Проф. Мартин Вечев - професор в ETH Zurich, основател и научен директор на INSAIT - тръгва по коридора на 14-ия етаж на стъклената кула в "София Tех Парк" и ми показва какво представлява отвътре българския институт за изкуствен интелект.
"Това е Иво Петров, бакалавър и магистър от Кеймбридж. Медалист от две олимпиади по математика и по физика". Момчето чува името си, вдига поглед от екрана на компютъра и се усмихва.
На 23 г. Иво е част от екипа на INSAIT, който обучава AI да решава сложни математически задачи - така, както той го е правил като национален състезател.
Надолу по коридора работи Христо Венев - най-добрият българин в историята на Международната олимпиада по информатика, с четири златни медала. Завършил висшето си образование в Оксфорд, той се връща в България и малко по-късно се присъединява към INSAIT. Тук разработва първия в света компилатор за квантови програмни езици.
В съседната стая е Анна-Мария Халачева (на 24 г.), която напуска IBM в Германия, за да се върне и да стане докторант в института. Работи в сферата на триизмерното компютърно зрение и роботиката.
Тук е и Антон Александров - един от създателите на езиковия модел BGGPT, който Google скоро дадоха като пример за успешното надграждане на технологията им Gemma 2. Антон е поредният млад българин, който е избрал да пренесе научната си кариера от Швейцария в България.
Поисках да дойда в INSAIT именно заради BGGPT - за да разбера как работят езиковите модели, обяснени от хората, които ги създават. Вместо да се върна с едно интервю, прекарах три дни в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии в София.
Екипът за първи път отвори вратите си за подобен експеримент. Позволи ми да разговарям с всеки, а сред събеседниците ми имаше хора от България, Германия, Италия, Непал, Израел, Китай, Хърватия, Русия.
Питах ги за всичко - от мотивацията да решават сложни проблеми до любимите им книги и филми за математици и AI.
Ще ви разкажем за тях много скоро.
Проф. Мартин Вечев е световно признат учен в областта на информатиката и изкуствения интелект. Той е научен директор, архитект и основател на INSAIT. Той е единственият българин професор в историята на ETH Zurich, който според QS rankings Europe тази година е университет №1 в Европа (вкл. и Великобритания) и един от водещите в света (университетът на Айнщайн). Проф. Вечев е успешен технологичен предприемач, основател на 6 дълбоко-технологични стартъпа, базирани на нови научни изследвания, някои от които са придобити от мултимилиардни компании.
Проф. Вечев е и единственият български учен, който печели два пъти наградата на Европейския съвет за научни изследвания през 2016 г. (1.5 млн. евро) и през 2022 г. (2 млн. евро). Първата награда е една от най-популярните в историята на Съвета, като отваря нова глава в областта на изкуствения интелект и води до създаването на успешен стартъп (DeepCode).
Мартин Вечев е създател на първия интуитивен език за програмиране на квантови компютри Silq. Носител на наградата “Джон Атанасов” на Президента на Република България (2009 г.) както и на редица престижни отличия, включително най-добър млад учен в света в сферата на програмните езици (ACM Robin Milner Award), награда на IBM Research за изключителни постижения и много други.
В INSAIT работят мъже и жени от общо 24 нации, възпитаници на най-добрите технически университети. Тук има поне един представител на Масачузетския технологичен институт (MIT), Калифорнийския университет - Бъркли, Кеймбридж, Оксфорд, Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich), Карнеги Мелън, Импириъл колидж Лондон, Института "Макс Планк" .
В екипа на изследователите са световно известни учени, които разширяват границите на човешкото познание в сфери като компютърното зрение, квантовите технологии и алгоритмите.
Във всеки кабинет има неописуема колекция от таланти. Момчета и момичета с умове за милиони. Възможността да общуват свободно и да обменят идеи с ментори от световно ниво носи още по-голяма добавена стойност.
