Турция не отстъпва - "Света София" може да стане джамия до 15 дни

Турските власти отложиха решението за евентуалното превръщане на храма "Света София" в джамия. След днешното изслушване в Държавния съвет на страната, продължило само 17 минути, представителите на съвета са съобщили, че решението ще бъде взето в рамките на 15 дни.

"Света София" придобива статут на музей на 24 ноември 1934 г. след решение на турския Министерски съвет. Днес Държавният съвет за пръв път разгледа по същество внесената жалба за отмяна на решението и искането храмът отново да бъде превърнат в джамия. Според турските медии ако това се случи "Света София" ще започне да функционира като джамия на 15 юли - датата, на която се отбелязва годишнина от неуспешния военен преврат срещу президента Ердоган през 2016 г.

Държавният глава на Турция призова за осъществяването на тази промяна по време на предизборен митинг миналата година. Ердоган определя решението от 1934 г. като "много голяма грешка".

Превръщането на сградата в джамия обаче няма да е никак лесно и ще постави на дневен ред множество важни въпроси. Освен че е един от най-важните християнски храмове в света "Света София" е безценен паметник на средновековната византийска култура. В нея посетителите могат да се насладят на множество автентични мозайки, изобразяващи не само религиозни сюжети, но и няколко императори и техните семейства.

"Света София" обаче притежава огромна важност далеч не само заради материалните си богатства.

Историята

"Света София" е построена от император Юстиниан I през 537 г. По това време Византийската империя изживява една от своите "златни" епохи, като почти цялото Средиземноморие е под властта на василевса. За нейното построяване са докарани материали от всички краища на империята, които допринасят за великолепието на храма, което няма да бъде надминато още много дълго време.

След завършването си храмът става седалище на константинополския патриарх, като в него се извършват множество церемонии, включително коронациите на императорите, кръщението на децата от императорското семейство и освещаването на бойните знамена на византийската армия.

След построяването си "Света София" е върховният храм на православното християнство. Изключение прави кратък период в началото на 13. век, когато Константинопол е превзет от рицарите от IV кръстоносен поход. В храма и до днес са разположени саркофазите на някои от западноевропейските благородници, установили власт над града, най-известният сред които е венецианският дож Енрико Дандоло.

За "Света София" настъпват много тежки времена през 1453 г., когато османският султан Мехмед II Фатих (Завоевателят) превзема Константинопол и го прекръства на Истанбул, слагайки край на съществуването на Византийската империя. Една от първите му заповеди е великолепният храм да бъде превърнат в джамия. Част от мозайките и стенописите за унищожени, а останалите са замазани с гипс.

Минаретата, които виждаме днес около храма, са построени от османците през 15. и 16. век. "Света София" служи като религиозен център на Османската империя до построяването на световноизестната "Синя джамия" през 1616 г.

След края на Първата световна война, в която Османската империя претърпява поражение, властта в страната е взета от демократично настроени националисти, които създават светската турска република, която познаваме днес. Нейният първи президент, Мустафа Кемал Ататюрк, нарежда "Света София" да бъде превърната в музей. Решението е взето от Министерския съвет на 24 ноември 1934 г., а на следващата година храмът отваря врати за посетители.

"Света София" все още е една от най-посещаваните забележителности в Истанбул. Всяка година храмът посреща между 2 и 3 млн. туристи. Храмът е под защитата на ЮНЕСКО като част от световното културно и природно наследство от 1985 г. насам.

Кръстът срещу полумесеца - епизод пореден?

Евентуалното превръщане на "Света София" в джамия може да влоши сериозно отношенията на Турция с доста от нейните съседи и партньори. На 29 май тази година в храма бе прочетена сура от Корана като част от честването на годишнината от превземането на града от османците. Това не е първият подобен случай, като този също доведе до размяна на остри реплики между правителствата на Гърция и Турция.

Гръцкият министър на културата Лина Мендони обвини Турция в подклаждане на "фанатични националистически и религиозни настроения" и припомни, че "Света София" е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и промени в статута на храма не могат да бъдат правени без одобрението на експертната международна комисия.

Нейното становище бе подкрепено от директора на ЮНЕСКО Ернесто Отон Рамирез. В интервю за гръцкия вестник "Ta Nea" той заяви, че подобна мярка не може да бъде предприета без специално одобрение. Рамирез сподели още, че ООН е изпратил писмо на Турция във връзка с казуса, но все още няма отговор от страна на турското правителство.

От своя страна турският външен министър Мавлут Чавушоглу заяви "Само ние можем да решаваме какво да правим в нашата страна и как да се разпореждаме с нашата собственост".

Не само Гърция застана твърдо против предложението. Главата на руската православна църква (РПЦ), патриарх Вартоломей, също изрази своето неодобрение. РПЦ излезе с официално становище по темата, в което се казва, че "Всякакви опити за промяна на статута на храма "Света София", който понастоящем е музей, ще доведат до изменение и нарушение на крехкия междиконфесионален и междурелигиозен баланс, който се е създал".

Според Вселенския патриарх евентуалното превръщане на храма в джамия би могло да разпали сериозно напрежение на религиозна основа, като твърдо настоя да бъде запазен нейният "глобален характер".

В същото време държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова Турция да запази настоящия статут на "Света София" - позиция, която бе подкрепена от Държавния департамент на Щатите. Говорителят на турското външно министерство Хами Аксой отговори доста остро, заявявайки, че "никой няма право да се изказва с такъв тон за нашите суверенни права".

Арменският православен патриарх в Турция Шахак Машалян прелдожи храмът да бъде общо място за молитви на вярващите от всички вероизповедания, тъй като "не можем да си позволим нови сблъсъци между кръста и полумесеца".

През последните години все повече вярващи мюсюлмани настояват решението от 1934 г. да бъде отменено и "Света София" отново да се превърне в джамия, като на няколко пъти ислямистки групировки организираха протести пред храма. Те биват окуражавани от изявленията на президента Реджеп Ердоган, който неведнъж е заявявал намерението си храмът отново да възвърне своите религиозни функции от времето на Османската империя.

Дори най-запознатите с турската политика не се осмеляват да прогнозират какво ще бъде решението на държавния съвет. До момента обаче думите и действията на турските управляващи индикират тяхната решимост "Света София" да възвърне предишния си статут.

Прочетете още: Ще стане ли "Света София" джамия: Турция решава дали да обърне гръб на Запада