Иззад медицинските маски, празните рафтове в магазините и извънредните пресконференции на кризисните щабове наднича един голям страх. И това не е страхът от един вирус, бил той и коронавирус. Това е страхът от лъсването на една гола, но добре прикривана в ежедневната медийна шумотевица истина: за реалните мащаби на предизвикателствата пред управлението на съвременните държави и за реалните способности на правителствата да се справят с тях. 

Последният път, когато човечеството осъзна по болезнен начин необратимата си и всеобхватна взаимозависимост беше по време на глобалната криза от 2008-а година, започнала като финансова, прераснала в икономическа, а за Европейския съюз – и дългова криза. Кризата обаче отмина, икономиката на развитите държави се стабилизира, а междувременно войната в Сирия, миграционния наплив и терористичните атаки превзеха първите страници на вестниците. А новата вълна политици национал-популисти успокоиха избирателите си, че ще им построят стени и огради, които да пазят националните територии и култури от зловредното глобално влияние.  

Епидемията от новооткрития коронавирус изобличи рязко и ярко голямата лъжа, че е възможно да се спре движението на хората, на парите, на въздуха, на вирусите, на идеите.

И напомни, че има проблеми, които засягат всички ни и които могат да бъдат решени само с общи усилия. Предупреди, че богатите държави не са имунизирани срещу болести, въпреки че са свикнали цинично да приемат статистиките за смъртността в по-бедните държави като част от обичайното си всекидневие. И нещо повече, извади на показ проблемите със здравните системи на богатите, но застаряващи държави от развития свят, за които се знае отдавна, но удобно не се поставят на задълбочено обсъждане. 

В САЩ например, 26 милиона души нямат здравна застраховка, а други 60 милиона имат застрахователни планове с недостатъчно покритие за подобни извънредни ситуации. „Ню Йорк Таймс“ описа историята на човек, който трябва да плати сметка от 4 000 долара, след като той и 3-годишната му дъщеря са били поставени под болнична карантина след евакуирането им от китайския град Ухан, където започна епидемията.

В Европейския съюз проблемите със здравните и социалноосигурителните системи проличаха ясно по време на дълговата криза от 2010-2012 г. Комбинацията от застаряващо население, висока цена на здравните услуги и слаб икономически ръст не предвещава по-добри времена за следващите поколения.

По време на гръцката криза световните медии публикуваха разтърсващи репортажи за проблемите в гръцките болници, за недостига на лекарства, за бедстващите пациенти, но след време темата слезе от медийния дневен ред. В България редовно се вдига медиен шум заради лошото здравеопазване, но това никога не доведе до системни решения или поне предложения. 

А после дойде коронавирусът от Ухан. 

Най-засегнат в Европа е северният италиански регион Ломбардия – най-богатият и икономически развит, където се произвежда над 20% от БВП на страната, а доходите на населението са с една четвърт над средното за Италия. Според официалния сайт на регионалната здравна служба, в Ломбардия има 200 частни и обществени болници и 18 изследователски болници. В здравната система са заети 130 000 души, от които 30 000 специалисти и 8 000 общопрактикуващи лекари. Населението на провинцията е 10 милиона души.

За сравнение, в България има 346 болници, близо 30 000 лекари и малко над 46 000 специалисти по здравни грижи (данни на НСИ). Ломбардия разполага с най-много болници на глава от населението и с най-добре оборудваните болници спрямо всички други региони в Италия, отбелязва д-р Петър Марков, епидемиолог и изследовател в Оксфордския университет. И въпреки това, системата изнемогва – не достигат легла, апаратура, лекари. 

„В момента за всяко легло с апаратура за обдишване има няколко пациенти, които ако не бъдат поставени на командно дишане ще умрат. Лекарите трябва да взимат ужасни решения и да отказват на хора приемане в реанимация защото няма къде да ги сложат. В Италия са решили да приоритизират хората според оставащите им години живот (!!!). Т.е. дават предимство на по млади тежко болни пациенти за интензивна терапия.

Това са непосилни и нечовешки трудни решения – да избираш кой ще живее и кой ще умре. Никога не бих искал да съм на мястото на тези колеги. Резултатът от това е, че ако човек в напреднала възраст се зарази, и развие тежко заболяване, то той ще умре защото практически ще му бъде отказано животоспасяващо лечение“.

Според д-р Марков, във всички засегнати държави в Европа кривата на епидемията е на стръмно експоненциално нарастване, което показва, че в България трябва да очакваме подобен модел. В допълнение, той смята, че новият коронавирус е par excellence пандемичен вирус според начина си на разпространение.

Прогнозата на д-р Марков е, че ако оптимистичното допускане е за десетки неразкрити случаи в България, до две седмици трябва да се очакват първите случаи на болни от COVID-19 в критично състояние, които ще имат нужда от интензивна терапия и обдишване.

