Историята я пишат победителите. Но ако хора като Георги Марков и Александър Йорданов останаха да дописват историята на СДС през 2020 г., май е време да признаем, че победата не е синя. И времето им не е наше.
Докато светът твори история с научни постижения и пълна мобилизация на най-добрите си умове, двама от бившите "старейшини" на СДС със синекурни постове в ГЕРБ произведоха сериал от скандали през ефира на обществените медии БНТ и БНР.
Първи беше бившият конституционен съдия Георги Марков, който разви феноменално нелепата теория за заразния джендъризъм в Брюксел, пред чието изкушение били безсилни дори честни ултраконсерватори с хипстърски бради като унгарския евродепутат Йозеф Сайер.
Не е лесно да измислиш оправдание за ситуация, в която агресивен хомофоб от собственото ти политическо семейство е уловен гол на водосточната тръба след бягство от групова сесия по еднополови удоволствия.
На следващия ден Силвия Великова от БНР показа как би трябвало да се държи уважаващ себе си човек, изправен пред блясъка на чистия политически ум.
Този път в главната роля влезе евродепутатът от ГЕРБ и бивш председател на 36 Народното събрание Александър Йорданов, който се обиди от въпросите, напомнящи за собствената му партийна биография. А уж срамен труд няма, дори за бивш професор от Пернишкия университет.
Човекът, който някога сравняваше стила на Бойко Борисов със селските хитрости на Тодор Живков, сега е член на групата на ГЕРБ в Брюксел - макар и като втори избор (след отказалия се Владимир Кисьов) и заел евродепутатското си кресло след класиране от шесто място в чужда листа.
След напълно проваленото интервю за БНР Йорданов нарече въпросите на Великова "тъпи", а самата нея - "махленска клюкарка", преди някой уместно да го посъветва да изтрие обидните си коментари.
Извинение за недопустимото отношение към журналистката така и не последва. Във всеки случай Йорданов тръгна бодро по стъпките на Данаил Кирилов, непрежалимия бивш правосъден министър и първия в света ръководител на министерство с официална забрана да споделя размислите си във Facebook.
Най-голямата гордост в кариерния епилог на Александър Йорданов се оказа фактът, че само ГЕРБ можели да бият БСП на избори. Ако беше научил един урок от 1991-1992 г., щеше да знае, че това постижение има съмнително кратък срок на годност.
И съвсем не е достатъчно условие за управлението на държава през 21 век.
Защото както тогава, така и сега победата "с малко, но завинаги" е пълна илюзия. Както тогава, така и сега историческите компромиси с разпределителя на порции Ахмед Доган са също толкова отблъскващи, колкото некомпетентността на "Позитано" 20.
Опитайте се да обясните потока на мисълта на Марков или Йорданов пред произволно 18-годишно момче или момиче, което никога не е виждало СДС на власт, но също като родителите си иска да живее като свободен и достоен човек.
Никога няма да повярва, че Съюзът на демократичните сили е печелил избори с гласовете на почти 2 милиона български граждани и е превел България през най-тежката й финансова и политическа криза. Няма да разбере защо емблемата с лъвчето е толкова важен символ за ГЕРБ и за всяка друга политическа сила с претенции на автентичен наследник на демократичното движение.
Ще остане с впечатлението за аматьорски цирк. Ще разбере защо от някогашната енергия за промяна останаха само снимките за спомен. Защо от заряда за реформи останаха принципите с "двойно дъно". Ще разбере и защо някои хора продължават да получават поздрави за втория си имен ден "в чест" на агентурните псевдоними, получени от кръстници-вербовчици от ДС.
Изпълнителите на завещанието на СДС не успяха да постигнат много извън собственото си трудоустрояване. Но успяват да нанасят повече вреди върху репутацията на партията, отколкото всички някогашни сини люспи, мравки, маскирани милиционери и други редки екземпляри, взети заедно.
