБ.
