Свърши ли и в България тихият лукс на хоум офиса?

„За пръв път от три години бях в офиса и това ми е достатъчно за следващите поне три“ - думите са на един от хилядите служители в България, които посрещнаха 2024 година с новината, че от януари ще работят отново от офиса.

След 4 години работа от вкъщи - за немалка част от тях това представлява тотална промяна в начина на работа и около два часа допълнително, прекарани в път до офиса и обратно.

Mного компании правят опити за връщане на служителите в офиса още от 2022 г., но сега сякаш се случва доста по-рязко и масово.

Връщането на служителите в офисите идва на фона на охлаждане пазара на труда и замразяване на търсенето на нови служители в IT сферата.

Немалко от заетите в сектора споделят, че бонусите и годишните индексации на заплатите в последните месеци са били по-ниски от това, което са очаквали.

• Има ли предвестие за криза в IT сектора и можем ли да търсим връзка с изкуствения интелект ?
• Пазарът на труда все още ли е центриран около служителите и какви са тенденциите за 2024 година?
• Работодателите искат служителите да се върнат в офисите, но хората не – какво следва?

„Това, което ние наблюдаваме, е, че има едно замразяване на търсенето на служители. За отделните сектори е различно. Виждаме го сякаш най-вече в IT сектора, докато в останлите сфери още не можем да говорим за такова явление,“ обобщава ситуацията на пазара на труда София Коен, която е маркетинг директор в стартъпа Nploy.

Платформата среща работодателите с бъдещи служители. Нещо като Tinder, но за работа, както го определят създателите му.

Алгоритъм с изкуствен интелект намира съвпадения между качествата и уменията на потребителите с позициите за работа. Платформата дава равнопоставеност между кандидатите, защото те остават анонимни, докато не приемат покана от дадена компания. До този момент работодателите подбират потенциалните служители единствено на база уменията и квалификацията им.

Спад в обявите през последната година наблюдава и управителят на DEV.BG Светослав Димов.

Специализираната платформа е сред водещите у нас, които свързват служителите и работодателите в технологичния сектор. Според него охлаждането на пазара у нас отразява „поскъпването“ на парите и вдигането на лихвите в САЩ и Западна Европа, което започна през 2022 година, както и геополитическата нестабилност заради войната в Украйна.

„Сега инвеститорите много повече гледат колко са оптимизирани разходите и колко близо е една компания до генерирането на печалба, докато преди основно се гледаше как тя расте. Процесите започват от САЩ и у нас се отразяват със закъснение от 6 до 12 месеца“, казва Светослав Димов. "Тъй като 85% от сектора е експортно ориентиран."

Наблюдават спад в обявите през цялата 2023 година, като очакват „стабилно дъно“ и през 2024 година.

„Има със сигурност охлаждане на пазара от безумните нива, които беше достигнал", казва и председателят на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров. Асоциацията е основана през 2001 година и включва повече от 100 фирми, които се занимават с разработка и поддръжката на софтуерни продукти.

Обяснението според него е в процесите в Западна Европа.

"Миналата година в Силициевата долина големите IT компании съкратиха около 300 хиляди души и няма как това да не се отрази", продължава Димитров.

„Когато има рецесия в Германия и в Западна Европа, това достига в България след 9-12 месеца. За IT сферата обаче това става почти мигновено, тъй като ние сме като скачени съдове и каквото се случва там - при нас идва почти на следващия ден,“ каза още председателят на БАСКОМ и допълни – „В случая ние го усещаме първи, но със сигурност ще го усетят и другите сектори и не разбирам откъде идва този ентусиазъм на политиците, че ще ни порасне с много икономиката“.

Смята, че съкращенията във VM Ware,обаче са по-скоро изолиран случай, заради смяната на собствеността на глобално ниво и не са показателни за пазара у нас. Стратегията на Broadcom, която придоби технологичната компания – „навсякъде по света върви с 30% съкращения на персонала“, обяснява Димитров и допълва, че дори някъде да има съкращения, служителите бързо си намират нова работа.

Казва още, че и у нас замразяването на пазара се изразява в по-консервативно търсене на нови хора и допълва, че това е временно явление, което според него ще продължи около една година.

"Като говорим за свиване на IT пазара, много хора си мислят, че ние гасим лампите и приключваме, но това не е така", е позицията и на управителя на DEV.BG. Отделно, към сектора са били създадени хиперочаквания.

Реално IT индустрията продължава да расте, но с по-бавен темп от този, който сме свикнали да виждаме.

БАСКОМ отчита ръст от 12% през 2023 г., което на фона на останалата икономика е в пъти повече, но е далеч по-малко от 25-те процента, с които секторът растеше в последните няколко години.

Въпреки охлаждането на пазара, само софтуерният бранш от IT индустрията е генерирал 4,5% от БВП през последната година.

Наблюденията на Светослав Димов обаче показват, че в момента има промяна в позициите между служители и работодатели в IT индустрията, затова и връщането в офисите изглежда е масово на фона на по-скромни ръстове в заплатите.

