За цените на храните и как държавата допринася за инфлацията

Храните в България поскъпват, но не отсега и не повече, отколкото в Европа
Изключение са млечните продукти и яйцата - те са доста по-скъпи, но там има проблем с конкуренцията, или продуктите са внос
Част от инфлацията я помпа държавата - с административно вдигане на доходи, а понякога и с опити да влияе на пазарните цени с "тавани" и "забрани"
"Нарочени" за високите цени са големите вериги, но те държат общо 50% от търговията с храни
Практиката бизнеси да бъдат сочени с пръст може да се превърне в по-голям проблем за икономиката, отколкото инфлацията

Цените на храните са новата дъвка в устата на политиците. Темата стана модерна, след като „бойкотът“ на търговските вериги, който тръгна от Хърватия и обиколи повечето държави на Балканите, беше привнесен и в България.

Така в парламента вече отлежават два отделни законопроекта на БСП и на ДПС - Ново начало – единият е за ограничаване на надценките, а другият директно предлага таван на печалбите. На този фон, докато обещава, че няма да се намесва пряко в цените на основни стоки, държавата се втурна да обяснява какъв е бил ефектът от „бойкота“ и да разработва пакет от мерки за овладяване на цените на храните.

Какво показват числата?

Животът, в частност и храните, поскъпват осезаемо в последните три години. Тенденцията е такава в цяла Европа. Факторите са много. Войната в Украйна, която оскъпи драстично енергията, климатичните промени, които намаляват добива, са само част от картината.

От данните на Евростат също се вижда, че нивото на инфлацията в България следва общоевропейската тенденция.

Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) коментира за „Булевард България“, че средните цени в България са по-ниски от тези в ЕС като абсолютна стойност, но в отделни категории - като мляко, масло и яйца - се наблюдават сериозни отклонения.

„Това са категории продукти, при които или има концентрация в един голям местен производител, или преобладава внос. И това са точно тези категории – млечни продукти, яйца, масло и мазнини. При тях наблюдаваме отклонение от 20-25% от средното в ЕС“, коментира Ганев.

В началото на 2023 година стана ясно, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е позволила сливането на производителите на „Верея“ и Olympos.

“Концентрацията е разрешена, макар и регулаторът да намира, че в някои сегменти сделката може да окаже въздействие върху конкуренцията. Сделката създава местен гигант с годишен оборот близо 200 млн. лв.”, пише „Капитал“ през януари 2023 година.

Тогава антимонополната комисията отчита, че „млечният гигант“ ще държи около 80-90% от пазара на прясно и пастьоризирано мляко, но разрешава сливането с аргумента, че навлизането на нови играчи е лесно. Тогава КЗК не очаква ефект върху пазара на масло, сирене и кисело мляко.

За да се включи в темата, ден преди т.нар. „бойкот“, който се проведе на 13 февруари, КЗК обяви, че започва проверка за ръста на цените на храните от първа необходимост, въпреки че няма правомощия да регулира колко струват стоките в хранителните магазини, нито да санкционира търговците в тази връзка.

Защо големите вериги отново са нарочени за „виновни“

На този фон недоволството от поскъпването на живота беше насочено от организаторите на бойкота срещу големите търговски вериги, които по данни на ИПИ заедно формират 50% - тоест само половината - от пазара на хранителни стоки и напитки.

В големите супермаргети работят 35% от наетите в сектор търговия с храни – или близо 30 000 души;
Заплатите в големите вериги са с над 60% по-високи от средните в сектора търговия с храни.

На база на тези данни можем да допуснем, че големите търговски вериги "работят на светло", като осигуряват служителите си върху реалните им заплати. Това значи повече приходи за държавния бюджет от социални и здравни осигуровски и данъци.

Анализ на Сдружението за модерна търговия, където членуват по-голямата част от веригите, показва, че през 2024 година именно търговията на дребно е била основният двигател на икономиката. Това лесно може да се обясни – доходите на домакинствата нарастват с по-бърз темп от инфлацията, която на свой ред расте със значително по-бавно. Докато годишната инфлация през януари достига 3,7%, средната заплата в страната се е повишила с 13,7%.

Освен това секторът "търговия" е един от най-контролираните от държавата – в 70% от компаниите е имало средно по 8 проверки през 2024 година. Данните са от национално представително проучване на бизнес средата в България, проведено от агенция ЕСТАТ сред ръководители на 588 български компании.

Председателят на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов посочи, че нагласите на бизнеса като цяло са оптимистични, но определи като „обезпокоителна способността на държавата да се справя с кризи, включително противоречивите регулаторни изисквания“.

Той обърна внимание и на част от действията на институциите, с които те самите допринасят за "надуването" на инфлацията, като припомни, че непосредствено след началото на войната в Украйна Министерството на земеделието ограничи вноса на серия продукти от трети страни - тоест страни извън ЕС.

„В резултат на което цените на някои продукти по веригата се увеличиха драстично“, припомни Вълканов.

Сред тях първо бе цената на слънчогледовото олио, а по-късно и на млечните стоки - заради поскъпването на суровините и фуражите.

Макар че според премиера Росен Желязков темата за „таван на надценките“ не е на дневен ред, Вълканов припомни, че в тази графа се отчитат и разходите за персонал, режийни и други, а не печалбата на търговците.

Така, ако хипотетично се тръгне в посока таван на надценките в групата от храни от първа необходимост например, това е бъде калкулирано при други стоки, т.е. ще поскъпнат други продукти извън тази група.

Вълканов коментира и заявката на правителството да "скъси веригата на доставки и прекупвачите".

"При нас веригата е сравнително къса - много често се договаряме директно с производителя. Проблем с прекупвачи може да се случи в сектори, където има раздробени малки производители, които не могат да осигурят съответните количества да зареждат големи търговски вериги. По тази причина там се явяват междинни звена - едно или две, които да изкупят стоката. Със сигруност има поле да се работи в тази посока, но не бива да наричаме някого лош по презумпция", коментира Вълканов.

И докато големите вериги все още очакват покана за разговори с управляващите, "нарочването" на един или друг легален бизнес се превръща в практика в България. Но икономическото развитие изисква предвидимост и ясни правила. Липсата им, в комбинация с недостига на работна ръка, административното покачване на минималната заплата и непрестанното увеличаване на максималния осигурителен доход, могат да се окажат доста по-сериозен проблем от инфлацията.

Веригите надцакаха бойкота на Мая Манолова с огромни отстъпки