Вот "анти Радев", Европа срещу Русия и партийни сметки - кой кого (не)подкрепя за президент преди балотажа - Политика

Протестен вот срещу Румен Радев и "Прогресивна България"
Идеологически сблъсък и избор за мястото на България по оста Европа - Русия
Партийни сметки за (не)подкрепа и призиви за гласуване "против".

Това са основните линии, по които се движат заявките на политици и партии преди балотажа между кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров. На първия тур действащият държавен глава поведе с едва под 3% пред опонента си. Това значи, че е възможен всякакъв обрат.

Общото между стратегиите и на двете кандидат-президентски двойки е, че отказват да потърсят публична подкрепа от отпаднали на първия тур кандидати или от партии, чиито лидери не са заявили подкрепа. Като ГЕРБ и ДПС.

Това не значи, че не я получават. Без тази на ГЕРБ и ДПС.

При Гюров това е стратегия от първия тур. В инициативния му комитет няма партийни лица. Преди втория тур излезе с видео послание. В него казва, че иска "чиста победа", че никоя партия и лидер не притежават вота на избирателите, че не преговаря с нито една партийна централа и нито един лидер и няма да го направи. "Гласувайте свободно и по убеждение. Не под строй и не от страх.", призова той.

Илияна Йотова специално обръщение до момента няма. Но в дебата с Гюров в четвъртък по БНТ припомни, че освен "Прогресивна България" и Радев, зад нея стоят още много партии - като "най-старата" - БСП, НДСВ, ВМРО.

Така балотажът на 1 ноември има всички предпоставки да се превърне в по-широк политически сблъсък от избор между двама кандидати за президент, като прерасне в протестен вот срещу политическото влияние на Румен Радев. И геополитически избор.

Големият въпрос е дали противниците на управлението на Радев ще успеят да се обединят около Гюров, или различията между партиите ще попречат на подобна мобилизация.

Какво показа първият тур

“Прогресивна България”, която стои зад действащия президент, е загубила около 900 хил. гласа спрямо парламентарните избори през април и това е ясен сигнал, че подкрепата на избирателите за Радев далеч не е безусловна.

Първият тур показа, че подкрепата за Йотова не се припокрива изцяло с електоралната тежест на „Прогресивна България“.

Според данните от екзитпола на „Алфа Рисърч“ сред гласуваните в неделя 74% от тези, които през април са подкрепили Радев, сега са пуснали бюлетина за Йотова. Но 11% са избрали Костадин Костадинов, а 9% - Андрей Гюров.

Разликата между двамата кандидати на първия тур е 42 715 гласа. При подобен резултат прехвърлянето на сравнително малка част от гласовете на отпадналите кандидати може да се окаже решаващо.

Вот "против" и "идеологически разделителни линии"

Призивите за гласуване към избирателите след първия тур очертават два различни прочита на предстоящия вот. За част от отпадналите кандидати и формации той е възможност да се ограничи политическото влияние на Румен Радев, за други - за пореден път да изтъкнат своите различия, да си придадат важност или вероятно да опитат да изтъргуват своята подкрепа.

След края на изборния ден в неделя кандидатите, които отпаднаха от надпреварата, започнаха да очертават позициите си за балотажа на 1 ноември. Двама от тях призоваха да се гласува не "за", а "против" един от двамата кандидати.

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев призова симпатизантите си да гласуват по съвест, „но в никакъв случай за г-жа Йотова“.

Според него загубата на Йотова би се отразила пряко върху политическата формация на Радев и може да доведе до предсрочни парламентарни избори още следващата пролет.

От "Прогресивна България" и щаба на Йотова изненадващо припознаха тази линия като своя - в дните преди балотажа "заплашиха", че неизбирането ѝ за президент може да събори правителството. Как, като то има пълно мнозинство от 131 депутати в парламента - не е ясно, освен ако Радев не подаде оставка.

На другия полюс лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов се обяви против Андрей Гюров. Костадинов, който взе 12% от вота на първия тур, обаче подчерта, че това не означава, че избирателите на партията непременно ще гласуват за Йотова.

Собствената му социология показвала, че симпатизантите на "Възраждане" ще действат по 3 начина на балотажа - няма да гласуват, ще гласуват с “не подкрепям никого” или ще подкрепят Илияна Йотова.

Тя самата не е поискала официално подкрепата на партията. В същото време позициите на „Възраждане“ по теми като Русия и войната в Украйна имат допирни точки с тези на политическия лагер около Радев.

Тесни партийни сметки за оцеляване по-скоро прозираха в призива на друг кандидат - Ивелин Михайлов от "Величие", който подкрепи Йотова. По думите му тя и Радев знаели, че "Величие" е "незаобиколим фактор" в българската политика.