INSAIT е създаден по идея на Мартин Вечев, но не е солов проект. През 2021 г. Народното събрание ратифицира споразумение между Софийския университет и двата най-големи швейцарски технологични института в Цюрих и Лозана. България инвестира близо 100 милиона долара в него за десетгодишен период. За всеки похарчен долар от бюджета са привлечени в пъти повече средства от дарители като Google, DeepMind, Amazon Web Services, българската SiteGround и др.
Всичко това се случва в София. На вечно светещия 14-ти етаж в Synergy Tower (а скоро и на етаж 13), с гледка към Витоша.
Прекарах три дни зад стените на INSAIT и преживяването надмина всички предварителни очаквания за възможностите, които той създава за млада България.
Това не е просто технологичен институт. Това е държавата, каквато искаме да бъде, казва Мартин Вечев.
Звучи странно, но той не преувеличава. INSAIT е план, обмислян повече от 15 години.
България знае как да създава математически таланти. Знае ли как да ги пази?
Неделя следобед. Екипът на INSAIT е на работа заради срещата с над 30 български ученици, които са участвали в състезания и олимпиади по математика, информатика, физика, лингвистика, изкуствен интелект.
Те са бъдещите звезди в компютърните науки и технологии на България. Будни са, амбициозни са, тренирани са и уменията им в момента изпреварват нивото на по-голямата част от връстниците им в други държави.
Мартин Вечев ги е събрал, за да им нарисува бъдещето на бяла дъска - линейна програма за следващите 10 години от гимназията до защитата на дисертацията.
Нарича тази схема "хореографията" - поредица от стъпки, чиято цел е да доведе тези деца до три оптимални възможности.
- Вариант 1: да създават собствени стартъпи;
- Вариант 2: да творят в изследователски лаборатории на индустрията като OpenAI;
- Вариант 3: да станат професори в най-силните университети.
Не става дума за научна фантастика. Присъстващите в залата таланти би трябвало да се стремят към най-високите цели - а и всеки следващ клас след тях.
България има стабилни традиции в обучението на младежи за международни състезания по математика и информатика в гимназиите и школите. Проблемът е, че някои от тях губят конкурентното си предимство още по средата на първия етап в "хореографията" на топ университетите - бакалавърската степен.
Има ясни причини, поради които връзката се къса.
"Колкото по-рано започнете да трупате опит в изследователска дейност, толкова по-добре", казва Мартин Вечев. Не е достатъчно само да гоните добри оценки от изпитите.
Ако някой познава разликите между образованието в Изтока и Запада, това е той.
Мартин Вечев съчетава работата си като научен директор на INSAIT с позицията на пълен професор в ETH Zurich, единственият българин в историята на университета, който е бил професор там. Това е институция с 21 нобелови лауреати, поставена на четвърто място в световната класация на университетите по информатика и компютърни науки на Times Higher Education 2025.
Изследванията са условието за справяне с жестоката конкуренция за влизане в последния етап по пътя към финала на образованието. Който излезе успешно от нея с PhD, той вече има качествата да стане технологичен и индустриален лидер, а не просто добре подготвен изпълнител на чужди задачи.
В тази професия пари може да се правят по всяко време.
По-важното от парите е какво ще научиш за единица време, казва Мартин Вечев.
Българските ученици и студенти вече влизат в световната наука
ДА ВЛЕЗЕШ В INSAIT НА 18 ГОДИНИ
INSAIT предлага пълни 4-годишни стипендии за избрани ученици със силен интерес в информатиката, изкуствения интелект и дълбоките технологии.
Програмата е комбинирана със специалност „Информатика“ на Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където ще се провежда бакалавърското обучение. В допълнение студентите ще работят в INSAIT по различни проекти и задачи и ще могат да участват в семинари, дискусии и други дейности.
Програмата EXPLORER започва през 2024 г., първоначално с осем момчета и момичета - като Мария Дренчева и Делян Бойчев.
