Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Световните фондови пазари се сринаха в последните дни. Екраните на борсите в САЩ, Азия и в известна степен Европа, бяха осеяни с мигащи червени стрелки надолу.
Индексите във вторник се възстановиха, но за кратко - изглежда, че засега спадът е овладян, но загубите още не са елиминирани.
Остава въпросът дали паниката от последните дни е по-скоро временно явление или има основания за опасенията, че най-голямата икономика в света САЩ забавя темпа си и може да изпадне в рецесия.
Рискът от мащабен конфликт в Близкия изток, както и отложеното понижаване на лихвите от Федералния резерв допринесоха за паниката на борсите. Страхът за американската икономика доведе и до най-тежкия срив на японския индекс Nikkei oт 1987 година насам.
Но какво означава всичко това?
Опасенията за наближаваща рецесия в САЩ бяха предизвикани от данни за работните места в САЩ, публикувани в края на миналата седмица. Резултатите са значително по-слаби от очакваните.
Новооткритите работни места през юли са били 114 000 – далеч под прогнозите за 175 000 нови позиции.
Нивото на безработица се е повишило до 4.3%, най-високото за почти три години, което задейства "Правилото на Сам", отбелязва британската BBC.
Въпросното правило носи името на американската икономистка Клаудия Сам. То гласи, че ако средната безработица за три месеца е с половин процентен пункт по-висока от най-ниското ниво през последните 12 месеца, тогава страната е в началото на рецесия.
В този случай нивото на безработица в САЩ се е повишило през юли, така че тримесечната средна стойност е 4.1%. Така, ако сравним средната безработица с най-ниското ниво през последната година, което е 3.5%, изглежда действително САЩ са на крачка от рецесия.
Към тези опасения се добавя решението от миналата седмица на Федералния резерв на САЩ (Фед) да не понижава лихвените нива.
За разлика от Европейската централна банка, която наскоро намали основните лихви, федералният резерв задържа разходите по заемите.
Централните американски банкери дадоха знак, че намалението все пак е на масата, но през септември. Данните за пазара на труда доведоха до спекулации, че Федералният резерв е прекалил със забавянето.
Понижаването на лихвените проценти би направило заемите по-евтини и поне на теория би трябвало да стимулира икономиката. Именно заради по-малкото от очакваните нови работни места се подсилват и опасенията, че Фед е закъснял с този ход и икономиката на САЩ вече върви надолу.
"Масло в огъня" наливат и акциите на технологичните компании. Дълго време те вървяха стремително нагоре, движени отчасти от оптимизма за изкуствения интелект (AI). Миналата седмица гигантът в производството на чипове Intel обяви, че съкращава 15 000 работни места. В същото време, пазарни слухове предполагат, че на конкурент Nvidia може да се наложи да забави пускането на новия си AI чип.
Резултатът доведе до спад на технологичния индекс Nasdaq. Само няколко седмици след като достигна историческия си връх, индексът се срина с 10% в петък, което засили страховете на фондовите пазари.
Все пак новините не са толкова лоши според самата Клаудия Сам - създател на правилото, което обвързва данните за нови работни места и рискът от рецесия.
„Не сме в рецесия към момента," казва тя пред CNBC. „Рецесията (в САЩ б.р.) не е неизбежна и има значителен потенциал за намаляване на лихвените проценти."
Повечето рецесии възникват, защото цялостното икономическо производство, известно още като брутен вътрешен продукт, спада значително. Към момента САЩ не се намира в тази ситуация и няма изгледи скоро да се случи, отбелязва агенция Reuters.
Растежът през второто тримесечие достига 2,8% на годишна база, двойно повече спрямо първото тримесечие.
„Проучванията от юли са показателни, че икономиката продължава да расте в началото на третото тримесечие“, казва Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в S&P Global Market Inteligence.
Според икономистите ситуацията в крайна сметка ще принуди Фед да действа по-агресивно, отколкото ако беше започнал да намалява лихвите по-рано, за да успокои пазарите и най-голямата световна икономика да избегне рецесията.
