Какво е да бъдеш гласът между кориците на една книга? Да предадеш думите, така че да бъдат чути и разбрани по същия начин, по който са написани? Задачата със сигурност не е лесна, особено когато говорим за мемоарите на човек, който е оставил дълбока следа с постъпките, разбиранията и идеализма си.
Като Алексей Навални.
От 4 декември неговата автобиография "Патриот" може да се слуша в Storytel, а в неин глас и разказвач се превръща журналистът Венелин Петков
За него това е изцяло ново поприще, което е колкото предизвикателно, толкова и интригуващо. Да озвучиш една книга не е лесна или механична задача, изисква подготовка и Венелин Петков прави това с огромна отдаденост и любопитство. Не крие, че не би могъл да влезе в съзнанието и в изказа на всеки човек, но в случая с "Патриот" му помага фактът, че усеща нагласата на Алексей Навални и по някакъв начин дори се отъждествява с неговия политически идеализъм.
В мемоарите си Навални се разкрива не просто като политик, а като човек - с чувства, преживявания и мисли отвъд публичния му образ на опозиционен политик. Книгата му ни показва неговия свят - от детството до последните дни в затвора, и ни позволява да надникнем в душата на някого, който вярва в доброто дори пред лицето на смъртта.
Слушането на „Патриот“ с гласа на Венелин Петков в Storytel е като разговор с Навални - непосредствен, личен и дълбоко човешки.
Такива бяха и минутите, които ние си откраднахме с Венелин Петков, за да поговорим как светът днес променя литературата и журналистиката и колко е важно от малки да знаем, че доброто винаги побеждава.
Kакво ви изненада от това, което научихте за Навални от неговите мемоари?
Той е изключително емоционален, с всички качества, които обикновено като зрители, слушатели, читатели на политически новини не свързваме с личностите, които виждаме. Тази книга го представя в една абсолютно различна светлина - като човека Алексей Навални зад всички тези политически и медийни изяви. И това е ценното - на практика тази книга ни допуска в душата на този, който я е написал. Буквално.
Различава ли се това, което откривате за човека Алексей, от това, което сте си представял, докато гледате изявите на политика Навални?
Абсолютно да. Епизодите, които той е споменал в книгата, показват позитивизъм до степен на наивитет. Патриотизъм до степен, която повечето хора не могат дори да проумеят. Неслучайно книгата се казва „Патриот“.
Той не е просто един човек, който иска да свали Путин от власт, да извърши мащабни реформи и да промени Русия. Той е искрен патриот, който вярва в добрите качества на съгражданите си, вярва в позитивната сила, която може да бъде Русия и вярва неизменно, до последния си момент, в светлото бъдеще, което страната му може да има.
Книгата е разделена на няколко части, които проследяват различни периоди от живота на Навални - от детството до последните му моменти в затвора. Докато първата част на "Патриот" е писана веднага след като авторът се е спасил от смъртта, втората е от периода, в който Навални е сигурен, че тя наближава. Променя ли се разказът, начинът на писане, колкото повече Навални се приближава до финала?
Стилът на писане се променя и той отразява моментното му състояние. В началото е доста по-описателен, главите са написани логично, увлекателно, с исторически контекст на всичко, което обяснява от детството си до първите си политически изяви. От момента, когато го задържат за постоянно, осъждат го, почват да го местят от затвор на затвор, книгата започва да прилича все повече на затворнически дневник. Към края той казва, че не иска неговата автобиография да бъде затворнически дневник. Казва, че ненавижда този жанр, но в един момент решава, че каквото е, това ще е, просто защото това е неговата реалност. Така че много се променя от първата една трета нататък.
Аз през цялото време съм с усещането, че Навални не вярва, че ще бъде убит. Той пише с доста сериозна доза самоирония, която на моменти прераства в цинизъм. Обяснява битието си, надсмива се над системата на затворите, включително над собствените си изживявания, и до последния момент човек не може да разбере, че това е написано от затворник, който осъзнава, че предстои да бъде убит. Напротив, сякаш е написано от някой, който е вярвал, че това е временно и съвсем скоро ще излезе и ще продължи политическата си борба по начина, по който я е водил и преди да го вкарат зад решетките.
До колко можем чрез текста да разберем самия него? Да си обясним действията му?
Книгата помага, включително и на хора, които нямат никаква представа кой е Навални и какво се случва в Русия в последните 20 години. Тя е много добър прозорец към един свят, от който всъщност нямаме представа, макар че много българи си мислят, че всичко знаят и всичко разбират, включително и за Русия. Но не е така. И е много полезна в това отношение. Едно, че като четиво, включително и сега като материал за слушане в Storytel, надявам се, е изключително интересна, и две, като средство за обяснение на различни политически и геополитически процеси.