Скоро ще започне да се формира и новия випуск. Стипендията е в размер на 2000 лв. месечно за всеки бъдещ бакалавър.
Първите избраници са от София, Бургас, Силистра, Велико Търново, Габрово. Сега са първокурсници във ФМИ и съчетават лекциите с изследователската си работа в INSAIT, като им предстоят и летни стажове в световни компании.
Не е задължително да сте се участвали на международни състезания, за да ви приемат. Над 100 ученици от цяла България са кандидатствали в първото издание на програмата и броят им вероятно ще расте.
Целта е стипендиантите на INSAIT в СУ да стават все повече и така да се създаде качествено нова среда за развитие на младите българи в компютърните науки.
Първите EXPLORER-и остават в България, въпреки че много от тях са имали намерение да кандидатстват в европейски и американски университети.
Целта на срещата с медалистите в INSAIT е да покаже, че има кой да им помогне да получат отлично образование и да натрупат ранен изследователски опит в България от самото начало на приключението, което им предстои.
Вече има и къде да се върнат, ако все пак изберат да вземат диплома в чужбина. Тук ще имат достъп до научни ръководители на световно ниво.
И пак ще се развият подобно на начина, по който биха се развили в едни от най-добрите университети в света, а може би и по-добре. Но ще помогнат и за цялостната среда на образованието, обществото, технологиите, икономиката и имиджа на България.
Достъпът на млади хора до научните изследвания в INSAIT вече е изпълнено обещание. Осем първокурсници от Факултета по математика и информатика са пълни стипендианти на института.
Още по-рано, през март 2024 г. Рени Паскалева (11 клас в ПЧМГ) става съавтор на статия с екип на INSAIT, която е приета от водещия форум за AI и компютърно зрение Computer Vision and Pattern Recognition (CVPR).
Преди това Георги Пашалиев (12 клас в СМГ) и други автори от INSAIT публикуват в NeurIPS, конференцията за системи за обработка на невронна информация, на която през 2017 г. за първи път е представен моделът на бъдещия ChatGPT.
През 2023 г. за първи път в историята си България има статии на NeurIPS. Днес приетите публикации на института в световно известни конференции вече са 74.
И ще продължават да се увеличават, а с тях ще се увеличава и рейтингът на целия Софийски университет.
Защо не е "добра новина", когато умните деца на България си заминават
Мартин Вечев цитира свои разговори с колеги от топ американски и израелски университети, които с учудване отбелязват, че България е единствената държава, която "празнува", че нейните отличници и победители от международни състезания са приети да учат в чужбина.
Всички медии отбелязват това като "добра новина" заради факта, че и външният свят е разпознал умните деца на България.
Изтичането на млади таланти не би трябвало да е повод за радост, смята основателят на INSAIT.
Обратното: държавата би трябвало да се замисли защо ги е изпуснала, какво се случва с тях след емиграцията и как да създаде условия, за да ги мотивира да се върнат. Така го правят страни като Китай и Израел.
Същия мотив чувам и в негово интервю от 2009 г. Тогава той все още не е професор, но вече има PhD от Кеймбридж и работи като изследовател в централата на IBM Research в Ню Йорк. БНТ го интервюират, докато е в София за получаването на наградата "Джон Атанасов".
"Моята цел е да се върна в България по някакъв начин и да продължаваме да правим същото нещо, което правим там. За научноизследователската дейност трябва държавна политика, която да стимулира връщането на младите учени в страната. Нужни са дългосрочни инвестиции, група хора, които да работят на едно място, инфраструктура".
Изведнъж си давам сметка, че този човек не говори в абстракции, а описва INSAIT 15 години преди да го създаде. Просто не го нарича с днешното му име.
Тук дипломите не се раздават на килограм
Още преди 20 години "Ъпсурт" възпяха бизнес модела на българските университети, в който можеше да вземеш три изпита "за двеста марки и едно прасе".
