Спешната среща в Париж: ЕС вдига разходите за отбрана, но няма да прати армия в Украйна

Европа влиза в нова фаза на военната си политика - край на досегашните ограничения в бюджетните разходи за отбрана.

Инвестициите във въоръжените сили вече няма да се включват в процедурите на ЕС за прекомерен дефицит (над 3%).

Това ще освободи най-големите държави в Европа да се адаптират към промяната в отношенията със САЩ и най-после да увеличат своя дял в колективната отбрана.

Германия вече е готова и да обсъжда евентуално пускане на нов общ европейски заем с "отбранителни облигации", които да финансират тези инвестиции.

Изпращането на мироопазващи сили в Украйна - т.е. прякото участие на европейски войски след предполагаемото мирно споразумение - обаче не постигна съгласие.

"Крайно неподходяща идея" беше оценката на германския канцлер Олаф Шолц, след като точно това условие беше поставено от новата американска администрация на Доналд Тръмп.

Това са някои от решенията, които бяха обсъдени от участниците на извънредната среща в Париж, свикана от френския президент Еманюел Макрон.

В срещата се включиха Олаф Шолц (Германия), Доналд Туск (Полша), Джорджа Мелони (Италия), Педро Санчес (Испания), Мете Фредериксен (Дания), Киър Стармър (Великобритания), Дик Схооф (Нидерландия), както и Марк Рюте (генерален секретар на НАТО), председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща.

България и други източноевропейски държави не бяха поканени - форматът на срещата обхвана най-големите военни и икономически сили в ЕС.

Това се случва на фона на двустранните разговори за войната, които САЩ и Русия започнаха в Саудитска Арабия - и които не включват европейски или украински представители.

Основният раздор сред европейските лидери беше предложението за изпращане на войски в Украйна в случай на постигнато мирно споразумение.

Само Макрон и Стармър подкрепиха идеята, но под условие.

Британският премиер смята, че тази мисия би била възможна само с предварителна гаранция от САЩ.

„Нужен е предпазен механизъм от страна на САЩ, за да се предотврати нова руска агресия“, каза Стармър. Очаква се той да постави въпроса лично пред Доналд Тръмп на предстоящата им среща във Вашингтон.

От своя страна Полша категорично отхвърли възможността да изпрати свои войски в Украйна, като се позова на необходимостта да подсили своите граници с Русия и Беларус.

„Французите са далеч и могат да си позволят да изпратят войници в Украйна; ние сме близо и не можем“, коментира високопоставен полски представител, цитиран от европейското издание POLITICO.

Канцлерът Олаф Шолц също изрази резерви, като нарече дебата по тази тема „неуместен“.

Срещата се случи седмица преди Германия да проведе федерални избори, които ще определят бъдещото управление на най-голямата европейска икономика.

Полша също се намира на крачка от предизборна кампания заради вота за нов президент през пролетта.

Датският премиер Мете Фредериксен от своя страна подчерта, че трябва да се изяснят „много, много“ детайли преди подобно решение да бъде обсъждано. Темата беше отхвърлена и от италианския премиер Джорджа Мелони.

Европейският съюз може да предостави на Украйна помощен пакет в размер на 700 милиарда евро. Това се разбира от интервю на министъра на външните работи на Германия Аналена Бербок за Bloomberg.

„Ще стартираме голям пакет, какъвто никога досега не е имало с този мащаб“, казва Бербок.

Повече пари за отбрана

Срещата продължи около три часа при затворени врати, като не беше позволено участието на сътрудниците на лидерите.

Френският президент Еманюел Макрон призова колегите си за "спокойствие и самообладание" въпреки кризисната ситуация в отношенията със САЩ.

Въпреки разногласията относно изпращането на войници, европейските лидери се обединиха около необходимостта от по-големи разходи за отбрана.

Преодоляването на досегашната пречка от т.нар. "свръхдефицит" е нова стъпка в политиката на ЕС.

Досега всяка държава от съюза трябваше да внимава да не допусне бюджетът ѝ да излезе от определени граници - 3% съотношение на дефицит спрямо БВП и 60% таван за съотношението държавен дълг / БВП.

В същото време в НАТО имаше (неспазвано от всички) споразумение всяка държава от Алианса да отделя най-малко 2 процента от БВП за отбрана.

Германия дълги години отказваше да отговори на това условие заради вътрешни бюджетни и политически ограничения, което провокира и конфликт с Доналд Тръмп още в първия му мандат.

България изпълнява всяко от тези изисквания - дефицитът е в рамките на 3 на сто, дългът е около 24% спрямо БВП, а разходите за отбрана през 2024 г. са малко над 2 процента с тенденция да се увеличават. И пак не са достатъчни.

„Европейците ще трябва да се активизират както по отношение на разходите, така и на способностите, които предоставяме на Украйна“, призна Киър Стармър.

В статия за "Дейли Телеграф" Стармър казва още, че Великобритания иска да има водеща роля в отбраната и сигурността на Украйна, като се ангажира с помощ от 3 млрд. паунда на година до 2030.

Форматът на срещата в Париж беше разкритикуван от Виктор Орбан, който нарече участниците "разочаровани" и "анти-Тръмп" настроени.

Още преди разговорите Еманюел Макрон проведе разговор с Доналд Тръмп, за да го увери, че те не са насочени срещу него, а Европа иска да има водеща роля в мира в Украйна.

САЩ и Русия започват разговори в Рияд