Ясно е, че по различни показатели, чрез които се измерват постиженията на образователната система, България води класациите отдолу нагоре. Крепи ги да не паднат, така да се каже.
Досега обаче като търсим виновниците, се оглеждаме я в министерствата и министрите, я в лошите ученици и още по-лошите им родители. За учителите не сме се сетили, или по-точно сетили сме се, но от уважение не сме искали да погледнем натам.
Е, сега се налага се да погледнем и към учителското съсловие, даже то някак се показа само. Предизвика нашето внимание покрай липсващите ваксини и плана за ваксинация.
Само 38% от учителите и непедагогическият персонал в училищата на страната се е включил в списъците за имунизация, според данните на Янка Такева, и здравните власти представят този процент като върховен подвиг на информационната си стратегия.
Останалите отказват възможността за приоритетно ваксиниране, независимо че епидемията от Covid-19 отне живота на 66 техни колеги само за няколко месеца. Над 4000 учители в България са с трайно намалената работоспособност заради здравословни проблеми, но мнозинството продължава да се бои, че ваксините ще влошат качеството им на живот, вместо да го поправят.
Примерът на държави като Израел, където 44,9% от населението вече се имунизира, явно не се различава като положителен и благонадежден опит.
Неграмотната дезинформация в социалните мрежи се оказва по-авторитетна от личните увещания на главния здравен инспектор Ангел Кунчев - дори те не стигат до съзнанието на учителите от малките населени места, където цели колективи отказват имунизация.
Когато обществото не разбира интереса си, не разбира и колко е важно да изисква от лидерите си да го гарантират.
Затова липсата на ваксини в Австрия е обществен скандал, а в България - пренебрежима тема и за властта, и за "системната" опозиция в предизборна ситуация.
Пред очите ни се разкри следната гледка: Тези, които сме смятали за най-напредничава и прогресивна част от обществото, това съсловие, което е било българската светлина по време на Възраждането и при третата българска държава, сега се наредиха до интернет троловете и великите конспиратори. Без майтап.
От учителите в най-голяма степен се очаква да са любознателни, да разчитат преди всичко на науката, да боравят с научни факти.
Очаква се да учат децата ни да гледат смело в бъдещето, да мечтаят да станат като Илон Мъск. Вместо това те се страхуват да не би Бил Гейтс да ги чипира и да не ги поръсят от самолети с вируса на COVID 19.
Обществото им е възложило надеждите да обучи младото си поколение, а получава суеверни хора. Какво да очаква човек от професионална общност, която избира и преизбира вече 30-тина години Янка Такева за свой представител и лидер?
България не е сумата от страховете си.
Български учени специализират и работят рамо до рамо с най-напредналите си колеги в Европа и САЩ. Българските деца печелят награди от международни състезания и олимпиади по математика, физика и природни науки. Близо 50 учени от БАН и Софийският университет днес са сред световните авторитети в своите изследователски области.
От времето на големите ни откриватели като Стамен Григоров, проф. д-р Иван Митев, проф. Димитър Пасков, акад. Георги Наджаков или д-р Сребра Родопска ни делят само няколко десетилетия.
Техният свободен ум и постиженията им в областта на медицината, микробиологията, физиката и фармакологията са примерът, който би трябвало да мотивира нашите избори - а не слепият страх, взаимното недоверие и идеологическото тесногръдие.
Време е будителите да се върнат в класните стаи и най-после да ги проветрят от застоялия въздух.
Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
