Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Тадей, ти спечели Тур дьо Франс“ – „Мисля, че сънувам“ – „Не, това не е сън, наистина го спечели“. Това е една от онези най-щастливи приказки в спорта. Един от тези невъзможни сюжети, които се случват веднъж на 100 години и извеждат на преден план силата, борбата и мечтите.
21-годишният словенец Тадей Погачар се оказа главният герой в тази история. Няма как да спечелиш обиколката, определена за едно от най-тежките физически изпитания в света, без добър отбор. Без най-опитните ти съотборници. С обикновен шосеен велосипед, който трудно издържа на тежките изкачвания във Френските Алпи. Няма как да станеш шампион на 21 – още от първия ти опит. Е, правилата не важат за младия Погачар.
Словенецът е големият победител в 107-ата Обиколка на Франция. Той не бе лидер в класирането в нито един момент, но след невероятния 20-и етап за първи път облече жълтата фланелка на водача. А в неделя, в последното състезание, само протоколно ще развее своя национален флаг на „Шанз Елизе“.
За опитните колоездачи очакванията се оказаха прекалено високи, а младият и мотивиран до краен предел Погачар, изглежда, изобщо не мислеше за трудностите по пътя. Той триумфира в едно от най-драматичните състезания в модерната история на Тур дьо Франс, след като се оказа най-подготвен в индивидуалното бягане по часовник, продължило 36,2 км. Колоездачът на UAE Emirates – отборът на Обединените арабски емирства, изоставаше от сънародника си Примож Роглич, но се изстреля като истинска ракета.
Погачар не спря и за секунда, а накрая беше с минута и 56 секунди по-бърз от големия си конкурент, състезаващ се за тима на „Джъмбо-Висма“. Младият словенец вдигна победоносно ръце и извика от радост, след като стана ясно, че задминава Роглич с 59 секунди в крайното класиране.
Така Тадей счупи рекорда за наваксване на най-голямо изоставане преди последния редовен етап. Последно нещо подобно стори Грег Лемонд през далечната 1989 г., когато задмина водещия го с 50 секунди Лоран Финьон.
Още по-впечатляващото постижение на Погачар обаче е, че нито един толкова млад състезател не е печелил Тура от 1904 г. Тогава французинът Анри Корне вдига титлата на 19 години и 352 дни. И всичко това се случва в първото участие на словенеца в най-престижната колоездачна обиколка в света. Последният дебютант, който триумфира, бе починалият вече Лоран Финьон - през 1983 г.
Но почакайте – списъкът с рекорди още не е приключил. Освен лидер в надпреварата, Погачар стана и най-добър млад състезател, и най-успешен катерач. Затова той ще завърши не само с жълтата фланелка, но и с бялата, и с тази на червени точки. Познайте – никой освен белгиецът Еди Меркс не го бе правил до този момент.
За Погачар това е сбъдната мечта. „Аз съм просто едно дете от Словения“, каза той след 20-ия етап, докато още се намираше в шок от случилото се. В страна, в която на почит са зимните спортове, Тадей израства пред телевизора, гледайки своите идоли Алберто Контадор и Анди Шлек, надпреварващи се един с друг по склоновете на Френските Алпи. Наблюдавал е и силните си сънародници, които са цял контингент в Тура. Нито един от тях обаче до момента не бе печелил Обиколката на Франция.
„По цял ден ден гледах телевизия и след това излизах да карам колелото“, казва младият Погачар, който обожава и катеренето в планините.
Той е изключителен талант – продукт на известната словенска школа в колоезденето, която изведе много състезатели на световната сцена. Сред тях са Примож Роглич, Ян Поланк, Матей Мохорич и Лука Мезгец. Тадей се присъединява към UAE Emirates, след като отборът е посъветван да предприеме този ход от бившия словенски колоездач Андрей Хауптман, който бе агент на сънародника си. А бащата на Ян Поланк – Марко, също бе в екипа му. Погачар и Ян са големи приятели и прекарват почти цялото си време в тренировки заедно.
Първото нещо, което прави впечатление у Тадей е неговата способност да запазва концентрация и да бъде спокоен дори в най-напрегнатата ситуация. Това са характеристики, които обикновено не важат за младите колоездачи. По принцип те са по-агресивни и обичат да рискуват. А когато пред теб идва 15-процентно изкачване, не е най-умното решение да хвърлиш веднага всичките си сили.
Макар най-добрите съотборници на Тадей – Фабио Ару и Давиде Формоло, да отпаднаха рано от битката в Тур дьо Франс, младият словенец не се поколеба да излезе под прожекторите. До момента той бе участвал само в една голяма обиколка – испанската „Вуелта“, където взе три етапни победи. Преди това стана най-младият колоездач, спечелил Тура на Калифорния. Така че ситуацията за него бе повече от странна – имаше натрупания начален опит и известни успехи, но никога не бе влизал в ролята на лидер.
Наложи му се и Тадей задмина всички очаквания. Той триумфира в три етапа във Франция и спечели дори аплодисментите на президента на страната си Борут Пахор.
„Не знам какво да кажа. Не знам кога ще осъзная това, което се случи, но съм много горд с отбора. Положиха толкова големи усилия, за да взема жълтата фланелка в последния ден. Това просто е една сбъдната мечта“, сподели голямата сензация в света на колоезденето.
По време на индивидуалното бягане по часовник изглеждаше сякаш 21-годишният състезател знае наизуст всеки завой, всяка дупка по пътя. Сякаш влезе в ролята на Джеймс Хънт – шампионът във Формула 1 от 1976, който преди всяко състезание е затварял очи и наум е преминавал през пистата.
„Просто натиснах педала на газта на максимум от старта до финала. Знаех маршрута много добре. Знаех къде трябва да натисна малко повече и къде мога да си почина“, каза Погачар.
И така спечели. Без силен тим, без опит. Но в спорта винаги се раждат такива истории, за да ни напомнят, че невъзможни неща просто няма, ако волята и желанието ти са достатъчно силни.
„Мечтата ми беше просто да участвам в Тур дьо Франс, а сега съм тук и спечелих последния етап“, сподели развълнуваният млад словенец. „Невероятно“.
Прочетете още:
Надежда за футбола ни има, щом Акрапович спечели уважението на Моуриньо
Да се абонираш за маратонките на Роджър Федерер
Да избягаш от Nike: Защо Неймар избра Puma - заради Пеле или пари?
