Дете на 9 години е заплашено с изключване от училище, защото краде от съучениците си.
Тийнейджърка от "добро семейство" се готви да глътне пълна шепа сънотворни хапчета, докато майка ѝ тропа на вратата на банята и се опитва да я спре.
Млада, красива и амбициозна жена е перфекционист в работата си, но прекарва всяка свободна минута от личния си живот в омраза към себе си. Не иска да има деца, защото се бои, че ще ги съсипе.
Добре облечен бизнесмен - от онези, които не излизат от вкъщи без двама души въоръжена охрана - е готов да плати всяка цена, за да "излекува" отдавна прекъснатата връзка с 20-годишния си син.
Съпрузи, които са във фактическа раздяла след дълъг период на взаимна агресия, са принудени да се срещат всеки ден, защото работата им го изисква.
Това е сериалът "Тревожност" - колекция от проблемни лични истории, с които всяка неделя режисьорът Илиян Джевелеков се опитва да пробие стените на мълчанието около психичното здраве на българите.
Случаите звучат достоверно, защото са взети от реалния професионален опит на психотерапевти като д-р Огнян Димов и Иван Игов. Книгите на Димов "Агресията в семейството" и "Тревожността - причини, смисъл, разрешаване" са в основата на сценариите, пресъздадени от актьори като Ана Пападопулу, Пенко Господинов, Ирмена Чичикова, Боян Младенов, Стефания Кочева и др.
Сериалът беше очакван с голям интерес заради амбицията да освети "тъмните, неизчистени, неосъзнати отношения в семейството". Да разкрие как скритата агресия, маскирана като силна любов и загриженост, се отразява върху децата и как нерешените проблеми на родителите се предават в наследство.
Главните герои са съпрузи психоаналитици, които не са се срещали от година и половина. Документите за развод стоят на бюрото в очакване на подпис. Поводът за разлома помежду им е предполагаемият "бърнаут" на героя на Пенко Господинов, но епизод 2 завършва и с кошмарен спомен, който подсказва за по-дълбоки причина за агресията и унижението спрямо жена му.
Идеята на "Тревожност" е да покаже, че няма страшно да потърсиш помощ, когато не можеш да се справиш сам.
Каква по-важна тема от тази за България - държава, в която насилието и недоверието са навсякъде, терапията е за "лудите", а вътрешните травми най-често се давят в алкохол.
БНТ е уместна платформа за този колективен "сеанс", а структурата познава вече класиката в жанра "In Treatment" с Гейбриъл Бърн. Ако американският сериал по HBO е създаден по израелски оригинал, българският явно се стреми да доближи историите до местната "народопсихология". Разбирането за мотивите и поведението също минава през разбиране на обкръжението и средата на възпитание.
Замисълът е похвален, на моменти реализацията е това, което пречи на "Тревожност". Вероятно и много от решенията са въпрос на бюджет.
На фона на плитки и елементарни за реализация продукции като "Колко ми даваш", "Кажи честно", "Кой да знае" и други подобни, в които единственият важен въпрос е само кой да е водещият, самият факт, че се снима сериозен съвременен сериал вече е успех.
Както при "In Treatment" и тук разказът е линеен. И тук действието се развива между четири стени. Външният свят не съществува извън най-близкия периметър около входната врата.
Епизодите са поредица от 3-4 разговора на четири очи, при които едночасовият сеанс е събран в рамките на 15 минути.
Времето е достатъчно, за да разкажеш най-трогателната история на света за двама души, които никога досега не са се срещали.
"Сбитите" диалози между лекар и пациент често обаче са тромави и мудни, а на моменти репликите звучат неестествено от устата на опитни и добри актьори.
Някои от героите говорят за себе си, сякаш четат епикриза, а не преживяват живот. При други образът е карикатурно стереотипен, което предизвиква органична неспособност да изпиташ съчувствие.
Невъзможността да се довериш и да разкриеш себе си при първа среща с терапевт е основен фокус на всеки епизод, и това също е елемент от реалността.
В определен момент обаче мета-разговорът за психоанализата измества центъра на тежестта в "Тревожност" - всеки сам си прави "диагностика", на глас.
В пресечните точки между работните срещи на двамата главните герои - съпрузи - за съжаление има толкова човещина, колкото при сблъсък на робот-прахосмукачка в крак на кухненска маса.
Предисторията на конфликта между тях се обговаря в дълги и ненужни приказки със странични герои, вместо да се представи чрез образи (това все пак се случи в края на епизод 2) - и дори тогава има риск да не разберете защо се е стигнало до тази траурна и мъчителна атмосфера на взаимно игнориране.
Сериалът има смисъл и той е да помогне на зрителя да разпознае своето страдание под пластове с комплекси и самоизмислени легенди, зад които се прикрива вътрешният свят. Рискът при "Тревожност" - както и при терапията - е да се откажеш още след първата среща. И при двете след това става по-интересно.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