Според него заради затягането на пазара през последната година работодателите сега са в малко по-силна позиция.

„Все още не сме стигнали до обръщане за mid и senior ролите, но позициите работодател-служител са променени,“ смята Димов и дава пример с връщането на хората в офисите.

"Част от работодателите искаха да върнат служителите в офиса още от края на 2022 година, но бяха в много слаба позиция и сега използват промяната в ситуация на пазара, за да въведат такива политики,“ каза управителят на DEV.BG.

Наблюденията му показват, че по-голямата част от компаниите се насочват към някакъв хибриден модел на работа, т.е. част от времето хората работят дистанционно, част от времето са в офиса.

За някои от корпорациите разпределението е на седмична база – 3 дни в офиса, 2 вкъщи или 4 дни в офиса, 1 от вкъщи. Има и такива, които на месечна база изискват служителите им да прекарват 30% или 60% от работното си време в офиса. Други, по думите му, още в периода на дистанционна работа са направили анализ къде home office води до загуба на ефективност и продуктивност и изискват само от тези отдели връщане в офиса.

София Коен от Nploy също вижда тенденция работодателите да изискват от екипите си присъствена работа в офисите.

Според нея това до голяма степен това се дължи на факта, че компаниите са инвестирали в офисни площи и недвижими имоти, за да осигурят на служителите приятни условия на труд.

„Това са доста сериозни пера в бюджетите и трябва да бъдат оправдани“, казва Коен и допълва, че с връщането в офисите - от една страна работодателите търсят по-висока ефективност на труда чрез присъствена работа в офиса, и от друга страна – оползотворяване на тези инвестиции в офисни пространства.

Това, което се вижда от всички, е наличието на пропаст в представите за хибридния модел на работа между служители и работодатели.

Желанието на работодателите за работа в офиса се разминава генерално с това на служителите, показва представително проучване сред работодателите и потребителите в платформата Nploy.

"При всички случаи има желание в компаниите служителите да се завърнат в офисите и да прекарват повече време заедно в екипна присъствена работа", казва Коен.

"Хората масово заявяват, че желаят да работят дистанционно. Точно тук е тази пропаст, която ние виждаме между желанията на работодателите и желанията на служителите," допълва още тя.

Ето какво показва представителното проучване сред хората в Nploy за предпочитанията им откъде да работят:

• Хибриден модел на работа - 60%
• Изцяло дистанционен – 22%
• Изцяло от офиса - 11%.

Разминаване в представите на хората и корпорациите има и по отношение на самата дефиниция "хибриден модел".

Служителите разбират гъвкавия модел като възможност да избират дали да работят от офиса или от вкъщи, докато работодателите под хибриден модел разбират преобладаващо време в офиса и по-малко време от вкъщи.

"Хората масово искат да работят или изцяло дистанционно, или хибридно - според своите представи, докато работодателите все повече се опитват да привлекат служители, които ще работят в офиса – хибридно или изцяло в офиса", обобщава ситуацията София Коен.

Според Доброслав Димитров от БАСКОМ в случая не става въпрос за предпочитания, а за икономическа логика.

„Този разговор е за икономическа дейност и става въпрос за това кое работи и кое - не, а не за предпочитания. Хората, когато работят от вкъщи, уплътняват времето си с много други дейности и със сигурност работата не е първото нещо, което правят. Проблемът е, че не се случва тази добавена стойност и ако я няма - как да стане?“.

Според Доброслав Димитров хоум офисът не се е оказал „новото нормално“, както много хора са смятали.

По думите му в случая дори не става въпрос за отхвърляне или не на отделни задачи, а за плавен спад в конкурентността на компаниите, които, според него, страдат от дистанционната работа, защото „хората са социални същества и имат нужда от личен контакт, за да бъдат творчески настроени“.

„За да можем да създаваме и да ни хрумват нови идеи, ние имаме нужда от личен контакт – неформален разговор, било то на кафе, било то в почивката, пред офиса и т.н. Когато тези неща липсват, не можем да създаваме нови продукти, не можем да правим иновации. Ние не сме със заводски квоти, за да може да бъде мерена продуктивността. Усеща се, когато ти падне конкурентността и когато това продължи достатъчно дълго време, компанията може да изчезне,“ смята председателят на БАСКОМ.

„Фактът е, че водещите световни компании, които обикновено налагат тенденциите, вече стигнаха до извода, че работата от вкъщи икономически няма как да сработи и започнаха да си връщат хората по офисите. Аз самият съм бил на това мнение от ден първи,“ каза още Доброслав Димитров.

Какви ще са последствията от разминаването в представите на служители и бизнес?

Хората се адаптираха към възможността да работят от вкъщи и дозата комфорт, която това им дава - като спестяването на време за пътуване, например, казва София Коен от Nploy, която следи тенденциите отблизо.

