Хиляди руснаци, несъгласни с войната в Украйна, напуснаха родината си след 24 февруари 2022 г. - това бе денят, в който Русия нападна. Повечето от тях се запътиха към страни като Казахстан, Грузия, Сърбия и Армения, както и Турция, където не се нуждаят от виза.
Други обаче прекосиха цял океан и решиха да отидат още по-надалеч - в Южна Америка. Макар континентът да не е една от най-очевидните дестинации, той се оказва особено популярен сред емигриращите руснаци.
Независимият руски сайт "Медуза" разказва историите на някои от хората, които са отишли на другия край на света и са намерили убежище в страни като Еквадор, Аржентина, Уругвай и Коста Рика.
Фотографът Марк Божарски е един от руснаците, взели подобно решение. В продължение на години той и съпругата му Виктория ходят на митинги и протести в Русия, но постепенно започнали да имат все по-малко надежда, че нещо в родината им ще се промени.
"Когато войната започна, в продължение на седмица се колебаехме дали да останем, или да си тръгнем. Вики беше в дълъг отпуск по майчинство и пишеше блогове за домакинството. Но как можеш да пишеш за домашния уют, когато около теб се случват страшни неща? Никакъв комфорт няма да ви попречи да видите какво има зад прозореца", споделя фотографът.
Първоначално семейството заминава при приятели в Непал и обмисля къде да емигрира завинаги. Една от възможностите е Великборитания. Кандидатстват за туристическа виза от разстояние. Такава обаче им е отказана.
Междувременно непалските визи също изтичат и семейството решава да си купи билети и да замине за Буенос Айрес.
"Отдавна си мислехме за Аржентина: бяхме се абонирали за блога на една жена, която разказва много за живота в Аржентина, а снимките и публикациите ѝ правеха Буенос Айрес да изглежда абсолютно съвършен и подходящ за нас", казва Божарски.
Така двойката се установява там, Виктория вече работи като редактор, а Марк продължава да се занимава с фотография - макар да взима по-малко пари, отколкото в Москва.
"В Непал ни беше неудобно да кажем, че сме от Русия. Страхувахме се, че може да ни упрекват. Мина време - успяхме да преодолеем собствените си чувства, свързани с войната и факта, че сме руснаци, и да разберем разликата между колективна отговорност и вина. Сега ако хората в Аржентина ни питат за войната, вече намираме сили да отговорим на въпросите им", споделя Марк.
Антон също взима решението да напусне Русия, дни след като президентът Владимир Путин обявява частична военна мобилизация. Това се случи през септември, а новината за обявената наборна служба беше съпътствана от редица грешки, и предизвика гневни протести и подтикна хиляди да напуснат страната.
"Мой приятел и бивш колега ми писа: "Искаш ли да отидеш в Латинска Америка?" Негови познати ни бяха предложили работа там. Приех и реших да се преместя в Еквадор, макар да не знаех нищо за страната", разказва Антон.
Пътуването е напрегнато - мъжът предполага, че руската граница ще бъде затворена, затова си купува билети до Владикавказ и влиза в Грузия пеша. Всъщност това е един от най-популярните маршрути за руските емигранти - през септември заради мобилизацията той беше задръстен с километрични опашки от коли на напускащи родината си.
Оттам оттлита за Турция и по-късно хваща полет за Кито - столицата на Еквадор.
Антон обаче продължава да работи дистанционно в компания в Москва и цялата му заплата продължава да постъпва в руска сметка.
"Все още не е ясно какво ще се случи, когато вече не съм жител на Руската федерация. Работодателят ми търси обходни пътища, но засега няма яснота. Освен това новината за забраната на дистанционната работа за някои категории професии в Русия не вдъхва оптимизъм", казва мъжът, който работи като продуктов мениджър.
В Еквадор той намира и друг вид свобода, която няма у дома. Антон е гей и споделя, че южноамериканската страна е много по-отворена за членове на ЛГБТК+ общността, чиито представители са преследвани в Русия. През декември Владимир Путин дори подписа закон за "ЛГБТ пропагандата", който предвижда глоби до 5 млн. рубли за разпространение на това, което Кремъл нарича "пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения, предпочитания и смяна на пола" сред хора от всички възрасти.
"За мен е необичайно да бъда в страна, в която няма политически натиск върху ЛГБТ+ общността. Харесва ми факта, че тази свобода на изразяване се отразява на хората. Всичките ми нови еквадорски познати са открити, приятелски настроени и винаги се стремят да ме потопят в местния живот", споделя Антон.
Музикантката Полина Виноградова споделя подобно мнение. Подтикната от войната, тя емигрира в Уругвай. За живота си там разказва, че страната от Латинска Америка се бори с уличната престъпност, има бездомни хора, а домашното насилие над жени е често срещано явление. Въпреки това тя смята, че Уругвай е изключително толерантна към всякакви семейства.
"Това, което ме изненада най-много, беше липсата на осъждане от страна на хората. В Русия имаше твърде много такива неща. Тук не се обръща излишно внимание на живота на другите хора: никой не ви казва как да живеете, къде да работите или как да се обличате. Това е неописуема тръпка, която наистина ми липсваше в Русия", казва Полина.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