Eдин от големите въпроси в историята на Навални е защо той се връща в Русия? Не е имал илюзията, че ще последва нещо различно, напротив. Защо е тази саможертва?
Решението му да се върне в Русия и да продължи да живее там е част от неговия наивитет. Той е идеалист, който искрено вярва във възможността да промени страната си за добро и да увлече милиони свои съграждани в тази дейност. Самият факт, че решава да се върне и да продължи да се опитва да се бори, е доказателство за това.
В книгата той разисква тази дилема, която е съществувала пред него и семейството му, като много аргументирано обяснява защо предпочита да се върне и защо смята, че режимът на Путин няма да посмее да го убие, след като целият свят е видял вече такъв опит за убийство, който се е провалил.
От гледна точка на съдбата му, това изглежда много наивно, за съжаление. Краен идеализъм, който преминава границата. Но има и такива хора. И хубавото е, че ги има. Навални очевидно е един от тях.
Текстът на тези мемоари е много личен. Вие самият как се подготвяте за озвучаването на “Патриот” в аудиоформат?
Аз започнах да чета печатното издание преди да започна да озвучавам, все още съм с една стъпка напред. Гледам това, което предстои да озвуча, предварителното да съм го прочел, осмислил и не на последно място, някои от споменатите разследвания и публикации ги търся и, доколкото успявам да ги намеря, ги гледам.
Неговият блог до към 2011-2012 г. е изключително популярен, но режимът (на Путин) сваля всички публикации и нямаме достъп до тях. Разследванията му в YouTube обаче са си там. Въпреки че са на по 7, 8 и повече години, са изключително актуални и модерни, дори и днес. Те не са просто видеа на един човек, който говори, а са много добре подкрепени с визуални доказателства, които показват впечатляващи корупционни практики.
Големият технологичен скок от преписване на книгите на ръка до оживяване в слушалките ни, ще промени ли литературата?
Това ще даде на литературата, сигурен съм, още един начин, по който една книга да бъде създадена и съответно възприета от нейните потенциални читатели и слушатели.
Книгите ще продължават да се пишат, просто ще има книги, които ще бъдат създавани с идеята, че след това ще бъдат четени в аудиоформат, което ще има влияние върху начина на писане.
Вече има книги, които направо се издават в аудиоформат, преди да бъдат отпечатани. Тук трябва да кажа, че не всяка книга, успешна като печатно издание, може да бъде успешна като аудио издание. Има текстове, които предполагат много бавно четене и осмисляне, връщане назад, правене на референции във вече прочетени части, което при аудиоварианта е не непременно невъзможно, но практически много трудно.
Вие слушате ли аудиокниги в Storytel и кога избирате едното вместо другото?
Слушам аудиокниги обикновено, докато шофирам, отивам на работа или съм на малко по-дълъг път.
Избирам печатни издания вкъщи, докато мога да седна или да легна и да чета. И то в хартиен, а не в електронен вариант. Хартията ми дава възможност безпрепятствено да връщам назад, да преглеждам неща, които ми правят впечатление и искам да сверя. И по някакъв начин хартиеният носител и разгръщането на страници ми дава друго усещане.
Бихте ли написали своя автобиографична книга и кой бихте искали да я озвучи?
Бих написал. Мислил съм за такъв вариант, може би не непременно автобиография, но защо не? Но ако напиша книга, бих я озвучил аз. Би било логично и би допринесло за изживяването на слушателя със сигурност. Защото има неща, които човек е най-добре да разкаже със собствения си глас, особено ако има тази възможност.
Технологиите променят и журналистиката. Повече от 10 години ръководихте новините на bTV, какви разлики виждате в медиите сега - и смислово, и визуално?
Това е много дълга тема и много мащабна. Медиите се променят непрекъснато и като платформа, и като съдържание, но да кажем в последните десетина години наблюдаваме много бърз преход от монополистите в разпространение на аудиовизуално съдържание, разбирайте големите национални телевизии, към аудиовизуални платформи, в които няма монопол, каквито са всички интернет базирани.
В момента наблюдаваме, в България особено, бум на YouTube платформите, които представят, или се опитват да представят, аудио-визуално съдържание, което само допреди десетина години беше монопол на телевизиите. И то на големите национални телевизии. Това на пръв поглед изглежда като революция на пазара, но не е точно така. Защото големите ефирни телевизии продължават да разполагат с огромен ресурс - финансов, технически, човешки, времеви, за да произведат силни истории и много силни журналистически материали. За съжаление, те не го правят.
