Авторът на световни бестселъри Малкълм Гладуел има офис на тиха улица в Хъдсън, Ню Йорк. Точно зад бюрото си има плакат на Мао Дзъдун, бившия комунистически лидер на Китай. Защо, вероятно се питате?
Може би за да покаже как идеите могат да бъдат опасни?
Не, няма конкретна причина. На стената има и други два плаката на китайски комунисти.
„Намерих ги онлайн за 10 долара. Просто мисля, че е смешно“, казва 61-годишният Гладуел в интервю за "New York Times".
Гладуел, който в своите книги обобщава заключенията си в резултат на проучванията в областта на социологията, психологията и социалната психология, не приема собствените си идеи твърде насериозно.
Други обаче го правят. Първата му книга - „The Tipping Point“ (Повратната точка), се превърна в абсолютна сензация, когато излезе през 2000 г.
Бизнес предприемачи, политически лидери и обикновени хора се отнасят към книгата като към Библия, търсейки в нея информация за това как да направят така, че техните собствени продукти масово да се разпространят.
Бизнес училищата кръщават програми по лидерство на труда на Гладуел, а десетки бизнесмени цитират известното му правило, че истинското постижение има цена: 10 000 часа практика.
Изглежда обаче Гладуел може да надгради дебюта си, защото през октомври излиза най-новата му книга - „Отмъщението на повратната точка“ (Revenge of The Tipping Point).
В нея Гладуел разказва редица завладяващи истории - в част от тях той напомня за забравено телевизионно предаване от 70-те години на миналия век, което е променило света, и предлага алтернативно обяснение на две от най-големите епидемии на нашето време: COVID и опиоидната криза.
Писателят смята, че „Повратната точка“ е станала изключително популярна, защото е "отговаряла на оптимизма от края на 90-те години на миналия век".
"2000 г. беше оптимистично време. Беше настъпило новото хилядолетие. Престъпността и социалните проблеми бяха в процес на намаляване. Студената война беше приключила", изтъква той.
В нея той предлага три „правила“ за това как се случва всяка социална зараза - как, да речем, се натрупва вълна от престъпления, но също и как нов вид маратонки превзема пазара. Оказва се, че тези правила обясняват и успеха на собствената му книга.
Според неговия „Закон за малцината“ за откриването и популяризирането на нова тенденция са необходими само малък брой свързващи се лица.
Що се отнася до второто правило, „Факторът на прилепчивостта“ - това е донякъде очевидното схващане, че една мода трябва да е особено достъпна или пристрастяваща, за да се наложи наистина.
Третото правило на Гладуел „Силата на контекста“ е може би е било най-решаващо за пробива му - средата, в която се появява една идея, влияе на нейното възприемане.
Гладуел разкрива, че в „Отмъщението на повратната точка“ ще се върне към популярните си концепции близо 25 години по-късно.
В най-новия си труд той събира „случаи, в които хората - умишлено или по невнимание, добродетелно или злонамерено - са направили избор, който е променил хода и формата на заразното явление“.
Така например той поставя на фокус и мрачната история на епидемията от опиоиди, завладяла САЩ.
В нея ще можем да прочетем за това как семейство Саклер и тяхната компания Purdue Pharma са идентифицирали лекарите, които са били сред най-големите разпространители на OxyContin, както и за по-широкия контекст.
Епидемията се разрази в огромни мащаби именно в САЩ, където в миналото регулаторната култура по отношение на опиоидите е била сравнително слаба.
Въвеждането на "лоши играчи" е една от основните разлики в новата книга, която иначе потвърждава предишното му послание - промяната изисква само много малък брой хора.
Изданието "Atlantic" съобщава, че в един от примерите в книгата Гладуел се позовава на изследването на Анна С. Мюлер и Сет Абрутин - двама социолози, които от 2013 г. до 2016 г. са работили на терен в богато американско предградие, опитвайки се да разкрият източниците на повишения брой самоубийства в местната гимназия.
В книгата си „Живот под натиск“ те стигат до заключението, че в общността (наречена от тях "Поплар Гроув") доминира културата на високите постижения, която тежи на децата и допринася за избора им да посегнат на живота си.
Гладуел обаче отива дори още по-далеч, като нарича въпросната общност „монокултура“, в която учениците са имали нулеви възможности да се откроят и "да се откажат от нейната меритокрация".
Така първото самоубийство се превръща в своеобразна „инфекция“, а „щом инфекцията е вътре в стените, няма какво да я спре“.
Изследвайки група самоубийства в североизточната част на Охайо през 2017-18 г., подобна на тази в "Поплар Гроув, проучване от 2021 г. в Journal of Adolescent Health обръща внимание на силата на активностите онлайн.
Данните показват почти двойно по-висок риск от суицидни мисли и опити за самоубийство сред учениците, публикували „съдържание в социалните медии, свързано със суицидния клъстер“.
Гладуел обаче не взема предвид възможността онлайн дейности като видеоигри, канали в YouTube и чатове да са осигурили на тийнейджърите бягство от "Поплар Гроув" или да са засилили привлекателността на самоубийството.
Гладуел отдавна настоява, че промяната се случва неусетно.
Епидемиите, пише той в новата си книга, „не са диви и извън контрол“.
"Те имат един-единствен източник и всеки може да проследи нишката обратно към него", подчертава Гладуел.
В най-новия си труд Гладуел изследва и значението на мястото за формирането на нашите истории.
Той твърди, че общностите укрепват и затвърждават представите ни за себе си.
Книгата изобилства от забавни и проницателни анекдоти, които затвърждават тезата на Гладуел.
Писателят разказва за Каспър и Си-Дог, които в миналото са били доста успешни банкови обирджии в Лос Анджелис. Те са организирали 175 обира в рамките на две години. Бандитите вдъхновяват и други, поставяйки началото на вълна от престъпления: само през 1992 г. в Лос Анджелис всеки час и всеки ден се извършват обири.
Каспър и Си-Дог, според Гладуел, са били „суперразпространители“, които са създали заразителна история за Лос Анджелис като гангстерски рай.
Понякога хората оформят историята, без да знаят това.
През 1980 г. Маями се превръща от заспал южен град в столица на наркотиците благодарение на три "шока": приток на пари от наркотици, корупция в наказателното правораздаване и отварянето на границите на Куба от Кастро.
През февруари 2020 г. биотехнологичната компания Biogen е домакин на среща в хотел Marriott в Бостън. Служителите пристигат от цял свят, включително един човек, който се е заразил с COVID и е трябвало да говори пред препълнената зала. По-късно научаваме, че този един „суперразпространител“ е бил отговорен за заболяването на повече от 300 000 души.
Това Гладуел нарича „закон на малкото“.
Смята се, че „Отмъщението на отмъщението на повратната точка“ е най-личната книга на Гладуел досега.
С характерната за него смесица от разказване на истории и факти от социалните науки той предлага ръководство за осмисляне на заразите на съвременния свят.
Време е да започнем да се отнасяме по-сериозно към повратните точки.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
