Четирима от най-известните български кинорежисьори – Теодор Ушев, Стефан Командарев, проф. Георги Дюлгеров и проф. Иван Ничев - се обявиха против намеренията на парламентарната комисия по култура и медии за разделяне на киното на "зрителско" и "фестивално".
В последните седмици там са били обсъждани предложения за разделно финансиране на кино продукциите – между депутатите от комисията и представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и Националния филмов център, но не са били поканени представители на едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство.
Четиримата режисьори са написали писмо до ресорната комисия в НС, до премиера Кирил Петков и до министъра на културата Атанас Атанасов. Те смятат, че обсъжданият модел на финансиране би променил философията на субсидирането на българските филми и ще доведе до насочване на финансовия поток към комерсиалните продукции, които и без това биха намерили средства.
"Тези средства трябва да се насочат към по-стойностните ленти, които представляват страната ни в престижни международни конкурси, гласи писмото им", цитирано от „Медиапул“.
В него режисьорите посочват още, че са притеснени от „изкуственото разделяне на българското кино“. Обсъденото в комисията по култура в 47-ото Народно събрание води до едностранчиво представяне на проблематиката и е било породено "неприятното усещане за прокарване на лични лобистки интереси, а не за конструктивен диалог в търсене на решения за сериозни проблеми от обществено значение", посочват кинорежисьорите. Според тях с лансираното разделяне се продължава практиката на предишното правителство на ГЕРБ и тогавашния министър на културата Вежди Рашидов.
"Фестивалът е място, където се събира изключително много публика, на която се показва селекция от най-добрите филми от цял свят. В Европа именно тези фестивални участия и награди са гарант за зрителя за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се провеждат по време на едни от най-големите филмови събития в областта на киното - Кан, Берлин, Торонто и т.н. са платформата, която дава възможност на българските филми, освен в страната, да бъдат разпространени и по света. За щастие, вече има множество такива примери и голяма част от българските филми, постигнали международен успех и донесли безспорен престиж за българската култура, се радват на добро киноразпространение и извън България", обясняват те.
Режисьорите са на мнение, че българската държавна политика трябва да финансира филми с високо художествено съдържание, които реализират добавена културна стойност и носят международно признание и престиж за българската култура, а не „филми, създадени единствено с цел търговска реализация“.
"Няма логика филми, които се справят добре на пазара, постигат големи търговски резултати, но не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски продукти, които, ако се допусне прецедент и Министерството на културата започне да ги субсидира, ще се окаже, че държавата обслужва не обществени, а частни бизнес интереси", смятат Дюлгеров, Командарев, Ушев и Ничев.
"Ако държавните политики абдикират от задължението си да подпомагат българското изкуство и насочат пряко помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат регулирани в Министерство на икономиката, а не в Министерство на културата", добавят те и призовават за широка дискусия по темата.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
