Снимка: © Getty Images

Когато погледнете таблицата със спечелени медали на Зимните олимпийски игри в Пекин и видите шестте отличия на Словения, може би ще се запитате как една малка държава с население от 2,1 млн. души може да създаде традиции в зимните спортове, докато в България няма никакво подобряване на условията за спортистите ни.

Да, част от територията на страната е заета от Алпите и Динарските планини, но едва ли само това е ключът към успеха. Словенците не могат да се борят със силата на норвежците и германците във всички спортове на Зимните игри – те са съответно първи и втори в класирането по медали с 21 и 14 отличия в Пекин. Нямат отговор спрямо нидерландците в шорттрека, трудно им е да победят австрийците, шведите и американците в ски алпийските дисциплини.

Словения обаче дотук има по два златни, сребърни и бронзови медала, както и шанс и за още. Така словенските спортисти са на път да запишат най-успешното участие за страната на Зимна олимпиада, което към момента е в Сочи 2014 – тогава взеха общо 8 медала.

До 1988 г. Словения се състезава на Игрите като част от Югославия, а след това записва три нулеви години – нито през 1992 в Албъртвил, нито през 1998 в Нагано или през 2006 в Торино страната не успява да стигне до медал.

В Солт Лейк Сити през 2002 имат само един бронз, във Ванкувър през 2010 стигат два пъти до среброто, а първото злато идва именно в Русия преди 8 години. Носи го Тина Мазе в спускането на ски алпийските дисциплини, след което веднага дублира медала с още едно първо място в гигантския слалом.

И след като в Пьончан през 2018 словенците взеха едва едно сребро и един бронз, сега виждаме как талантливите им спортисти влизат в пиковите години от спортните си кариери. Причината за успеха им в Пекин е многообразна – за някои се дължи на късмет, за други – на индивидуална класа, за трети е продукт на държавната подкрепа и увеличената популярност на зимните спортове, особено сред децата.

В малката европейска страна със сигурност са чакали с нетърпение дебюта на смесената дисциплина в ски скоковете на Олимпийски игри, защото състезателите им триумфираха с титла на Световното първенство миналия месец. Ника Крижнар, Тими Зайц, Урша Богатай и Петер Превц не разочароваха и в Пекин, доказвайки, че успехът на планетарния шампионат не е бил случайност.

На 7 февруари те надделяха над конкуренцията, след като влязоха във финала с 49 точки преднина пред норвежците и само трябваше да я задържат. Една от основните причини за златото им може би бе наказанието на германката Катарина Алтхаус и на японката Сара Таканаши заради нередност в костюмите им. Ника Крижнар обаче признава, че дисквалификациите са имали обратния ефект върху словенците. „Бях леко нервна преди втория скок“, каза тя пред AP.

В крайна сметка четиримата завършиха с 1000.5 точки – с над 100 повече от преследвачите от Руския олимпийски комитет и Канада. „Дори да добавите точките на отстранените, пак щяхме да сме първи, така че чувството е страхотно“, заяви Превц.

„Всички наши медали са добре дошли за развитието на спорта“, добави той. „В момента в Словения има много деца, които скачат“.

Ски скоковете вече са вторият най-успешен спорт за словенците в историята на Зимните игри, където те са спечелили общо 6 медала (първи са ски алпийските дисциплини с 8). За това заслуга има и Урша Богатай, която триумфира в индивидуалното при жените на нормалната шанца. Там тя скочи 100 метра и с общо 121 точки надделя над Катарина Алтхаус. Сънародничката на Урша – Ника Крижнар стигна до бронза в състезание, в което японската звезда Таканаши изненадващо остана извън почетната стълбичка.

Късметът беше със словенките, тъй като норвежката Марен Лундби, която стана шампионка в Пьончан, избра да не защитава титлата заради физическото и психическото си здраве. Марита Крамер от Австрия, която е водачка в световната ранглиста, не успя да се състезава заради положителен тест за Covid-19. Това отвори пътя за Богатай и Крижнар, но нито един фактор не може да омаловажи чудесното им представяне в супер тежки условия – температура от минус 13 градуса по Целзий.

Словения се пребори и за два медала в сноуборда – сребро на Тим Мастнак и бронз на Глория Котник в паралелните гигантски слаломи съответно при мъжете и жените. Това бяха две от общо петте отличия за страната в този спорт в историята на Зимните игри.

Успехът на Мастнак можеше да се предвиди – 31-годишният състезател е сребърен медалист от Световното през 2019, когато показа на света на какво е способен след разочароващото 16-то място на Олимпиадата в Пьончан. Печелил е Малкия кристален глобус и има три победи в състезанията за Световната купа. Той замести по перфектен начин надеждата на словенците в сноуборда Жан Кошир, който отпадна от сметките заради положителна проба за коронавирус.

Според Мастнак обаче спечелените медали от него, Кошир и Глория Котник на последните три Олимпиади се дължат не на системата, която трябва да гради шампионите на Словения, а на „индивидуална работа“.

„Иска ми се да видя повече млади хора да се състезават в нашия спорт в Словения, защото в момента ситуацията изглежда доста зле“, признава той пред местното издание „Delo“. „Задачата на федерацията е да открие младите ни наследници и да помогне на сноубордистите, тъй като тези, които в момента се състезават за Световната купа и са участвали в Игрите, имат само още няколко сезона пред себе си. Искам да ни помагат, да се вслушват в желанията ни и да работят с младежите както трябва", призовава Мастнак.

Последният медал (засега) за Словения донесе Жан Краньец, който на 13 февруари изненада всички със среброто си в гигантския слалом в ските. След като спечели световното първенство за младежи през 2012 г., той не се беше качвал на подиума нито на Олимпиада, нито на Световно първенство. В Пьончан завърши четвърти, а на последните Световни заемаше петото и шестото място.

Сега 29-годишният състезател остана втори след Марко Одермат от Швейцария, но не е разочарован, че не успя да стигне до златото. Според него по-важно е, че е осъществил прогрес и е дал пример на сънародниците си, че с упорита работа човек може да постигне дори по-големи цели от тези, към които се стреми.

„Не мислех изобщо за медала след второто спускане, но знаех, че то беше много добро. Хората около мен ми казаха, че резултатът ми вероятно ще е достатъчен за медал, но се страхувах, че пак ще се получи така, както преди 4 години“, каза Краньец. Е, лошият сценарий не се повтори.

„Трудно е да се намерят думи“, заяви треньорът му Клемен Берган пред словенската телевизия RTV. „Жан заслужи всичко това. Винаги досега е бил от другата страна и късметът не му се усмихваше“.


Прочетете още:

Мирела Рахнева постави рекорд на Олимпиадата в Пекин - но не за България, а за Канада

Куриозите на Зимните игри в Пекин

Айлин Гу: От ски училището в САЩ до златния медал в Пекин и кориците на модните списания


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Ръководителите на SiteGround ще дарят 100 млн. лв. за образование и здравеопазване в България

Иво Ценов и Тенко Николов създават свой учебен комплекс със спортна база

Марина Овсянникова: Критиците ѝ я смятат за двоен агент, в Русия искат да отнемат децата ѝ

Какво се случи с Марина Овсянникова след протеста срещу войната по "Первий канал"

Рашков си даде висока оценка, но преходът му от МВР в КПКОНПИ остава под въпрос

Костадин Костадинов отхвърлил призив от ПП да подкрепи Рашков за новата позиция

Кинo салони не пускат тийнове на премиерата на "Миньоните 2" заради тренд в TikTok

Продължението на "Миньоните" привлича извънредно голям дял тийнейджъри на премиерата си

ПП ще представи нова програма: Хоризонт за 6 месеца и опция за вот на доверие

Евентуален кабинет на Асен Василев може да поиска нов вот на доверие през януари 2023

Край на "монопола" на "Евролаб": БАБХ си връща помещенията на ГКПП "Капитан Андреево"

Корупционният скандал около частния контрол на границата вече става европейски проблем