Две са основните причини една двойка да потърси помощ от терапевт. Първата чувството на неудовлетвореност от връзката и втората – защото нещата вече не се получават в сексуален план.
Сексуалните проблеми са добър показател, смята Петер Кайзер. Той e психолог и психотерапевт, ръководител на изследователска група по семейна психология и на изследователската група по медиация в университета във Фехта. До 2019 г. е бил гостуващ лектор в Seoul Cyber Universityв Южна Корея.
Практиката му показва, че след като започнат терапия, много двойки осъзнават, че трудностите им са свързани и с взаимоотношенията им с родителите.
“Сексуалното удовлетворение намалява, ако нещо не е наред в отношенията на двойката, например ако сте недоволни от поведението на партньора си. Семейната ситуация често играе роля тук”, казва Кайзер в интервю за Spiegel.
Ако връзката със собственото семейство е твърде едностранчива, партньорството може да пострада.
Често когато родителите опознаят по-добре партньора или партньорката на детето си и нейните или неговите роднини, се оказва, че припокриването е твърде малко. Новите хора в семейството може да са израснали със съвсем различни навици и възгледи, а това крие потенциал за проблеми.
Изследванията показват, че колкото по-малко общи неща имат хората, толкова по-податливи на конфликти или на недоразумения са отношенията, категоричен е Петер Кайзер.
Когато двама души влязат във връзка, семействата им са въвлечени в неволни роднински отношения. Ако се свържат семейства с различна ценностна система, социално или финансово положение, нещата могат да се объркат. Религията също може да играе роля.
Днес жените са по-независими, по-образовани, работят на по-високи позиции. В специалности като право, медицина и психология те вече съставляват две трети от завършващите. Това социално развитие оказва влияние и върху семейната динамика.
Свекървите вече не могат така лесно да оказват натиск върху квалифицираните и самоуверени жени, защото те просто няма да го позволят, подчертава психологът.
И още една промяна е настъпила - в миналото децата са били нещо нормално и почти маловажно, но днес раждането на внуче е събитие за цялото семейство. За бабите и дядовците е важно да изградят близки отношения с внуците си. Доста баби и дядовци дори виждат смисъла на живота си в грижата и възпитанието на внуците си. В случай, че младите родители имат други идеи, това може да доведе до противоречия.
Споровете често са свързани с т. нар. ролеви модели.
Ако младата майка работи, тя може да бъде критикувана, че няма достатъчно време за съпруга и детето си. Ако тя се грижи за детето си у дома, може да бъде репликирана, че то би се чувствало по-добре в детска градина.
Една от темите с голям потенциал за конфликти е храната, казва Петер Кайзер. Съвременните родители може да са избрали да хранят детето си със здравословна, вегетарианска или веганска храна. Бабите и дядовците обаче може смятат, че детето трябва да яде месо. И че сладкишите не са навредили на никого.
Има семейства, в които отношенията между свекър и свекърва са нарушени в продължение на три или повече поколения. За съжаление, това често корелира с факта, че отношенията между съпрузите също не функционират особено добре.
“Когато създам генограма и начертая символите на взаимоотношенията, семействата често осъзнават, че се намират в някаква форма на “традиция”, разказва за работата си Кайзер.
При анализите на много поколения психологът вижда, че във всяко семейство има определени нагласи за избора на партньор, които традиционно се предават.
Често хората въобще не са наясно с това.
“В някои крайни случаи случаи наблюдаваме как жените от различните поколения избират партньори, които са насилници или алкохолици.
След раздяла те често целенасочено си намират отново подобен партньор. Това обaче може да се види ясно само при анализ на няколко поколения.
Майките обикновено имат различни критерии за избора на партньор на детeто им, някои от които се предават от поколение на поколение. И ако снахата или зетят не отговарят на тези критерии, това може да доведе до конфликт.”, обяснява експертът.
Според него двойките или семействата развиват връзки, които са свързани с невронни мрежи в мозъка, така че структурата на връзката става част от структурата на мозъка и създава несъзнателно привличане един към друг. Тази структура се запазва дори след раздялата, което затруднява откъсването. Понякога засегнатите страни се опитват да поддържат контакт с бившия си партньор чрез спорове или съдебни дела. Самата потребност от привързаност се задоволява чрез агресивни сблъсъци, което води до нови бедствия.
Още един фактор, който играе роля във взаимоотношенията, са парите.
При младите двойки често има материални зависимости, особено когато те самите не печелят достатъчно и родителите ги подкрепят финансово в по-голяма степен. В селските райони това често се случва с фамилните имоти: семействата притежават големи парцели земя и предлагат на децата си възможността да строят там. Младите хора приемат предложението, без да осъзнават колко зависими стават. Тогава младата двойка попада в капан. В крайни случаи те вече нямат право на собствено мнение; всяко действие или поведение, което не съответства на възгледите на родителите им, се смята за неблагодарност. Това понякога създава почти непоносим натиск. Често е много трудно да се обособи семейството, а за някои това е почти невъзможно.
Ако няколко поколения се съберат доброволно под един покрив и се споразумеят за начина, по който искат да живеят заедно, това може да работи добре, но те трябва да започнат начинанието заедно. Рядко става така. Обикновено има съществуващ имот, където вече живеят две поколения, и следователно старите модели, структури и права са предопределени.
Трудно е те да се поставят под въпрос.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: