В тъмния свят на NBA: Смел репортер разкрива един от най-големите скандали в спорта

Какво е да навлезеш в света на мафията, да разсекретиш тайните архиви на ФБР и да се добереш до разказ от първо лице за един от най-големите скандали в историята на баскетбола? Отговорът на този въпрос знае само журналистът на свободна практика Тим Ливингстън, който се впусна, макар и със сериозен риск за себе си, в тъмния свят на NBA.

Ливингстън пусна първия епизод от новия си подкаст „Whistleblower“, в който разказва за откритията си относно скандала със залозите от 2007, в който се въвлече съдията от Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада Тим Донахи. Тогава реферът беше арестуван и осъден на 16 месеца затвор, тъй като бе обвинен в залагане на резултати от спортни срещи, в които самият той е бил съдия и съзнателно е влияел на играта, за да се облагодетелства.

В първите епизоди от подкаста Ливингстън пуска разговорите си с Рашийд Уолъс – играчът на „Детройт Пистънс“ от близкото минало, който влиза в открита война с Тим Донахи и бива глобен с 1,2 милиона долара, като лигата му налага забрана да играе в 7 мача.

„Реферът свири нарушение, а Донахи, който е от далечния край на паркета ми дава техническо нарушение“, казва Уолъс в първи епизод. „Това шокира всички, защото аз не съм се възпротивил на свирения фаул. Той ми дава технически, като твърди, че съм хвърлил топката по него. Тогава си казах – този човек е 4 фута по-нисък от мен, ако искам да го ударя, наистина ще го направя“.

След това реферът свирил още едно техническо на баскетболиста и той трябвало да напусне играта. После двамата влезли в словесна престрелка. „Казах му – Донахи, ще си върна парите за този глупав фаул, който ми свири. Чу ме!“. Реферът се приближил към него, а охраната веднага се притекла, за да ги раздели. Уолъс ги предупредил, че е „твърде очевидно“, че Донахи мами.

Това е ключов момент – тогава играчът на „Детройт“ разбира сам за схемата на рефера и след няколко месеца легендата на организацията Джо Дюмарс му се обажда, за да му каже, че е бил прав.

Кариерата на Донахи продължи от 1994 до 2007 – през тези години той бе рефер в 772 срещи от редовния сезон и в 20 плейофни мача. Преди 13 години обаче ФБР разкри, че в последните си два сезона е правил нелегални залагания. Тогава той се призна виновен по две обвинения, прекара 11 месеца в затвора, както и още няколко под домашен арест, преди да бъде пуснат на свобода през 2009 г.

За журналиста Тим Ливингстън обаче това не е просто единичен случай. Според него случилото се не е било разследвано по правилния начин и не са ясни всички последици от незаконните действия на Донахи. В първия епизод от подкаста си репортерът твърди още, че подобно поведение на реферите може да се превърне в тенденция за NBA. Така той се посвещава на свое собствено разследване и говори със самия съдия, с шампиона на лигата от 2004 Рашийд Уолъс, с хора от ФБР и от „мафията“, за да разкрие голямата истина.

„Whistleblower“ е серия за фенове на спорта и любители на криминалните разследвания, както и за търсачите на истината. В първите епизоди Тим Ливинстън се опитва да разбере как съдиите използват своите правомощия, за да отсъждат нарушения и да влияят на играта и как тяхното решение не може да бъде отменено от никого.

„Съдийството в NBA е ужасно субективно. Ако гледате баскетбол, ако играете играта, ако познавате спорта, разбирате концепцията – различните рефери отсъждат фаулове по различни причини. И големият, фундаментален проблем на баскетбола като спорт е, че реферите притежават огромна власт, когато трябва да прилагат правилата. Има различни правила за различните играчи. В това се крие и големият проблем по време на скандала с Донахи“, казва журналистът в интервю за The Daily Beast.

Според него правилата трябва да се променят и съдиите да нямат това влияние, с което разполагат в момента.

Журналистът признава, че по време на разследването си е изпитвал страх на моменти. „Има много властни хора зад кулисите и са малко страшни. През 2012, когато написах оригиналната статия за Донахи, бях репортер на свободна практика. Пишех само за спорт, но нямах връзки с NBA, не отразявах даден отбор. Нищо не ме спираше да критикувам лигата. Ако погледнете скандала, когато той избухна, силните фигури в NBA бяха брилянтни в начина, по който го замаскираха чрез медиите и чрез пиар стратегиите си“.

Според Ливингстън – ръководителите на лигата не са искали името на NBA да бъде опетнено, затова са използвали различни прийоми, с които да изкарат историята такава, каквато „им се иска“. Той се занимава със случилото се в продължение на пет години и установява, че никой не заема обратната страна. Никой не застава срещу NBA.

„Мисля, че това се е случило, тъй като спортните журналисти от лигата – хората, които имат достъп до всички източници – зависят от съществуването на NBA. Тази история е толкова дълбока и има толкова много пластове, че става наистина, наистина грозна“, казва Ливингстън. „Мисля, че хората винаги са го знаели. И затова смятам, че ролята на медиите е много интересна. Може да искаш да пишеш за това, защото обичаш баскетбола, а се е случило такова ужасно нещо. Но също така искаш да имаш хляб на масата. Желаеш за запазиш работата си“, казва той и посочва, че именно затова е било нужно репортерите извън егидата на лигата да се включат в разследването на скандала.

„В подкаста говорим за мафията, за NBA, която е много влиятелна организация. Имах много препятствия по пътя и определено имаше моменти, в които исках да спра“, признава журналистът. „Бях уплашен и разтревожен от последиците при разкритията. Не съм спирал, но доста пъти в последните осем години си казвах: „Това е страшно, това е ужасяващо, не трябва да се впускаш навътре“.

Ливингстън споделя, че е посещавал психотерапии, за да се отърси от емоциите. Смята, че сега NBA е „страхотно място“ и че 2020 е много по-различна от 2012 г. Според думите му – ръководителите на лигата ще бъдат съгласни да се говори по-широко за скандала сега, отколкото преди. „Просто искаме да разберем истината за цялата система и за културата, която е съществувала по онова време. Това е история, която трябва да бъде разказана“.

Журналистът смята, че неговите разкази са нещо подобно на сериала „The Last Dance“ – документалната поредица за Майкъл Джордан и „Чикаго Булс“ през 90-те години на миналия век. Само че историята на Ливингстън не е за баскетболните герои, а за хората зад кулисите и за съдиите в лигата.

„Моето намерение бе да направя всичко това лесно смилаемо за широката публика, не само за феновете на спорта“, казва Ливингстън. „В началото на подкаста казахме, че това е спортен скандал. Вярно е, но също така е и корпоративен скандал. Това е скандал за пари, за власт и за всичко друго, което хората могат да си представят. Не трябва да сте баскетболен фен, за да влезете навътре в историята“.

Прочетете още:

"The Last Dance": Историята на отбора, който промени баскетбола завинаги