"За първи път има повишаване на раждаемостта в България" - това беше един от пунктовете, които Кирил Петков отчете като принос на "Промяната" при управлението на държавата при националното събрание на партията през уикенда.
Няколко дни по-късно Петков обяви, че премахването на таксите за детските градини и увеличаването на доходите след смяната на кабинетите на ГЕРБ са довели до увеличение на раждаемостта в страната.
Делян Добрев и Бойко Борисов побързаха да отрекат тези твърдения.
Добрев твърди, че в 2023 г. имало дори "отрицателен рекорд" на ражданията. Посочва и конкретно число: 49 610 новородени деца, или първи случай, в който този показател в България пада под линията на 50-те хиляди.
Кое от двете противоречащи си твърдения е вярно?
Нито Петков, нито Добрев цитират официална и проверима информация.
Данните на НСИ за населението през 2023 г. все още не са готови и ще бъдат публикувани на 29 април, съобщава ръководителят на пресцентъра на института Любомир Блатски пред "Булевард България".
"Към момента няма никаква официална информация за броя на населението, раждаемостта и миграцията за 2023 г. Всичко, публикувано до момента са вероятно оценки, но не се базира на статистически данни", се казва в отговора му.
Дори ако приемем, че смяната на властта би могла да насърчи раждането на деца, все още няма как да проверим какъв е "ефектът" от кабинета "Денков" - поне засега.
Вярно ли е, че раждаемостта в България се е увеличила след края на управлението на ГЕРБ?
Родените деца в България не се увеличават в абсолютна стойност. Нито преди, нито след смяната на властта през 2021.
За последен път НСИ е отчел леко покачване на ражданията през 2014 г.
В последните две години от официалната статистика обаче е нараснал коефициентът на раждаемост - т.е. съотношението между броя на живородените деца спрямо цялото население на България. А цялото население на България намалява като абсолютна стойност всяка година.
По същия начин се увеличава и тоталният коефициент на плодовитост в България - или средния брой деца, родени от една жена във фертилна възраст, спрямо всички българки във фертилна възраст.
Жените между 15 и 49 г. в България са около 1,278 млн. към края на 2022 - с около 350 000 по-малко от преди десетилетие.
Така през 2022 г. средният брой живородени деца от една жена в България е 1.78, като нараства с 0.20 спрямо 2021 година, по данни на НСИ.
По този показател България е над средното равнище за ЕС и е с по-добра позиция от Унгария (1.52 за 2022 г.), която иначе инвестира значителни средства за стимулиране на раждаемостта, както наскоро обърна внимание доц. Георги Бърдаров.
Дали този показател е "добра новина", сам по себе си? Не съвсем.
България е изгубила над 800 000 души между 2012 и 2022 г. поради емиграцията на младо активно население и свръхвисоката смъртност - два от четирите фактора, които доц. Бърдаров посочваше като най-големи проблеми пред демографията на страната (заедно с териториалните дисбаланси и високия процент на необразовано население).
Средната продължителност на живота в България, изчислена за периода 2020-2022 г., е 71.9 години и намалява с 1.7 г. спрямо предходния период (2019-2021).
Общата смъртност през 2022 г. в България е 18.4 промила, което е най-високото равнище в целия Европейски съюз.
Положителното през тази година е намаляването на извънредната смъртност - т.е. смъртните случаи сред хората под 65 г. - след най-тежкия период на пандемията.
Относително добра новина има и в данните за българите, които отново се връщат в България. Извънредната вълна е през 2020 г. в годината на Covid-пандемията, но през 2022 г. отново има известно увеличение спрямо броя на емигриращите българи.
Откъде идва твърдението, че ражданията са паднали под 50 000 през 2023 г.?
Източникът на Делян Добрев е т. нар. Индекс на болниците - частен проект на сайта "Клиника.бг" и "Галъп интернешънъл", който си е поставил за цел да показва "обективни данни за клиниките, както и субективната оценка на пациентите върху здравната сфера".
Той използва справка от НЗОК за ражданията в 103 болници в страната през 2023 г., но в тях не влизат случаите на родени български деца в страната или чужбина, за които Здравната каса не е платила.
НСИ използва друг източник - и това са данните за ражданията в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, т.е. ЕСГРАОН. В съвкупността на родените деца се включват всички родени деца, на които обичайното местоживеене (настоящ адрес) е в Република България.
Данните от НСИ са меродавни - те се предоставят и на Евростат, ООН, Световната банка и други международни институции.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
