Връщат ли се българските емигранти от чужбина?

Вярно ли е, че все повече български граждани се завръщат обратно в страната след емиграция? Този въпрос се оказа обект на спор, след като премиерът Бойко Борисов представи данни от НСИ за поведението на българите-имигранти между 2012 и 2018 г.

Извадката на Борисов показва, че през 2012 г. завърналите се от чужбина съграждани са били малко под 5000 души, докато през 2018 г. броят им е 16169.

Министър-председателят обяснява тази тенденция с това, че "през последните години у нас има видим напредък" на фона на предходните десетилетия, които той свързва със "срив на българския лев, изчезване на спестяванията на хората, свръхинфлация, глад и мизерия".

"Именно затова през последните години чувствително расте броят на българите, които се завръщат в родината - около 4 пъти за периода 2012 г. - 2018 г. Днес в Европа няма стена, която да разделя хората, миграционните процеси са сравнително лесни, но за нас е важно, че посоката вече е двупосочна. Разбира се, че в страната ни има проблеми, но те са решими и по тях се работи", пише Борисов.

Публикацията беше атакувана в социалните мрежи и медиите, най-вече заради изваждането на статистически данни от контекст.

Информацията, която Борисов представя, действително отговаря на фактите - това са официалните данни на НСИ в категорията "Имигранти" с българско гражданство между 2012 и 2018 г. Това са българите, за които националната статистика има данни, че са сменили обичайното си местоживеене от чужбина в България. Тази база данни обаче съдържа и втора група показатели - напусналите граждани - която липсва от извадката на Борисов. Въпреки реалното повишение на хората, които избират да се върнат в България, броят на българите-емигранти за 2018 г. остава почти два пъти по-висок.

Кой се връща и кой заминава?

Данните на НСИ от последната година показват интересни промени - най-големият брой на завърналите се българи са деца под 4-годишна възраст - над 12% от цялата годишна сума на имигрантите. Това е тенденция, която започва още от 2017 г. и вероятно може да се обясни с това, че семейства с малки деца (някои от тях - родени в чужбина) предпочитат да се върнат в България. На второ място по относителен дял е групата на завърналите се българи в групата 30-34 години (11,5% през 2018 г.).

Графика: Имиграцията на българите (по възрастови групи) между 2012 и 2018 г.

За сметка на това, емиграцията на българите започва още между 15-19 години (ученици и кандидат-студенти). Хората в най-активна трудоспособна възраст - между 20 и 49 години - продължават да изпълват най-голямата група на напускащите.

Средно над 66% от заминаващите всяка година са трудоспособни българи. За сравнение - средният относителен дял на групата 20-49 г. сред завръщащите се е само 48,7%.

Графика: Емиграцията на българите (по възрастови групи) между 2012 и 2018 г.

Информацията, която НСИ представя за външната миграция, има своите ограничения: тя разчита само на официална информация за адресната регистрация от 2012 г. насам (без да се разграничава притокът по държави) и не свързва количествените данни с качествени обяснения. Сами по себе си, те не са достатъчни, за да се разбере какви са мотивите на връщането в България и това би трябвало да бъде тема на допълнително изследване.

И все пак - положителна тенденция в данните действително има. Тя се вижда при сравнението на относителните дяловe на "напускащи" и "връщащи се".

Графика: Относителен дял на връщащите се спрямо заминаващите български граждани между 2012 и 2018 г.

Ако през 2012 г. завърналите се българи са компенсирали само 36% от броя на заминалите, то през 2018 г. съотношението между пристигащи и напускащи е 51%. Това не означава, че емиграцията е намаляла - напротив, абсолютната й стойност нараства с всяка следваща година от 2012 г. насам. Но негативният й ефект върху общия брой на населението в България постепенно (и бавно) се овладява.