Поне два руски региона, граничещи с Украйна, няма да проведат традиционните си военни паради, посветени на съветската победа във Втората световна война идния месец, съобщиха регионалните лидери. Официално отмяната се дължи на съображения за сигурност, свързани с продължаващата руска инвазия в Украйна. Многобройни коментатори обаче предполагат, че Москва изпитва все по-голям недостиг на танкове и логично се стреми да избегне насочването на вниманието към мащаба на загубите, понесени от руската армия.
„Независимо дали истинската причина са проблеми със сигурността или недостиг на оборудване, решението за отмяна на тазгодишните паради по случай Деня на победата представлява болезнен удар за Владимир Путин, който подсказва мрачната реалност зад оптимистичното пропагандно представяне на Москва за отслабващата й инвазия в Украйна“, пише в свой анализ Атлантическият съвет на САЩ.
Всяка година на 9 май градовете в Русия отбелязват победата над нацистка Германия през 1945 г. с пищни паради, в които военна техника преминава през централните площади, а изтребители прелитат в небето.
Роман Старовойт, губернатор на Курска област, намираща се близо до Източна Украйна, заяви в понеделник, че се отменя заради засилените „антитерористични мерки“, според информационния сайт Kurzk-izvestia.ru. Новината дойде, след като миналата седмица руската Белгородска област стана първата, канселирала шествието.
И двата региона проведоха паради по случай Деня на победата през 2022 г.
Ежегодните чествания на Деня на победата в Русия са тясно свързани лично с Путин, отбелязват анализторите. По време на управлението си той поставя съветския опит от Втората световна война в центъра на усилията за възстановяване на руската национална гордост след тежкото десетилетие през 90-те години.
„Путин превърна традиционното руско почитане на съветските военни усилия в квазирелигиозен култ към победата със собствени догми, празнични дни и еретици. Самият Ден на победата се е превърнал в най-големия празник в годината, като разгромът на нацистка Германия е издигнат над всички други събития и постижения като определящ момент в руската история“, посочва Атлантическият съвет.
Този култ към победата отдавна определя тона в руската политика и обществен живот. Вътрешните и чуждестранните опоненти на режима на Путин редовно са атакувани като „фашисти“. В продължение на години украинските власти са заклеймявани като „нацисти“, а сегашното нахлуване бива разглеждано като продължение на битката срещу Хитлер.
Значението на Деня на победата за националната идентичност в Путинова Русия и тясната връзка на празника с войната в Украйна правят тазгодишните отмени на парада особено смущаващи. През последните месеци руската инвазия претърпя редица неуспехи както на военния, така и на дипломатическия фронт, които правят перспективата за победа по-далечна от всякога. Огромният брой жертви и зверства доведоха до деградация на армейския морал. А в десетки видеоклипове показаха руски войници, които се оплакаха публично от условията и тежките поражения.
Украйна пък изглежда се стабилизира от някои удари. В началото на април дори възобнови износа на електроенергия за съседните европейски държави. Няма признаци и за спиране на чуждестранната подкрепа. Напротив, Западът изглежда мобилизиран, а присъединяването на Финландия към НАТО е пореден знак за консолидация.
Междувременно през март Международният наказателен съд в Хага официално издаде заповед за ареста на Путин, като обяви за военнопрестъпник заради ролята му в масовото отвличане на украински деца. Той едва ли скоро ще се яви пред трибунала, но статутът и навън, и у дома започва да се пропуква все повече.
„Тези неблагоприятни обстоятелства ще направят работата на Путин още по-трудна, докато се опитва да напише правилната нота в тазгодишното си обръщение по случай Деня на победата. Тъй като няма какво да очаква, той вероятно ще потърси вдъхновение от славата на миналото.“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
