Владислав Терзийски: Търсачът на златна светлина

Човешката мъдрост е стигнала до заключението, че дестинацията не е толкова важна, колкото пътешествието. Владислав Терзийски обаче е от онези хора, за които краят на пътя е началото на едно по-различно приключение, без това да омаловажава пътешествията, за които говори със страст и плам. Когато слезе от колата си - задължително високопроходима, достатъчно голяма, че да спи в нея, и оборудвана с контакти, в които да зареди техниката си - той включва дроновете си и се издига в небето. Целта му е да заснеме и покаже на възможно най-много хора някои от най-красивите места в България по начин, по който никога не са ги виждали.

Владислав Терзсийски е първият герой от поредицата ни с Volkswagen и кемпера California 6.1, oзаглавена California Dreaming. Всеки от гостите в нея прекара по един уикенд в компанията на California 6.1, а ние с нетърпение очакваме да разберем какво се случи на всеки от тях.

“Всички ме питат как съм започнал да снимам и много обичам да казвам, че началото беше, когато намерих един лентов фотоапарат в гардероба на баба ми”, казва Владислав с широка усмивка. Далеч от гардероба на баба му е фирмата за фотографска техника, в която работи и един ден получава задачата да зареди дронове. По това време фотографията за него е просто хоби, с което експериментира, но летящите машини го запалват до степен, че е готов да похарчи солидни петцифрени суми - само и само да може да закачи скъпата си камера и да полети в лов на кадри.

За щастие, съдбата му се усмихва и му показва клипчета с катастрофи на същите дронове, които си е харесал. “Рязко ми мина желанието за такъв дрон и започнах по-леко. Купих си по-обикновен дрон, който си сглобих и запоих сам. Понеже тогава не бяха с вградени камери както сега, му закачих едно GoPro”, разказва Владислав за първите си стъпки в дрон фотографията.

Освен пътя му на фотограф, Владислав редовно се движи и по обичайните пътища, които по никакъв начин не го плашат. Обикновено пътува сам, защото са малко хората, за които ловът на златната светлина би бил привлекателен. Тестът на California 6.1 също прави сам.

“Редовно правя безумни неща - като да шофирам по 400-500-600 км на ден, за да намеря правилното място за снимане”, разказва той за походите си из България. Накъде да пътува решава главно на базата на прогнозата за времето и шансовете да улови красиви кадри в т.нар. златен час - онези моменти непосредствено преди и след изгрев и залез, когато слънцето е ниско, а светлината му е мека и топла. Често му се случва да снима по изгрев, да пропътува стотици километри, за да снима залез някъде другаде, и през нощта да пътува още за нов изгрев на ново място.

Освен наоколо обаче, пътешествията му често го водят и отвъд границите на страната. “В началото като започнах да снимам, много пътувах из Алпите и прекарвах по две седмици там всяко лято. Просто пътувах и си харесвах някакви места, без да знам какво и как се снима. После започнах да гледам кой как и какво снима, което е хубаво, но от друга страна се забиваш в клиширани кадри на клиширани места”, обяснява Владислав. “Търся баланса между клишираните неща, с които да си направя кефа, но и си търся локации, които никой не е снимал, или не са чак толкова популярни.”

Точно едно такова голямо пътешествие го кара да осмисли наново нуждите си от автомобил. “Преди две години си купих мултиван Volkswagen Multivan, с който тръгнахме на първото ни пътуване в Норвегия насред зимата, в най-големия студ. Сложихме му допълнителна газова печка за отопление, защото имахме нужда от нещо, което да ни топли”, казва Владислав. С едва 3-4 нощувки в хотели, минибусът се оказва подвижен дом по време на това пътешествие, което запалва фотографа по идеята да има напълно оборудван кемпер или да модифицира по-голям автомобил, така че да отговаря на изискванията му.