"Вече взе да става дълъг периодът, в който работим от вкъщи и могат да се разгледат дългосрочните ефекти от това. Има много проучвания, които показват, че работата от вкъщи се оказва не съвсем здравословно за хората. В дългосрочен план е свързанa много често с депресии, влошена межуличностна комуникация, често се получават пропуски в работата заради недоразбиране, хората се затварят в себе си. Има интровертност от един нов тип, която се появява от това, че се работи изцяло от вкъщи и това не са само положителни явления," казва София Коен.

Тя допълва, че в самото начало на пандемията е имало пик на продуктивността и ефективността от труда вкъщи, защото хората са прекарвали повече часове пред компютрите.

"Компютрите им бяха пред очите от ранно утро до късна вечер, но постепенно хората свикнаха, започнаха да управляват по такъв начин работата си, че намалиха часовете работа пред компютъра у дома.

Появява се един момент на свикване и успокоение от това, че си у дома и можеш да свършиш и нещо друго, което води до злоупотреба с времето, което си обещал на своя работодател по договор. Тази злоупотреба се отразява вече много драстично на продуктивността и това, което чувстват работодателите у нас и по света. Така че съвсем естествено е работодателите да искат хората да се върнат, а хората да не искат", казва тя и допълва, че е трудно да се каже какво следва от това разминаване между корпорациите и служителите.

Пазарът е все още ли е на служителите?

"Това е пазар на таланти и те са в по-силната позиция. Като цяло смятам, че силата е в хората все още, макар заплатите да се плащат от компаниите. Хората в момента са свободни и могат да сменят работата си и да търсят такива места, където се предлагат условията, които желаят. В България имаме привилегията да има много места за работа, безработицата е ниска и квалифицираните кадри не са затруднени да си намерят работа и те избират местата, където им предлагат максимално удобни за тях условия", казва София Коен. Затова смята и че работата от вкъщи не е към своя край.

"Хората няма да се съгласят да се върнат в офисите изцяло и освен това глобалния свят и технологиите позволяват, ако в България работодателите те карат да работиш от офиса , ти можеш да си намериш дистанционна работа в компания, която изобщо не се намира в България и да работиш изцяло от вкъщи. Силата и властта са в хората, защото те все още могат да намират работа от вкъщи", смята София Коен и допълва, че ниското ниво на безработица все още кара компаниите да се конкурират за квалифицираните кадри, които не си търсят работа, а вече си имат.

Изкуственият интелект и пазарът на труда

Председателят на БАСКОМ също смята, че глад за кадри ще има и занапред, защото "бъдещето е технологично". Очаква периодът на охлаждане на пазара у нас да приключи в рамките на година, но когато отново започне разширяване на екипите - ситуацията няма да е такава, каквато е била преди, предупреждава Доброслав Димитров.

Макар охлаждането сега да не се дължи на внедряването на изкуствен интелект, това ще се промени и ефектът от технологията ще се усети още през 2024 г.

„Не изкуственият интелект ще вземе работните места, а хора, използващи изкуствен интелект, ще вземат работните места на хора, които не го използват,“ казва Димитров и уточнява, че когато започнат да се разширяват отново екипите, ще се търсят хората, които са с много висока добавена стойност, тъй като изкуственият интелект е „множител на нашето можене и когато умножаваш естествения интелект – искаш да умножаваш най-добрия възможен, а не най-слабия.“

Според него „всеки трябва да помисли и да инвестира в своето можене и желание за изява и за работа, защото тези, които ходят на работа да отбиват номера – стават излишни, защото, когато имаш множител, със сигурност искаш да го приложиш този множител на някого, който иска да се раздава", подчертава Доброслав Димитров.

„Така че това ми е предупреждението към всички хора, които смятат, че нещата ще се върнат както са били – няма да се върнат. Внедряването на изкуствения интелект е основната голяма промяна, която предстои и се случва вече, но ще усетим истински тази година“, обобщава председателят на БАСКОМ.

Според него промяната ще засегне абсолютно всички офис служители – независимо дали са програмисти, журналисти, художници или юристи.

„Всеки човек, който работи нещо свързано с мислене, го засяга това нещо. Тези, които редят плочки, колкото и смешно да звучи, са най-защитени, тъй като ще мине още доста време, докато един робот започне да реди плочки, което се оказва доста сложна задача, в интерес на истината", каза още председателят на БАСКОМ.

По думите му всички офис служители, които искат да останат конкурентни на пазара на труда, ще трябва да инвестират време в разучаването на новите инструменти, защото ще се търсят кадри с висока добавена стойност.

Светослав Димов от DEV.BG също смята, че пазарът у нас ще започне да се възстановява през 2025 година, когато се очаква ефектът от първите понижения на лихвите в САЩ, каквито са икономическите сигнали.

Както се изразява и самият той обаче, "има много зарове във въздуха и ключови избори през тази година", за да се прогнозира с голяма доза сигурност.

Google предупреди за нови съкращения на хора, за да инвестира в AI