Съвсем скоро действащ вицепремиер по туризма успя да се сдобие с научна титла "доктор по киберетика", докато четеше определението за блокчейн от Wikipedia.
Едно от момчетата в срещата на медалистите от олимпиади поставя точно този въпрос: защо да оставаме в България, когато всеки, който иска, става висшист и няма конкуренция, която да дърпа най-умните напред.
Истината е, че Факултетът по математика и информатика в Софийския университет "няма навика да подарява дипломи", дори напротив.
А в в INSAIT има живи примери, които опровергават предразсъдъците за клетото българско образование..
През 2009 г. Мартин Вечев организира летни стажантски програми в IBM за български студенти, които да могат да работят по научни изследвания в Америка.
Един от тях е Димитър Димитров, който през 2009 г. учи "Логика и алгоритми" в СУ. Тримесечният стаж се превръща в идея за докторска дисертация, която е отличена като най-добрата за 2020 г. в ETH Zurich. Днес Димитър също работи в INSAIT и се занимава с езици за програмиране на квантови изчисления.
Веселин Райчев, златен медалист от Международната олимпиада по информатика, също завършва Факултета по математика и информатика на СУ през 2009 г. Оттам преминава в Google, където разработва алгоритми за Google Maps и Google Translate.
На 28 години решава, че "иска да научи нещо ново" и става докторант в ETH Zurich при Мартин Вечев. Резултатът е, че през 2016 г. създава ново направление в технологиите - AI за програмен код, и става съосновател на DeepCode.
Стартъпът е успешно придобит от компанията Snyk през 2020 г., Веселин Райчев става неин директор по AI, а след появата на INSAIT отново се връща към научните изследвания. Поредното доказателство, че София може да бъде дестинация за световни иноватори.
Успехът е успех, когато си направил нещо за другите
"Аз исках да се върна в България при всички случаи. Приятелите ми са тук, семейството, всичко. Предпочитам да създам живот тук. Толкова много съм получил от България. Искам и да върна в някаква степен", казва Иво Петров. С него започнахме разказа за INSAIT - медалистът от олимпиадите по физика и математика, с магистратура от Кеймбридж.
Същото споделя и Антон Александров (BGGPT): "Знаех, че винаги ще има какво да правя в Швейцария, но не мислех, че би било с толкова голямо въздействие. Точно поради тази причина исках да се върна в България. Защото в страна като Швейцария “пъзелът” е подреден, няма какво ново да се добави".
Няколко дни по-късно наблюдавам как Мартин Вечев предава същото послание на тийнейджърите.
"Успехът е успех, когато си направил нещо за другите".
"Трупането на знания и умения трябва да бъде в контекста на това как ще ги върнеш обратно като принос за своята общност".
"Ако имаш това възпитание, самият ти се учиш и се развиваш по различен начин".
Хората, които са поканени да работят в INSAIT и с които се запознах, притежават точно такова възпитание.
Професорите са търпеливи, внимателни, винаги на разположение дори за странните въпроси на външен човек като мен.
Изследователите дискутират интересни проблеми навсякъде - на бялата дъска по средата коридора или над парче пица в общата кухня по време на седмичния happy hour.
"Средата е такава, че всеки е готов да отдели от времето си, за да чуе с какво се занимава другият, какви отворени проблеми има, с какво може да допринесе", разказва Мария Дренчева, част от първия випуск на програмата EXPLORER.
Уверих се, че INSAIT наистина не е просто технологичен проект.
Това е място, което може да даде свобода и самочувствие на ново поколение млади българи със заложби. Насърчава и всички останали да обърнат внимание на този талант и да го подпомагат.
INSAIT мери постиженията си по обективни показатели, които цял свят признава - научни публикации на най-авторитетните форуми. Привлича нови инвестиции в сфера, в която всички глобални лидери се надпреварват.
Значи можело? Да, всичко това се случва в България.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
