Снимка: © Getty Images

Две години след като космическият апарат на НАСА „InSight“ кацна на Марс, САЩ и Китай започват отделни мисии към червената планета, която ще се превърне в новата арена на голямото им съперничество.

Китайският марсоход „Тиенуън-1“ е готов за изстрелване в Космоса този четвъртък – 23 юли, когато мисията ще започне от остров Хайнан в южната част на страната. Само седмица по-късно НАСА е планирала старта на своята „Perseverance Rover“. И двете космически сонди трябва да достигнат червената планета през февруари догодина.

Целта на американската мисия е да се даде отговор на въпроса какъв е потенциалът за живот на Марс. Марсоходът на НАСА ще търси годни за обитаване условия и доказателства за живот на ниво микроби. Той разполага със специален инструмент, който събира проби от скалите и ги събира на едно място, за да може евентуално да бъдат взети и проучени при следваща мисия.

Ако мисията се окаже успешна, „Perseverance“ („Постоянство“) ще се превърне в седмият марсоход, кацал на червената планета. „Curiosity“, който се приземи на Марс през 2012, все още изпраща данни към Земята за повърхността на съседната планета.

„Тиенуън-1“, чието име означава „Търсене на небесната истина“, е първата китайска мисия до Марс. Марсоходът ще обиколи планетата, преди да се приземи. Надеждата на Китай е, че чрез него ще успее да събере важна информация за почвата, геоложката структура, околната среда и атмосферата. „Тиенуън-1“ ще търси и индикации за наличие на вода на Марс.

В официалния документ за мисията екипът от учени, който стои зад „Тиенуън-1“, обявява, че космическият апарат ще „обиколи планетата, ще се приземи и ще пусне марсохода от първия път“. „Нито една мисия на друга планета не е била изпълнявана по този начин“, отчитат от Китай.

Съвсем различен е методът на НАСА. Космическата агенция изпрати няколко спътника на Марс, преди изобщо да опита да инициира кацане на повърхността, което е изключително трудна задача.

„Ако мисията е успешна, това ще отбележи значителен технически пробив“, отбелязва екипът от китайски учени в списание „Nature“.

Състезанието в Космоса

Изследователите зад мисията „Тиенуън-1“ подчертават шанса за международно сътрудничество, за да „разширим нашите знания за Марс на безпрецедентно ниво“. Не само Китай и САЩ изпращат космически апарати към червената планета. В играта са и Обединените арабски емирства, които в неделя изстреляха апарата „Hope“ ("Надежда"), за да отчетат първата арабска междупланетна мисия.

OAE влезе в историята с първата си мисия до Марс

Що се отнася до отношенията между НАСА и Китайската космическа агенция, през годините те не са показвали нищо друго освен колегиалност. Двете страни са си партнирали в операции в Международната космическа станция и са се поздравявали една друга за успешните мисии в миналото. Това се случи и когато Пекин приземи луноход от далечната страна на Луната през 2019 и Китай стана първата страна, която прави нещо подобно.

Отношенията между Вашингтон и Пекин обаче продължават да бъдат обтегнати от началото на Covid-19 пандемията и надпреварата за Марс съдържа в себе си политически аспект.

Най-ранните мисии на НАСА, особено Аполо 11 от 1969, при която Нийл Армстронг и Бъз Олдрин станаха първите хора, кацали на Луната, са подкладени от „Студената война“ между САЩ и СССР. Сега Пекин знае какъв престиж може да получи, ако мисията на китайците е по-успешна от „Perseverance“, пише CNN. Те дори могат да се насочат към мисия на Марс, която да изпрати хора на червената планета.

При президента Си Дзинпин Китай инвестира милиарди в изграждането на собствена космическа програма. В последния „петгодишен план“ на Пекин Космосът е посочен като приоритет за изследователите. Китай планира също така да установи постоянна космическа станция до 2022. А след 2030 г. очаква да може да изпрати хора на Марс.

Всичко това идва след мисиите на Луната, където най-големият успех за Китай е „Yutu-2“ – луноходът, кацнал от далечната страна на земния спътник.

„Голямата ни цел е до около 2030 г. Китай да бъде сред основните световни космически сили“, каза още през 2016 зам.-директорът на Националната космическа администрация Ву Янхуа.

Китай влезе късно в космическата надпревара. И макар да постигна сериозен прогрес с изследователската дейност през последното десетилетие, на Пекин ще му е нужен огромен пробив, за да надмине постигнатото от НАСА – като изпращане на човек на Марс.

Има обаче причина защо от 1972 насам изследването на Космоса се осъществява от роботи. Не само че този процес е по-евтин, но апаратите са по-дълготрайни и издръжливи. Кацането на марсоход на повърхността на червената планета е много трудно предвид атмосферните условия. Вземайки всичко това предвид - засега изпращането на хора изглежда невъзможно.

Това обаче не спира политиците да спекулират относно мисия с хора на червената планета. Последният пример е Доналд Тръмп, който упълномощи НАСА да „поведе иновативна космическа програма, която да изпрати американски астронавти отново на Луната и евентуално на Марс“.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

БФС се намеси в сагата с АМ "Хемус": Спря правата на съдия, обвинен в изпиране на 53 млн. лв.

Става въпрос за Борислав Колев, който е топ рефер по футзал

Край на ерата "Меркел": Олаф Шолц официално е новият канцлер на Германия

Той ще предвожда тройната коалиция между Социалдемократите, "Зелените" и "Свободните демократи"

Какво търси България в Google през 2021 г.

От Кирил Петков и "зелен сертификат" до турския сериал "Безмилостен град"

Да уволниш 900 души с едно обаждане по Zoom: Скандалът с Better Mortgage

"Ако участвате в този разговор, значи сте част от злополучната група служители, които ще бъдат уволнени"

Велислав Минеков пред парламента за казуса с в. "Труд": Връщаме си откраднатата държава

"Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато пред парламента биеха деца и журналисти по време на летните протести?", попита министърът

СЗО: Ваксините предпазват от варианта "Омикрон"

Първи съмнения, че щамът вече циркулира в България

Разговорът между Байдън и Путин: САЩ заплашиха с мерки заради Украйна, Русия не иска Киев в НАТО

Двамата лидери говориха 2 часа, а подробности дадоха съветниците им