Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Управителят на БНБ Димитър Радев разби на пух и прах идеята на кабинета "Радев" да обложи свръхпечалбите на банките.
В рядко изявление, публикувано на страницата на централната банка, гуверньорът на БНБ предупреждава, че въпросът не е само колко може да бъде събрано от банките през 2027 г.
"Въпросът е каква ще бъде цената за кредита, инвестициите и растежа – и какъв ще бъде нетният резултат за публичните финанси, след като тя бъде отчетена. Това е разликата между счетоводната сметка и макроикономическата политика", пише Димитър Радев.
Правителството на Румен Радев иска да въведе допълнителен данък от 33% за банки, застрахователи, търговски верити, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Зам.-финансовата министърка Людмила Петкова защити идеята за пореден път по bTV.
"В референтния период 2020-2025 г. банките са отчели 588% ръст на печалбата си. Само за 2022 и 2023 г. ръстът е 320%. Това не са нормални печалби", заяви Петкова. Тя подчерта, че "голяма част от тези извънредни печалби, вместо да се инвестират в икономиката ни, се разпределят като дивидент между акционерите и напускат страната.
Петкова припомни, че подобна мярка е общоевропейска практика, въведена по време на енергийната криза през 2022 г. и обявена като вноска „икономическа солидарност“. Въпросният регламент обаче бе приет през 2022 г. за петролни и газови компании, реализирали огромни печалби от високите цени на петрол, газ и горива по това време. Сега сектор "енергетика" е изключен от обхвата на готвените промени.
За облагане на свръхпечалбата на банките се заговори преди две години при съставянето на бюджета за 2025 г. отново в опит да се свие дефицита. По това време служебен министър на финансите е именно Людмила Петкова. Идеята обаче срещна мощен отпор от банките, включително от БНБ.
Сега централната банка отново предупреждава, че подобен ход може да доведе до:
- поскъпване на кредитите
- отказ от инвестиции
- свиване на икономиката
Сега управителят на централната банка оспорва и самата формулировка на кабинета за определяне на "свръхпечалба".
Димитър Радев припомня, че периода 2020-2025 г., върху който кабинетът предлага да се изчислява "свръхпечалбата", включва пандемичната 2020 г., когато печалбите са силно понижени. Следват възстановяването, инфлационният и енергийният шок и рязката промяна на лихвите. Така част от последвалото възстановяване може да бъде обложено като "свръхпечалба".
Според него по същество става дума за увеличение на данъчното облагане, което ще дойде с определена цена.
"Определянето му като данък върху „свръхпечалбата“ не променя този факт. Въпросът е дали очакваният фискален ефект компенсира последиците за финансовото посредничество и икономиката. Отговорът изисква повече от счетоводна сметка", пише той.
Другият му ключов аргумент е, че сметката може да се върне и към самия бюджет. По-слабата икономическа активност означава по-малко приходи от други данъци. Банките са и сред основните инвеститори в държавни ценни книжа. Ако ограничат покупките им, държавата може да плаща по-висока цена по новия си дълг.
"Брутният приход от данъка и нетният фискален резултат са различни величини", посочва Радев.
Той дава за пример Унгария, където извънредното облагане на банките е съчетано с други намеси в кредитния пазар. Радев изрично уточнява, че банковият данък не може сам да обясни скъпото финансиране там, но предупреждава срещу подобна комбинация от политики.
"България няма основание да следва такъв модел: първо да увеличава цената на финансовото посредничество, а после да субсидира кредита с публичен ресурс", пише той.
Управителят на БНБ подчертава, че банковата система е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна и непосредствен риск за финансовата стабилност няма. Спорът е дали приходът, който кабинетът се надява да събере, си струва цената за икономиката.