В началото на тази година Владислав планира нов лов на кадри, този път предизвикан от прогнозите за снеговалеж. “Когато от Volkswagen ми предложиха да пробвам California, точно планирах да ходя да снимам, защото над страната влизаше снеговалеж и си бях освободил време.”

След успешна смяна в плановете за автомобила Владислав го взима и поема на своето пътешествие, което звучи като нещо типично за него. Въпреки плана си да снима сняг на морския бряг, той се озовава в Родопите. “На морето не валеше снегът, който трябваше да натрупа, затова минах първо през Родопите да огледам каква е ситуацията. След това се прехвърлих и отидох в Трявна, където просто зариваше от сняг. Там поснимах хубаво и станаха готини кадри”.

В следващите дни той покрива маршрута Велико Търново - София - Казанлък и отново на кръгче в Родопите и около язовир Кърджали.

Този подход към живота обяснява защо Владислав има някои много конкретни изисквания към автомобилите си. “За мен винаги е било на първо място колата ми да е 4x4, защото на местата, на които ходя, е необходимо. Или е зима, или имаш стръмни склонове, лоши настилки, кал”, споделя той. “Volkswagen California също е 4x4 и имаше места, до които нямаше да стигна, ако не бях с нея. В бая сериозен пресен сняг газих и нямах никакви проблеми, въпреки че имаше коли, които се връщаха по родопския път, по който минах.”

Впечатленията му от California са разнородни и позитивни, като, изглежда, този Volkswagen успява да покрие изискванията му, но и да му достави удоволствия, които не намира за задължителни. “Колата има вдигаща се палатка на покрива и тента, която е отстрани. Те са много готини, защото като вдигнеш покрива се чувстваш като на палатка, но си си в колата и си на 2 метра над земата”, разказва Владислав. “Когато взех California през цялото време духаше много, но специално отидох до един язовир да тествам палатката и беше много яко и супер уютно, като се качиш горе”.

Друг ценен елемент за него са дизеловата печка, която му носи голямо улеснение пред модификацията на собствения му Transporter. “В това, което съм си направил, трябва да отида отзад, да отворя вентила на бутилката с газ и тогава да я пусна, а тук гасиш колата и от втория екран на тавана цъкваш и си пускаш дизеловата печка”.

Не на последно място е наличието на електричество с 220 волта, с което да зарежда техниката си, както и многото запалки из цялата кола. “Дори през зимата можеш спокойно да си пуснеш топло, да си седнеш вътре, да си опънеш масичката, да си извадиш дрона и лаптопа, да източиш снимките, да си обработваш. Особено в такова гадно време е готино, защото няма как да го правиш навън”.

Последното от ключовите изисквания за Владислав е да може да спи удобно в колата си, защото често има едва няколко часа между залеза и изгрева, в които трябва да пътува, да зареди техниката си и все пак да успее да си почине. “Като бутнеш седалките на California, можеш спокойно да спиш. Аз съм 2 метра висок и е леко на диагонал, но за всички останали ще е перфектно”, казва той.

“Отделно тази кола може да си я ползваш и за градска, защото е дълга 5 м. Една дълга лимузина или комби е почти толкова. Малко по-трудно е да ѝ намериш място за паркиране, но става и за това”, допълва той.

Движен от природата и прогнозата за времето, Владислав всъщност намира истинската наслада в комбинацията от усамотение и спокойствие, които пътят и природата му предлагат. Затова и лошата прогноза или залезите, които са скрити от облаци, не го плашат, защото все пак пътят го чака.

“Когато времето не става за снимане, опознавам местата. Хващам пътя, гледам снимки на други хора, които са снимали там и отивам, за да намеря моя си.”

Кемперът, който ползва Владислав, е California 6.1., ниво на оборудване Beach.

Двигателят му е 2.0 TDI, 4x4 със седемстепенна автоматична скоростна кутия, 150 к.с.

Още снимки от Владислав Терзийски можете да видите тук.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Свободата лежи върху четири гуми

Цветан Илиев от Roadhunter тества California 6.1: Отляво море, отдясно море, направо море