"Възмутителна атака срещу свободата" - Хонконг се надигна срещу закона на Китай

В Хонконг избухнаха масови протести срещу противоречивия закон за националната сигурност, гласуван вчера (30 юни) от Китай, който влезе в сила незабавно. Законът даде нова власт на Китай над полуострова, като това не бе прието никак добре както от местните жители, така и от редица Япония, САЩ и много други страни. В първия ден от прилагането на закона местната полиция е арестувала над 180 протестиращи.

Днес гражданите на Хонконг се опълчиха на забраната за протести и хиляди от тях се събраха в един от най-оживените райони в града, където бе разположен многоброен отряд за борба с масовите безредици.

Протестиращите заклеймиха корупцията на политиците и издигнаха множество плакати, някои от които гласяха "Подмладете Хонког", "Долу черната полиция" и Долу законът за националната сигурност".

Участници в протестите разказват, че демократът Лий Чюк Ян, който държал реч от подиум, бил свален от него със сила от полицаите, които също така използвали сълзотворен газ срещу журналисти, отразяващи събитието.

"Новото нормално"

Местната полиция вече се похвали с първия арест по силата на закона за националната сигурност. Властите обявиха, че вчера е бил арестуван човек, развяващ знаме, чиито текст призовава за независимост на Хонконг. Според хонконгската полицията това се счита за нарушение на закона.

Малко преди това управляващата автономния регион Кари Лам изнесе публична реч по случай 23-тата годишнина от предаването на полуострова на Китай от страна на Великобритания. Тя заяви, че новият закон за националната сигурност е "най-голямата крачка в дипломатическите отношения межди Хонконг и Китай, осъществяване след предаването".

В Китай законът бе описан като "крайъгълен камък" и "повратна точка", след която Хонконг отново ще бъде поставен на пътя на развитието след порължилите с години протести.

Китайският политик Жанг Шяомин, отговарящ за взаимоотношенията с Хонконг и Макао, заяви "Този закон ще бъде Дамоклев меч, висящ над главата на малобройна група престъпници, които се опитват да се намесят в делата на Хонконг".

На пресконференцията, на която бе обявен законът, бяха потвърдени страховете на гражданите на Хонконг за груба намеса в техните свободи. Един от членовете на закона позволява екстрадирането на арестанти в Китай и разглеждането на техните случаи от китайски съд. Това ще се случва ако конкретният случай отговаря на определени критерии. Китайското правителство опита да въведе тази мярка миналата година, но намерението им бе осуетено след организиране на масови протести. Сега обаче тя е факт.

Влизането в сила на новия закон не бе прието никак добре от западните правителства, тъй като според тях това е безпрецедентно погазване на автономията на Хонког.

Освен всичко друго законът предвижда доживотен затвор за провинения като сепаратизъм, подривна дейност, тероризъм и взаимодействие с чужди сили. Най-притеснителното е, че законът може да важи за всеки, независимо дали е гражданин на Хонконг или дори се намира на неговата територия.

"Ако някога сте казвали нещо, което може да е обидило китайските или хонконгските власти, стойте далеч от Хонког" съветва Доналд Кларк, професор по право в университета "Джордж Вашингтон". Неговият колега от университета в Хонконг Ерик Чюнг заявява, че законът е по-лош, отколкото е очаквал. "Законът не дефинира параметрите на националната сигурност, което означава, че те ще бъдат дефинирани според закона за националната сигурност на Китай" казва Чюнг.

В интернет пространството много жители на Хонконг изразиха притеснението си от новината, че човек, пътувал до чужбина за да лобира за санкционирането на закона, може да бъде осъден по обвинение във взаимодействие с чужди сили. Също така ще бъде подсъдимо и "насаждането на омраза към полицията", изразяващо се в разпространяването на "слухове" за полицейско насилие.

Изследователят в областта на човешките права Патрик Пуун нарича това "Възмутителна атака срещу свободното слово".

Жителите на Хонконг са възмутени и от специалния полицейски флаг, който предупреждава цивилните, че действията им биха могли да бъдат счетени за протестни. Текстът на флага гласи "Вие издигате флагове или плакати / скандирате лозунги / държите се по начин, асоцииран със сепаратизъм или подривна дейност, което би могло да доведе до нарушаване на Закона за националната сигурност на Хонконг".

Говорителят на хонконгската полиция заяви, че хората, призоваващи към независимост, ще бъдат арестувани и съдени по силата на новия закон.

Реакцията на света

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео направи изявление, в което осъди закона за националната сигурност. "Китайската Комунистическа партия обеща на жителите на Хонконг 50 години свобода, а им даде само 23" заяви Помпео. В духа на враждебната реторика, демонстрирана от Китай през май тази година, Помпео бе категоричен , че "САЩ няма да стои безучастно докато Китай поглъща Хонконг в лоното на авторитаризма".

Външният министър на Австралия Марис Пейн изрази своята "дълбока загриженост". "Жителите на Хонконг трябва сами да преценят как това решение ще повлияе на тяхното бъдеще. Погледите на целия свят ще продължат да бъдат отправени към Хонконг" заяви Пейн.

От своя страна японският министър на отбраната Таро Коно предупреди Китай, че техният "самосиндкикален опит да променят статуквото" може да застраши предстоящото посещение на китайския държавен глава Си Дзинпин в Япония. Целта на срещата бе да демонстрира затоплянето на отношенията между Пекин и Токио след години на остри полемики относно териториални въпроси и военното минало на двете страни.

От няколко дни насам част от депутатите от управляващата партия в Япония настояват посещението на Дзинпин да бъде отменено не само заради закона за Хонконг, но и заради все по-честото навлизане на китайски кораби във водите около островите Сенкаку. Островите са японска територия, но Китай от години предявява претенции към тях.

Шен Чуняо, директор на законодателната комисия в китайския конгрес, неглижира негативните международни реакции и заплахите със санкции, оакчествявайки ги като "недоказани обвинения" и "бандитски разсъждения". Според него законът е "идеално съчетание между придържане към националните традиции и зачитането на разликите между две отделни системи".

Не е ясно дали протестите в Хонконг ще продължат предвид риска, на който протестиращите са изложени по силата на новия закон. Системната агресия, демонстрирана от полицията през последните месеци, също разколебава сериозно гражданите.

Между Изтока и Запада

На 1 юли в Хонконг се отбелязва годишнина от предаването на града от Великобритания на Китай, като датата от години поражда сериозни полемики в местното общество.

Симпатизиращите на Китай празнуват връщането към "родината" след 156 години "унизително колониално робство". От своя страна техните по-демократично настроени сънародници всяка година организират протести срещу методуте на упревлание на Пекин. По време на миналогодишния протест напрежението ескалира, като демонстрантите атакуваха сградатa на местната администрация.

Днес демократичният протест не се състоя за пръв път от 17 години насам. Властите забраниха неговото провеждане с обяснението, че се опасяват от потенциални размирици и от разпространението на Covid-19.

Приемането на закона за националната сигурност в Хонконг служи като поредно потвърждение на възгледите на много международни експерти, заклеймяващи "империалистката" и "тоталитарна" политика на Китай. Миналия месец няколко индийски войници загинаха след конфронтация с китайски военослужещи на границата между двете страни. Освен това Китай от години предявява териториални претенции към Непал, Япония и Виетнам.