Последваха и политически призиви, които ясно показват, че изборът между Илияна Йотова и Андрей Гюров е и сблъсък между различните представи за външнополитическата ориентация на България и за управлението на страната. Сблъсък по оста Европа и западния свят - Русия и "ляво - дясно".

Бившият военен министър Николай Ненчев, който също беше кандидат, призова избирателите с проевропейски и демократични убеждения да подкрепят Андрей Гюров и Георги Кандев. Той представи балотажа като избор между продължаване на политическия курс на Радев и Йотова, и възстановяване на демократичното управление и европейската ориентация на страната.

Десният съюз „Синя България“ също се обяви срещу Йотова, като определи политическата линия, която тя представлява, като „популистки и левичарски модел на управление“.

Формацията обаче не отправи категоричен призив за подкрепа на Гюров, а вместо това заговори за “дребни партийни сметки” и повтори теза на ГЕРБ, че е трябвало да има "общ десен кандидат" на тези избори.

СДС - коалиционен партньор на ГЕРБ - се раздели на две.

Заместник-председателят на партията Румен Христов призова недвусмислено избирателите да подкрепят Андрей Гюров и Георги Кандев, като представи вота като избор между европейската демокрация и връщането към авторитарен стил на управление.

“Не сме се отказали от стремежа ни България да бъде достойна европейска държава. Всичко това можем да защитим в неделя. Призивите да не се гласува обслужват другия път – на връщането към Москва, на авторитарния стил на управление, на управленската немощ, на икономическия хаос. Това напомня ли ви на нещо? На мен ми напомня на Виденовото управление. Приятели, на 1 ноември всички към урните, за да защитим европейска демократична България! Гласувайте за Андрей Гюров и Георги Кандев с номер 4!”, написа Христов в личния си профил във Facebook.

Официалната позиция на партията, начело с Илия Лазаров, обаче е доста по-различна. СДС повтори добре познатия рефрен на Бойко Борисов, че “непоискана подкрепа не се дава” и обяви, че ако някой от кандидатите поиска подкрепата на партията за втори тур, тогава ще се решава.

Лазаров влиза в политиката като част от административния екип на президента (1997-2022) Петър Стоянов.

Самият Стоянов - който беше държавен глава в едни от най-смутните години на прехода - именно когато се решава геополитическата ориентация на България в ЕС и НАТО, подкрепи Гюров. Сам каза, че това е "непоискана подкрепа".

По думите му Йотова, чийто път е социалистически, и подкрепящите я са идеологически противник исторически. Акцентира и върху цивилизационния избор на България. Според него Гюров има "качества, които могат да го направят достоен президент".

Подкрепата на ПБ, ПП и ДБ е ясна. Интригата е при ГЕРБ и ДПС

Подкрепата за двамата кандидати от основните политически формации е ясна: „Прогресивна България“ застана зад Илияна Йотова и Кирил Вълчев, а „Продължаваме промяната” и “Демократична България“ зад Андрей Гюров и Георги Кандев.

Голямата неизвестна преди балотажа е как ще се разпределят гласовете на избирателите на ГЕРБ и ДПС.

Според данните на „Алфа Рисърч“ от екзитпола на първия тур 39% от гласувалите привърженици на ГЕРБ са подкрепили Гюров, а 22% - Йотова. При избирателите на ДПС разпределението е обратното: 39% са гласували за Йотова, а 28% - за Гюров.

Бойко Борисов многократно посочи, че няма да призовава за подкрепа на нито един от двамата кандидати, ако такава не бъде поискана. Това към този момент не се е случило.

Ако положението остане такова, най-голямата към момента опозиционна партия - според броя депутати, който има - за първи път фактически "няма думата" на национален вот.

Борисов отрече и обвинения някой да е оказвал натиск върху кметовете на ГЕРБ за гласуване за определен кандидат.

При ДПС въпросът е още по-сложен заради необичайно ниската избирателна активност в традиционни за движението райони и призивите за бойкот на първия тур.

В Белица, където дни преди изборите беше задържан кметът Радослав Ревански, гласувалите са 371 души при 1734 на парламентарните избори през април.

В Сунгурларе, чийто кмет Димитър Гавазов също беше задържан, до урните са отишли 357 души при 1235 през пролетта.

В Кърджали са гласували 23 282 души при 81 054 на предходните парламентарни избори.

По резултатите от 25 октомври обаче не може да се прогнозира какво ще реши партията в дните преди балотажа и при какви условия хората, които бойкотираха първия тур, биха се върнали до урните. И, разбира се, за кого ще гласуват, ако го направят.

Петър Стоянов: Андрей Гюров има качества, които могат да го направят достоен президент