Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Изборната вечер започна с малко предимство на ПП-ДБ и завърши с малко предимство на ГЕРБ. Тази промяна не променя нищо - въпреки триумфалистките възклицания на запалянковците от двете страни. Изборите приключиха така, както се очакваше - с приблизително равенство между двете политически формации. Изборните резултати изпратиха ясни послания до всички партии и очертаха границите на тяхното разумно поведение след изборите.
Първо. Единствената смислена възможност за създаване на относително отговорно и относително стабилно правителство на България е в споразумяването между ГЕРБ и ПП-ДБ във формат, приемлив и за двете страни. Въпреки огромното напрежение и открито отхвърляне на другата страна в продължение на дълъг - и кризисен - период от време, политическият императив на днешния ден е за начало на сериозно организирано сътрудничество между тях. Управлението на държавата се различава от един семеен скандал по това, че в политиката нещата в крайна сметка не са предмет на лични отношения. Политическото лице е излъчен представител - основната му длъжностна характеристика е да ограничи личните си емоции и интереси и да се опита да бъде полезен на избирателите си.
Второ. На тези избори ГЕРБ загуби София и Пловдив. Градовете и избирателите, които спечели очакват партията да даде своя принос в управлението на страната. Това не може да се случи без да бъдат направени необходимите компромиси и без да се извлекат определени поуки от миналото. За Бойко Борисов е от ключово значение да осмисли причините, поради които се провали неговата коалиция с Реформаторския блок. Постигането на споразумение за партньорство е първата стъпка. Спазването на това споразумение - въпреки изкушенията "да извъртиш" номер на партньора - е основно предусловие за успех. Неспазването на споразумението води към канавката - и лидера, и партията.
Трето. ПП-ДБ очакваха, че избирателите ще им дадат категоричен мандат за лидерство в управлението на страната. До последно лидерите се надяваха на една преднина от "поне" 4-5 процента пред ГЕРБ. Това беше и причината да се обединят предизборно. На практика обединението показа за пореден път, че старият лозунг "заедно можем повече" не винаги е верен. Оказа се, че "заедно можем по-малко". Но това не е беда, нито е причина за поражение. Основната опасност от поражение на коалицията е съхраняването на революционните илюзии, че промяната може да се осъществи единствено с усилията на "партиите на промяната". Време е за събуждане в реалността. Гражданската и политическа общност на промяната е много по-силна и влиятелна, отколкото когато и да било през последните 22 години, но тя не притежава потенциала - монопола за радикално преобразуване на държавата сама и еднократно, чрез усилията на едно собствено силно управление. Необходима е стратегия за поредица от стъпки и етапи на промяна. Инструментите за тази стратегия са натрупване на демократичен опит и поумняване - лично и политическо поумняване...
Четвърто. Отказът от поемане на отговорност за съвместно управление ще засили процеса на маргинализация - както на ГЕРБ, така и на ПП-ДБ. Всеки може да проследи тенденцията за стопяване на политическата подкрепа за основните политически партии в страната. Най-дълга е кривата надолу за ГЕРБ, а ПП-ДБ могат да проследят кратката, но изразителна крива на своето собствено свиване около едно "ядро на промяната", което е далеч от достатъчно за да ги овласти в постигането на поставените от тях цели. ДПС е четвърта политическа сила, а БСП - отново пета, без особени изгледи да обърне посоката... На 2 април нагоре расте само "Възраждане". Партиите на руския национализъм в България имат ограничен потенциал за растеж - те не могат да разчитат, заедно взети, на повече от 20-25 на сто от гласовете на избори ("Възраждане", БСП, "Левица" и т.н.). Само че някои от тях могат да нарастват в резултат на набъбването на протестния вот сред нормалните - не русофилските българи. Популистката демагогия на "Възраждане" й носи бонуси именно сред тези слоеве от българското общество, които се откъсват от системните партии в процеса на политическата криза. Протестният вот се отлива както към популистки антисистемни проекти като "Възраждане", така и към "буферната" позиция - "не гласувам, не желая да гласувам". Всеки опит да бъде продължавана политическата криза, да се продължава "служебното" ерзац-управление и да се заобикаля необходимостта за поемане на политическа отговорност от системните партии ще продължи да налива вода в мелницата на "Възраждане" § С-ие.
Пето. На тези избоори отново се срещнахме с феномена на "промушилия се в късен следобед"... Дали "генералът на машините", дали "магьосникът на мръсния ТЕЦ" пробутаха отново чалга шоуто на сцената - след като го бяха "забравили" на 2 октомври - това може да каже само този, който има достъп да преброи бюлетините - машинни и хартиени - за партията в неравноделен такт и местата, от които са дошли в късния неделен следобед... По-важното е да припомним, че ако влезе в следващия парламент, тази партия ще се държи отново напълно естествено - шоуто ще бъде верен помощник на поизбелелите зелени чорапи на власт, ще прави нужното за осуетяване на всеки смислен парламентарен опит за изпращане на зелените чорапи за пране и в резерва...
Шесто. Казват, че на времето Александър Втори промълвил - "Русия може да бъде управлявана, но няма смисъл..." След три години политически хаос и ловене на риба в мътна вода, последвали 30 години на арогантно олигархично управление, ние сме на път да преоткрием "просветлението" на Александър Втори за самите себе си. България е малка, красива, потенциално заможна страна, която може лесно да се управлява, ако се сдобие с политически и обществен елит, готов да се заеме с тази работа. Има ли смисъл? Според мен - да, все още да. Само че, кой знае, кой знае...
100% преброени гласове от ЦИК: ГЕРБ са първи с почти 2% пред ПП-ДБ; Шест групи в 49 НС
* Заглавието е на редакцията. **Текста на политолога Огнян Минчев публикуваме с негово съгласие.
