Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Ще спечелим този мач". Това е съобщението, което Том Брейди изпраща на съотборниците си от "Тампа Бей Бъканиърс" всяка вечер през последната седмица.
Легендарният куотърбек не се интересува кое време е. Телефоните на играчите звънят в 10 или 11 ч. вечерта. И отново: "Ще спечелим този мач". И пак. И пак.
Когато Брейди предсказва успеха, всички негови колеги вярват в него. За "Тампа Бей" това е първо участие на Супербоул от 18 години насам , но 43-годишният атлет прави поредната стъпка напред към абсолютната слава в играта. Том Брейди вече недостижим на върха по спечелени шампионски пръстени сред играчите, но има повече и от всеки отбор в историята.
Мотивационните му послания са нещо повече от обичайното надъхване преди важен мач. Съобщенията му са допълнени с разяснения и съвети за предстоящия финал. Много преди това Том Брейди е водил разговори със съотборниците си, за да ги подготви за играта. Разказва им какво да очакват, описва слабостите на съперника - "Канзас Сити", които година по-рано спечелиха Супербоул.
Брейди прекарва сам у дома почти 2 седмици преди най-важния мач. Съпругата му Жизел Бюндхен и двете им деца го оставят на спокойствие, за да се фокусира върху играта си.
Стратегията на Брейди е ясна: момчетата от "Тампа Бей" просто трябва да осъзнаят колко добре са способни да играят.
Отборът е готов да спечели, но нещо ги спира по пътя към върха. Разполагат и с опитни играчи, и с млади таланти. Това, което им липсва, е силен лидер - а през пролетта на 2020 г. към тях се присъединява най-подходящият човек.
На 20 март 2020 г. Том Брейди анонсира, че ще подпише двугодишен договор с "Тампа Бей" за 50 млн. долара и ще напусне "Пейтриътс" - отбора, с който печели шест шампионски титли и на който посвещава 20 години от кариерата си. Решението му слага край на една епоха - мнозина от феновете на американския футбол не могат да си представят Брейди без "Пейтриътс" и "Пейтриътс" без Брейди.
"Ако футболът ме е научил на нещо, то е, че никой не се интересува колко добре си се справял миналата или по-миналата година. Трябва да заслужиш доверието и уважението на хората около себе си с всекидневна ангажираност", казва той в момента, в който подписва договора си с "Тампа Бей".
Това не е проява на престорена скромност. В следващите месеци той сплотява отбора - както с мотивационни разговори, така и с общи тренировки в парковете край Тампа, докато спортният комплекс на отбора е затворен заради Covid-19.
Брейди се включва дори в усилията по набиране на нови таланти, като се среща лично с играчите, за които смята, че ще бъдат от полза на отбора.
Една от причините за пълната му отдаденост на този отбор е възможността да се изяви като ментор на по-младите играчи и да им помогне да се развият като личности и като професионалисти.
"Понякога хората питат какво ме мотивира. Отговорът е прост. Обичам спорта си. Обичам да правя това, което правя. Искам да продължа да се занимавам с него, докато не ми омръзне. Футболът не е игра, която можеш да практикуваш сам в задния двор. Футболът е екипен спорт и възможността да работя заедно със съотборниците си е важна причина за привличането ми към тази игра", пише Том Брейди в есето си "Единственият път е напред" от 2020 г.
"Промените и предизвикателствата, пред които се изправям в момента, са физически, психически и емоционални - а единственият път е напред. Пренасям със себе си всичко, което съм научили досега като атлет, и продължавам по пътя си като съпруг и баща, заедно със своето семейство. Най-важното нещо? Да се радвам на всеки момент. Защото времето изтича много бързо", казва още той.
Брейди си дава сметка, че след 10 години вече няма да може да практикува в професионалния спорт. Въпросът е как междувременно да извлече максимума от уменията си и да постигне най-доброто, на което е способен.
"На този етап от кариерата ми единственият човек, пред когото трябва да се доказвам, съм самият аз. Физически съм в състояние да върша работата си, както винаги. Сега искам да видя какво още мога да направя. Колко добър мога да бъда. Искам да чуя как другите хора ми казват: "Браво, човече. Ето това ни липсваше. Това ни трябваше. Това търсихме досега!". Дълбоко в себе си знам, че мога да го направя. Знам с какво мога да допринеса. Сега искам да го видя в действие", казва той.
Мотивацията на Брейди идва от един въпрос: "Какво можеше и какво трябваше да се случи?". Това е част от метода му, който той описва в книгата си от 2017 г.
"Ако не играя на най-доброто си ниво, защо съм разочарован? Защото можеше и трябваше да играя по-добре, да се справя по-добре, да се потрудя по-здраво, да се подготвя повече", пише той. Брейди твърди, че рекордите никога не са били особено важни за него.
"Винаги съм се питал какво бих могъл да направя по-добре в бъдеще".
"Тампа Бей" не са печелили плейоф от 2002 г., но след привличането на Брейди стигат до успеха - при това доминират над противника във всяка фаза на играта.
"Тези момчета са израснали, докато гледат как Брейди печели шампионските титли. Независимо дали са били пред телевизорите у дома като деца, в общежитията като колежански звезди или в противниковия отбор по време на игра - те са гледали как той печели отново и отново. Всичко, което им каже този човек, има извънредно голяма тежест", пише спортният журналист Дан Уетцъл.
