Песента на Израел се оказа фаворитът на зрителите на тазгодишната "Евровизия", но изненадващият висок резултат, с който страната за малко не спечели 69-ото издание на конкурса, повдигна въпроси. Вотът породи подозрения сред част от останалите страни в музикалното състезание, които сега настояват за прозрачност и проверка на гласуването.
Израелската песен "New Day Will Rise" на Ювал Рафайел се оказа на косъм от победата и завърши втора. Отчетът на гласовете за финала на "Евровизия" показва, че тя е получила максимален брой точки - 12, от общо 12 държави. Всъщност Израел е подкрепена от зрителите на почти всички държави, участващи в конкурса, като зрителите в Армения, Хърватия и Полша са единствените, които не ѝ дават никакви точки.
Обществените телевизии на Испания, Белгия, Финландия и Исландия, които са част от "Евровизия", обаче се усъмниха във вота и повдигнаха въпроса пред организаторите от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).
Точките на "Евровизия" се раздават в реда 12, 10, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, където публиката от всяка страна дава точки на своите 10 любими песни. Най-предпочитаната получава 12 точки, втората – 10 т., а останалите – от 8 до 1. Победителят се определя след сбор от гласовете на публиката и професионално жури.
Рафайел събра само 60 точки от журито и се нареди едва на 14-а позиция в неговото класиране. Тя обаче обра вота на зрителите, който и донесе допълнителни 297 т. С този висок резултат израелската изпълнителка поведе в надпреварата, но в последната минута тя беше изместена от австриеца JJ, който спечели конкурса с общо 436 точки.
Мощната зрителска подкрепа за Израел идва на фона на протести и призиви от граждани и музиканти за отстраняване на страната от участие в "Евровизия" заради продължаващите ѝ военни действия в Газа. Подобни мерки бяха предприети за Русия след началото на войната ѝ срещу Украйна през 2022 г.
Израелският резултат предизвика съмнения както сред феновете на конкурса, така и сред някои от обществените оператори, които намекват, че методът за гласуване не е напълно справедлив или дори може да е бил пристрастен.
Директорът на исландската телевизия RÚV потвърди, че ще поиска от EBU пълни данни за гласуването на тазгодишната "Евровизия". Искането му идва, след като испанската RTVE и белгийската VRT също поискаха информация за зрителския вот, даден от собствените им държави. Белгия и Испания са сред страните, в които публиката е дала 12 т. именно на Израел.
Испанският всекидневник "El Pais" съобщава, че RTVE е поискала цял одит, който да разследва испанския телевизионен вот. Изданието пише, че телевизионният оператор разполага с информация за подадени общо 142 688 гласа на финала на "Евровизия" в събота вечер. В доклада на организаторите обаче не е дадено разпределението по държави.
При настояване за по-точни данни RTVE е получил нови, в които обаче се посочва само, че на финалния концерт от Испания са постъпили 7 283 обаждания, 23 840 SMS-а и 111 565 онлайн гласа в подкрепа на всички 26 участници. За сравнение, по време на първия полуфинал, в който Израел не се състезаваше, испанските гласове са сравнително по-малко - 774 обаждания, 2 377 SMS и 11 310 онлайн гласа.
Говорител на белгийсския оператор VRT посочва, че към момента няма индикации, че преброяването на гласовете е било неправилно, но телевизията ще настоява за "пълна прозрачност от EBU". Основният въпрос е дали настоящата система за гласуване гарантира справедливо отразяване на вота на зрителите и слушателите.
Финландската телевизия Yle също дава изявление в този дух, като съобщава, че ще пита организаторите дали с настоящите правила може да се допускат "злоупотреби".
Общественият оператор на Нидерландия - AVROTROS, обаче настоява за още по-драстични промени. В свое изявление от вторник той посочва, че ще повдигне въпроса за цялостното участието на Израел и "политическия характер" на конкурса.
"AVROTROS силно цени аполитичния и обединяващ характер на песенния конкурс "Евровизия". Въпреки това наблюдаваме, че събитието все повече се влияе от социални и геополитически напрежения. Участието на Израел ни изправя пред въпроса до каква степен конкурсът за песен все още наистина функционира като аполитично, обединяващо и културно събитие. Искаме да повдигнем този въпрос, заедно с други държави, за обсъждане в рамките на EBU", се казва в позицията.
Това всъщност е втората поредна година, в която Израел успява да привлече мощен вот. На конкурса през 2024 г. тя стана втора при гласовете от публиката, като събра 323 т. от зрителите срещу само 52 т. от журито.
От музика към политика
Резултатите от вота на "Евровизия" подхраниха и политически скандали. Испанският премиер Педро Санчес призова на Израел да бъде забранено да участва в конкурса заради военните действия в Газа. Той отбеляза, че на Русия е забранено да участва в конкурса от 2022 г. след нахлуването ѝ в Украйна, и заяви, че не трябва да има "двойни стандарти".
Максималните 12 точки от испанските зрители станаха повод и за атака от страна на израелски министър срещу Санчес. В публикация в социалните мрежи израелският министър по въпросите на диаспората Амичай Чиклисе подигра на министър-председателя, като каза, че гласуването е било "шамар" за Санчес, "който чухме тук, в Йерусалим".
Недоумението на феновете за високата подкрепа към Израел на "Евровизия" в страни като Испания и Ирландия идва и с политически контекст. Санчес и неговото правителство, което миналата година официално призна палестинска държава, са остри критици на Тел Авив, а миналата седмица в Конгреса министър-председателят нарече страната "държава на геноцида".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
