Стратегията на Китай може да проработи

Звучи невероятно, че животът на 11-милионен град може да бъде парализиран по заповед. Тази крайна мярка обаче може да се окаже ефективна в огнището на новия коронавирус Ухан, според анализа на Фей Чен, преподавател по архитектура в Университета в Ливърпул.

Причината: движението между отделните градове и в самите населени места в Китай зависи изключително много от обществената транспортна инфраструктура, пише тя в статия за "The Conversation".

Големите градове в Китай са добре свързан с летища, експерсни жп-линии, магистрали и автобуси за превоз на дълги разстояния. В момента, в който входните точки на транспортните мрежи бъдат поставени под контрол и наблюдение, гражданите трудно могат да излязат от града.

Транспортната инфраструктура е изградена от държавата и се финансира с бюджетни средства до 90%. Контролът остава в ръцете на властите, а еднопартийното управление в Китай лесно може да приложи всякакви драстични ограничителни стратегии.

Вероятността за сработване на тази мярка не е ниска - още повече заради гъстотата на населеност и мащабите на големите китайски градове. Обитаемата площ на Ухан е в размер на 1538 квадратни километра, което крайно затруднява възможността на хората да напускат града, ако не ползавт обществен транспорт или не притежават личен автомобил.

Онези, които обитават периферните зони, биха могли да се евакуират през по-малките локални пътни мрежи, които обикновено водят до съседни села. Но докато достъпът до най-големите магистрали остават затворени, никой не би могъл да достигне до друг метрополис с голяма концентрация на жители.

Урбанизационните процеси, които се насърчават от китайската държава, водят до създаването на огромни градове, заобиколени от по-малки сателитни селища и общности. Клъстърната форма, която създава регионални мегацентрове, е сравнително нов феномен в Китай. Развитието им се предопределя не само от политически, но и от икономически фактори. Центровете успяват да натрупат огромна икономическа сила и да привлекат работници от цялата страна.

Ухан и околните селища са пример за подобна административна форма. Регионалните центрове обикновено са свързани с транспортни коридори и често се изграждат около съществуващи транспортни възли. Т.нар. транзитно-ориентирано развитие означава, че ако входните точки на обществената транспортна мрежа се затворят, до голяма степен хората в региона ще останат под контрол.

Концентрацията на работните места и ресурсите в градовете увеличават тяхната ефективност, но ги правят уязвими на атаки - включително на здравни кризи. Това, което липсва на град като Ухан, е използването на превантивни технологични решения, които биха могли да дадат ранно предизвестие за възникването на заразата и да позволят пренасочване на ресурси за възпирането й, без да се налага парализа на целия град.

Китайската урбанизация е свързана с мащабна вътрешна мобилност на населението. Хора от провинциални селища и по-малки градове се преместват в големите градове, където има повече възможности за работа, образование и здравеопазване. В същото време, връзките им с родните места остават. Затова и големите празници като Лунната нова година се превръщат в повод за пътувания на стотици милиони души.

Ако това масивно движение на хора не се контролира по време на епидемия като тази, може да се превърне в сериозна заплаха за разпространението на вируса. Освен блокирането на огнището на заразата, китайските власти наложиха и допълнително удължаване на почивните дни до февруари, така че пътуванията да се прекратят, доколкото е възможно.

Ограничителните мерки в Ухан и другите градове вероятно ще се разширяват, докато изследванията на коронавируса не доведат до ефективно решение за кризата. Епидемията вече оказва огромен натиск на съществуващата система за здравеопазване в града, който би трябвало да бъде облекчен със скоростното изграждане на две нови болници с общ капацитет 2300 легла. Новите здравни заведения трябва да бъдат открити на 3 и 5 февруари.

Колкото и да са ефективни, тотални мерки като "запечатването" на цял град или регион трябва да се прилагат само в краен случай. Вредите върху обществения живот и икономиката може да се окажат твърде скъпи.