Служебният министър на правосъдието Крум Зарков представи редактиран вариант на промените, разработени още от Надежда Йорданова, които би трябвало да позволят ефективно разследване на главния прокурор при сигнали за престъпна дейност.
Промените на Зарков са направени след оценка на първоначалните текстове от Венецианската комисия. Добавени са и нови детайли около условията, при които сигналите ще се разглеждат и разследването ще се контролира.
Какво предлага екипът на Зарков:
- Главният прокурор ще се разследва от върховен съдия с най-малко 12 г. стаж и опит в наказателното право в последните 7 години.
- Съдиите ще се избират на случаен принцип от списък, в който ще членуват отговарящи на условията магистрати по свое желание.
- Работата им като разследващи магистрати ще може да продължава не повече от 2 години. Ако разследването срещу главния прокурор се е затлачило - избира се нов съдия.
- ВСС няма право да откаже да назначи избрания разследващ съдия, но ще се въведе механизъм за искане на отвода му.
- Втори съдия от този списък ще отговаря за вътрешния контрол по разследването, ако първият открие данни за престъпно деяние на главния прокурор.
- Ако разследващият съдия не открие данни за престъпление в един сигнал, той ще се праща в Софийската градска прокуратура за повторна преценка. Решението на СГП също ще може да се обжалва, този път пред съд.
- ВСС ще може да освобождава предсрочно главния прокурор само с 13, а не досегашните 17 гласа.
Промените в прокуратурата се правят като част от ангажиментите, които България сама заложи като условия за получаване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Предлага се още председателите на ВКС и ВАС да се избират с мнозинство от 13, а не 17 гласа. За да има избор, задължително ще е "За" кандидата да гласува и мнозинството от членовете на Съдийската колегия.
Зарков не вижда вариант, в който всички съдии биха се отказали да разследват главния прокурор. По думите му - доброволното им включване в "клуба" на потенциалните разследващи съдии ще е въпрос на чест, отговорност и възможност за професионално доказване.
Проектът все още е далеч от парламента.
Първо ще трябва да бъде поставен на обществено обсъждане в продължение на един месец, след което да се одобри от Министерски съвет.
Това означава да се внесе в Народното събрание към началото на 2023 г., а парламентът да "удържи" достатъчно дълго, за да може да го гласува в пълната процедура.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