Защо не го правят можем също много дълго да говорим. В същото време достъпността на интернет базираните платформи, все по-нарастващата скорост и намаляващите нужни ресурси, за да произведеш нещо в YouTube, позволяват на страшно много хора да се насочат натам. Само че много от нещата, които виждаме в YouTube, продължават да са скалъпени, не особено добре изглеждащи материали, много често в стил "говореща глава с гост", което само по себе си не е интересно аудиовизуално съдържание. И въпреки това, за съжаление, в последните няколко години в България тези YouTube платформи представят много по-интересно журналистическо и значимо, подчертавам, журналистическо съдържание, отколкото големите национални телевизии.
А защо тази истинска журналистика се измести от големите медии към YouTube и другите варианти в интернет?
Защото журналистиката в националните телевизии е смачкана. Тя изчезна оттам. По чисто политически причини. Големите национални телевизии са овладяни политически. И съответно там няма възможност да се практикува истинска силна журналистика.
Особено аудиовизуална, защото силата на телевизиите е в аудиовизуалните изразни средства. Просто тази журналистика изчезна оттам.
Колеги, с които доскоро сме работили в телевизиите, започнаха да я правят в YouTube. Някои от подкастите и YouTube каналите, които работят в момента и са следени от голяма аудитория в България, произведоха за последните няколко години много по-силни и значими журналистически разследвания, отколкото която и да е национална телевизия.
Тук само мога да спомена разследванията на Антикорупционния фонд, които въпреки ограничения си аудиовизуален потенциал, на практика са невероятни журналистически разследвания и бяха видени от стотици хиляди зрители. Мястото на тези разследвания е в ефирните телевизии, но те не ги правят. Затова хората ги търсят в интернет и слава богу, че има колеги, които имат доблестта, смелостта и професионалната нагласа да продължават да ги правят, въпреки ограничения ресурс, с който разполагат.
Защото виждаме как изключително богати организации, чиято основна функция е да се занимават журналистика, не го правят.
Какво обичате да четете Вие? Има ли книги, които препрочитате и такива, които не сте успял да довършите?
Аз много обичам да чета биографии, автобиографии и фантастика. В момента даже в Storytel има абсолютно всички разкази на Айзък Азимов в техния оригинал на английски. На практика хрониката на роботите. Всички възможни разкази, публикувани на тема роботи, в момента ги слушам в аудиовариант.
Откривате ли настоящето в тях?
Някои неща са смехотворни, други са потресаващи, но да, откривам от настоящето. Тези разкази съм ги чел като ученик в гимназията и сега ги слушам, преоткривам. За някои от тях нямам абсолютно никакъв спомен, разбира се.
Признавам, че ми е много трудно и много бавно успявам да чета книгите на Георги Господинов. Те предполагат много вглъбено четене и връщане назад в страниците. "Физика на тъгата" започнах да я чета, спрях и предстои да продължа да я чета в момент, който специално отделя за това.
На Виктория Бешлийска си купих трите книги - „Глина“, „Сърце“ и „Нишка“. Прочетох „Глина“ и „Сърце“. Страшно ми харесаха, но също са книги, които човек трябва внимателно да чете и да им се наслади, защото нейният стил е изключително красив, богат и не можеш да я прочетеш така, както би прочел, например, статия или анализ в периодично издание.
Какво четете на децата си?
В момента на моите деца чета приказки, и то класическите от едно време. Пазя книжки с картинки от моето детство преди близо 50 години. Някои от тях са изключително ценни и много полезни, децата искрено им се радват и сега. Като започнем от „Хензел и Гретел“, „Снежанка и седемте джуджета“, и стигнем до по-модерни истории като „Феята от захраницата“.
Всякакви приказки, които сблъскват доброто и злото, в които доброто, естествено, винаги побеждава. Тези приказки са вечни и децата проявяват невероятен интерес към тях.
В живота така ли е? Можем ли да кажем, че доброто в крайна сметка, колкото и далеч да е във времето, винаги побеждава?
Аз съм идеалист, може би наивник, и смятам, че доброто винаги побеждава. Рано или късно. Понякога е по-късно, за съжаление, но доброто винаги надделява. Ако се върнем пак към книгата на Навални, него го убиха в затвора, но това не е краят, защото това, което предстои, е победата на доброто в името на цяла Русия. Това, че са убили един от носителите на тази визия за бъдещето, не означава, че бъдещето няма да се случи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
