Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Икономическата криза след пандемията от Covid-19 все повече изостря разминаванията между Севера и Юга на Европейския съюз - докато
Макрон и още 8 лидери от ЕС настояват за общоевропейски заем
водят отчаяна кампания за емитиране на общ европейски дълг, Германия, Нидерландия и др. се противопоставят твърдо на идеите за споделено дългово бреме между икономики с неравни сили.
Френският икономист Тома Пикети обаче вижда в кризата най-добрата възможност за задълбочаване както на фискалния, така и на политическия съюз в Европа.
"ЕС е притиснат от финансовите пазари, които могат да доведат до нова криза на суверенните дългове, и от недоволните гласоподаватели, които вече са изчерпали търпението си към Брюксел. Сега ЕС ще трябва да се реформира в посока на фискална интеграция или рискува тежки последици", предупреждава Пикети в интервю за "Политико".
"Крайно време е за промяна"
48-годишният професор е автор на "Капиталът през 21 век" - радикално изследване, което се превърна в най-продаваната книга за икономика през последните две десетилетия. "Капитал и идеология" от 2019 г. на Пикети проследява проблема с икономическото неравенство в цялата история на човешката цивилизация. Днес французинът призовава за демократична реформа в ЕС, преди да е станало твърде късно.
"Фактът, че продължават да се водят срещи при закрити врати на министрите от еврозоната, е... Знам, че хората в Брюксел са свикнали на този процес и си мислят, че това е единственият начин да организират нещата. Но това е катастрофално. Точно затова хората мразят Европа. И е крайно време за промяна", коментира той.
Пикети призовава коалицията около 9-те държави, подкрепящи искането за т.нар. коронаоблигации, да не се разпада въпреки съпротивата на северните страни - вместо това според него те трябва да емитират общ дълг, да споделят лихвите по заема и сами да се справят с коронавируса. Общият дълг не означава, че държавите от ЕС ще трябва да плащат задълженията на чужди страни, казва той.
Той посочва, че призивите на Испания за създаване на обща данъчна политика в еврозоната ще останат нереалистични, докато Нидерландия и Люксембург не променят радикално моделите си на данъчни убежища.
Не може да имаме свободна търговия и движение на капитали, ако нямаме общо данъчно облагане, обща мисия за намаляване на неравенството и някакви общи и подлежащи на оценка цели. Всички групи, които не са облагодетелствани от свободата на движение в ЕС, гласуват срещу него на референдумите. В някакъв момент ще трябва да приемем това предупреждение сериозно. Идеята, че ще се справим само ако обясним по-добре какво върши ЕС е нереалистична, казва още той.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
"Скъпи германци, спомняте ли си?": Апелът за помощ на Северна Италия
"Скъпи германци, спомняте ли си?": Апелът за помощ на Северна Италия
Макрон: Много държави използват кризата, за да ограничават правата на хората
Първата реакция е да затворим границите. И националистите ще се възползват от това.
Той вижда структурен проблем на еврозоната в това, че правилото за единогласие по всички бюджетни въпроси не работи и няма как да проработи. Затова желаещите страни трябва да разработят отделен механизъм за вземане на решения, който да решава с обикновено мнозинство, с повече прозрачност и откритост, смята той.
Дали това разделяне на скорости не рискува разпадане на еврозоната? Според Пикети, този въпрос има вторично значение. Европа би трябвало да се притеснява повече от пика на лихвените проценти в страни като Италия, отколкото от асиметрична фискална интеграция. Нещо повече: Франция и Германия, които решиха да създадат съвместна парламентарна асамблея, са пример за по-тясното сближаване между отделни държави в ЕС, без това да подкопава съществуването на цялата общност.
Позитивният ефект от кризата, според него, е внезапното осъзнаване на властите за значимостта на здравните системи за националната сигурност.
Пикети очаква не само медицинските услуги, но и публичната инфраструктура като цяло да получи по-голямо финансиране за разлика от досегашната неотстъпчивост на правителствата:
"До преди три години президентът на Франция твърдеше, че няма "магически пари", с които да захранва болниците. А сега изведнъж сякаш магията започна да действа"
Пикети предупреждава, че кризисното управление на пандемията може да доведе до подсилване на националистическите настроения в страните, включително - продължително затваряне на границите и ограничаване на свободното движение.
"След всяка епидемия в историята една от първите реакции на обществата е да поискат да се защитят от чужденците, от всички останали. Във Франция крайната десница ще разиграе тази карта и ще поиска възстановяването на граничния контрол", казва френският икономист.
