Вече почти никой не споменава Крим. Територията е неудобна тема, защото реално не се знае какво да се прави с нея. През 2014 г. Русия анексира Крим и започна войната в Донбас, нарушавайки грубо международното право. Това доведе до голямо противопоставяне със Запада. Седем години по-късно е от решаващо значение да се помни сериозността на анексията на Крим и Украйна да бъде подкрепяна в стремежа й да си върне контрола върху територията.
Европейският съюз продължава политиката си на санкции и непризнаване на руските претенции в Крим. Компании, базирани в ЕС, от време на време заобикалят санкциите, но официалната политика все още се удържа и като цяло работи. Крим обаче рядко е в дневния ред на ЕС. Всяка година върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност прави почти идентично изявление относно позицията на Съюза и призовава повече държави да изкажат непризнаване в съответствие с Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН.
И все пак съществува риск с течение на времето тази политика да бъде разводнена. Международното внимание вече не е насочено към Крим, а към войната в Донбас. С течение на годините вероятно ще се измести и от нея. Възможно е след края на пандемията повече европейци да призоват ЕС да отмени санкциите си и да засили икономическото сътрудничество с Русия.
Успокояващо е, че наблюдаваме сътрудничество между западните и руските разработчици на ваксини, но за ЕС е важно да не позволи селективното ангажиране с Русия в рамките на борбата с пандемията, да смекчи принципната позиция на Съюза по линия на грубите действия на Руската федерация в Източна Европа. Постъпи ли по друг начин, това би могло да създаде опасен прецедент.
Макар че е малко вероятно Крим да бъде върнат на Украйна в скоро време, ЕС трябва да изразява по-ясно гласа си по въпроса. Настоящият върховен представител, Жозеп Борел, вече има пред себе си достатъчно кризи, с които трябва да се справя. ЕС обаче може да използва своите инструменти и да назначи специален представител за Крим.
Представителите на блока „утвърждават политиките и интересите на ЕС в размирни региони“ и увеличават видимостта на Съюза в тези области. От назначаването на първия специален представител за региона на Големите африкански езера през 1996 г. ЕС постепенно увеличава броя и географския обхват на тези дипломати. В момента има девет специални представители, включително един за Южен Кавказ и кризата в Грузия. В списъка обаче се забелязва отсъствието на Крим и войната в Донбас. Като се има предвид, че Източна Украйна със сигурност отговаря на описанието за проблемен регион, ЕС трябва да увеличи видимостта на своите политики там.
Специалният представител за Крим ще бъде натоварен със задачата да дава гласност на проблема в международния дневен ред. Той ще пази политиката на непризнаване и ще обяснява защо тя е важна, особено на страни, които не са гласували в подкрепа на резолюцията на ООН. Ще работи за укрепването на политики на ЕС за непризнаване и санкции. Специалният представител може да подчертае нарушенията на правата на човека в Крим, особено тези срещу кримските татари, които от 2014 г. са изправени пред репресии. Друга важна задача за него би била да обърне внимание на продължаващата милитаризация на Крим и на крехката ситуация със сигурността в Черно море.
Украйна започва нова инициатива - „Кримска платформа“ - с цел да върне Крим в международния дневен ред, да координира международните усилия на територията и, като крайна цел, да прекрати окупацията. Инициативата отдавна се развива отдавна, макар да започна бавно. Киев обяви, че ще проведе среща на върха за участниците в платформата на 23 август 2021 г. и в момента събира международна подкрепа за инициативата. Успехът до голяма степен зависи от подкрепата и участието на ЕС. Украйна насърчи съюза да създаде позицията на специален представител за Крим - предложение, което се обмисля.
Сега е моментът за назначаване на специален представител. Посещението на Борел до Москва миналата седмица ни показа, че ЕС се нуждае от по-принципна и не толкова наивна политика по отношение на Русия. Върховният представител обеща, че агресивното поведение на Москва ще „доведе до последици“. Ако той иска да укрепи позицията на ЕС спрямо Русия, е необходима по-открита политика по отношение на Крим.
Русия трябва да знае, че ЕС е готов да се изправи срещу нея в случай на груби нарушения на международното право и правата на човека. Страната отново преминава през масови протести и масови арести след задържането на лидера на опозицията Алексей Навални. Дори в Крим станахме свидетели на ограничени демонстрации в подкрепа на политика, което предизвика остра реакция от страна на властите.
Докато ЕС размишлява как да прекрои своята руска политика в светлината на тези събития и след отказа на Русия да участва в конструктивен диалог в Москва миналата седмица, Съюзът трябва да използва всички дипломатически инструменти, с които разполага, за да покаже своята ангажираност и да застане на страната на своите партньори, отхвърляйки действията на Москва. Назначаването на специален представител на ЕС за Крим би изиграло важна роля за постигането на тази цел.
Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.
Авторът на коментара Джоана Хоса е зам.-директор на програмата Wilder Europe към ЕСВП и е експерт по политиката на Източна Европа, Украйна и Полша.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