Това означава, че „държавата, кризисният щаб, правителството и големите общини трябва веднага да започнат да екипират всички областни болници с модерно и ефективно оборудване за обдишване“. Това, според д-р Марков, правят всички европейски страни в момента. 

Разполагат ли българските болници с подобно оборудване? Достатъчно ли е? Търси ли се допълнително?

Не открих отговори на тези въпроси в изявленията на кризисния щаб в последните дни. Чух пространното обяснение на премиера Бойко Борисов за камиона със защитните облекла от Турция, за иновативните материали и кроячните машини, с които разполагаме, България започва да произвежда маски и защитни облекла , за молекулата за лечение на коронавируса. Да не говорим за изказването му, вдъхновено от холивудските филми, в които "все некой гад" произвел вируси "и ги изпуснал", но сега "надали ще научиме кой гад това го свърши".

Дори и извънредният брифинг по повод откриването на Болната от коронавирус жена в София е в критично състояние премина в жанра „лакърдии по никое време“. На фона на другите държави, в България е особено очевидна липсата на вдъхващи доверие професионалисти, които същевременно са добри комуникатори и умеят да съобщят на публиката важна информация по авторитетен, спокоен и премерен начин. И колкото хората се страхуват от самия вирус, повече се страхуват от това, че няма кой да ги защити в ситуация на криза. Защото липсват отговори на най-важните въпроси.

В Италия правителството прие пакет от мерки за справяне с кризата на стойност 10 милиарда евро. В това число, временно спиране на плащанията по ипотеки и други сметки на домакинствата, в опит да се омекоти ударът от наложената национална карантина. За сравнение, лайтмотивът в изказванията на премиера в последните дни е как индустрията трябва да работи „на макс“, хората трябва да се мобилизират, децата не трябва да пропускат училище, защото „нищо не ни плаши“. А видите ли, там някъде „борсата в света“ се срива и света го чака тежка финансово-икономическа криза. Светът, разказан като място отвъд Калотина. Като нещо отделно от България. 

Икономиката обаче не вярва на Борисов и не признава националните граници, нито националната дисциплина. България, например, е част от Европейския съюз, където Италия е четвъртата по големина икономика. Мерките за справяне с епидемията от COVID-19 ще увеличат рязко бюджетния дефицит на страната до близо 3% от БВП, от 1,6% през 2019 г. ОИСР вече прогнозира нулев ръст на италианската икономика през тази година, което е занижение с 0,4% спрямо прогнозата от миналата есен.

Италианският дълг възлиза на 135% от БВП на страната, а поради липсата на икономически ръст от години това съотношение само се влошава. Италия вече беше на ръба на колапс по време на дълговата криза в еврозоната,  в резултат на ефекта на доминото от кризите в Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. 

Според ОИСР, негативните последици от епидемията от коронавируса ще бъдат значителни, повсеместни и тепърва ще се усещат, вслючително в прекъсване на глобалните вериги на снабдяване, слабо потребителско търсене за вносни стоки и услуги, намаляване на туризма и бизнес пътуванията. Финансовите пазари вече реагираха негативно на кризата, макар че според анализаторите и дума не може да става за сравнение с 2008 г., защото сега финансовата система е значително по-устойчива.

Но както казваше Гордън Геко (героят на Майкъл Дъглас от филма „Уолстрийт“, 1987), пазарите се движат от страх и алчност. А в момента и двете се разпространяват като коронавируса – пандемично. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Лионел Меси спечели рекордна седма "Златна топка"

Аржентинецът изпревари Левандовски и Жоржиньо за наградата през 2021 г.

Катастрофиралият автобус е минал през сервиз и в Турция

Собственикът на "Беса транс" твърди, че машината не е имала технически проблеми

Kaufland започва да предлага хляб с жива квас

Три нови продукта ще допълнят богатото портфолио на пекарните в София и Варна

Как Витоша се "размина" с 4-етажен подпорен хотел

"Уникалният иновативен нов проект" за "Щастливеца" се оказа визуализация на 4 г.

Община Белица вдига заплатите на всеки ваксиниран служител с 20%

Кметът Радослав Ревански от ДПС призова за масова имунизация

Джак Дорси се оттегля като директор на Twitter

Основателят на Twitter напуска оперативното ръководство за втори път

Спецпрокуратурата не откри престъпление на Гешев по сигнала на Рашков за СРС-тата

Държавното обвинение няма да разследва главния прокурор

От 2022 София пуска билети за 30 и 60 минути в градския транспорт

Цената на първия остава 1,60 лв., вторият ще е 2,20 лв. Има и още промени, предложени от ГЕРБ-СДС