Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След скандала, който се развихри между режисьора Александър Морфов и пиара на Народния театър Велислава Кръстева, днес Кръстева коментира случилото се с публикация във Facebook профила си, без да назовава имена.
"Печелила съм битки и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но винаги в открит бой. Очи в очи. В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски” къртят и дращят в малките часове на нощта. С правописни грешки.", написа Кръстева, след което зададе серия от риторични въпроси:
"Че кой си ти, самопровъзгласил се за борец срещу една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник.
И защо?
Кой си ти, който организираш публичен линч? Извършваш опит за гражданско убийство? Някакво средновековно аутодафе? Клеймиш и се гавриш с някого, с когото просто не си съгласен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?
За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъвместимост този иначе чудесен екип?
За да унизиш, накърниш, за да унищожиш. Ако това е житейска философия, много жалко.
...”среднощен бунтар” - не. Насилник."
Впоследствие режисьорът призна, че е извършил това деяние - и го обясни като свой протест срещу продължаващата партийна ангажираност на Кръстева.
Той изтъкна като повод за случилото се появата ѝ рамо до рамо с Ахмед Доган, докато той гласуваше в деня на изборите (2 октомври).
Впоследствие служебният министър на културата Велислав Минеков се застъпи за режисьора Александър Морфов в настояването му за оставка на Велислава Кръстева като PR и зам.-директор на Народния театър "Иван Вазов" и без да я посочва поименно, заяви, че не може театърът да се превръща в "кръжок по политически интереси" и обвини директора Васил Василев, че се обгражда с партийни кадри като "форма на защита".
Ден по-късно Захари Карабашлиев подаде оставката си като главен драматург на "Иван Вазов", като за причина посочи това, че името му е било споменавано нееднократно в контекста на това, че една политическа фигура от ръководството на дадена партия може да бъде „балансирана“ с друга такава, а той няма как да се съгласи с това.
