14 714 грешки са очетени в протоколите на секционните комисии от изборите на 2 април - драстично увеличение в сравнение с този показател от миналите парламентарни избори само шест месеца по-рано (общо 1169).
"С просто око се вижда, че има рязко повишаване на този проблем. Точността на отчитане на изборните резултати е рязко влошена", каза Цветозар Томов от Централната избирателна комисия.
Той оцени като "неработещи" последните промени в Изборния кодекс, които върнаха хартиената бюлетина като равностоен вариант за вот наред с машинното гласуване, а самите машини бяха превърнати само в принтери за бележки, без техният протокол да се смята за валидна контрола на ръчното броене.
Цветозар Томов призова смесеното гласуване да бъде променено от 49 Народно събрание преди предстоящите избори за кметове, районни кметове и общински съветници наесен.
"При сегашната законова основа местните избори биха били много проблемни. Тогава ще има много повече грешки поради обстоятелството, че на местните избори се гласува няколко пъти. Извън това - напълно възможно е да има нередности в отчитането на резултатите в определени общини и това да компрометира вота там. Като трети фактор - на местните избори има мажоритарен избор за кмет, където една мъничка разлика в резултата може да е от решаващо значение за крайния избор", каза той.
Томов обърна внимание, че въпреки големия брой неправилно попълнени протоколи, отклоненията на национално ниво не са толкова големи, че да променят крайния резултат в мандати.
"Максималната корекция на резултата не би надхвърлила 1300 гласа, а това не е достатъчно за промяна на броя мандати. Проблемът обаче го има при прилагането на системата на регионално равнище, където дори малка промяна в броя на гласовете може да доведе до разместване на мандати в рамките на една и съща партия. Но това са лични драми. Ако мандатът на една партия бъде прехвърлен от Хасково в Благоевград, това засяга хората в листите", каза той.
Част от грешките не могат да се решат, без да се отворят чувалите с бюлетините и те да бъдат преброени повторно - нещо, което е невъзможно в сроковете, в които ЦИК е длъжна да обяви официален краен резултат и разпределение на мандати.
В същото време, "наличието на много грешки засилва недоверието в изборния процес - по този начин се отразяват неблагоприятно върху желанието на хората да гласуват", каза той.
Цветозар Томов подчерта основния извод от гафовете по време на изборите на 2 април: "Изборните резултати потвърдиха несъстоятелността на основния аргумент за промени в Изборния кодекс. Очевидно причините за ниската избирателна активност в България не може да се търсят в изборните технологии".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
