В плейлистата на 13-годишната ми дъщеря ми откривам Gangsta's Paradise на Кулио, а за Коледа ѝ купувам суетшърт с Тупак. Два дори. Новият албум на Бионсе се казва Renaissance и е базиран на хаус музиката от 90-те. В САЩ CD-та се вървят по-добре отколкото са се продавали в последните 20 години.
Netflix пуска продължение на сериала That '70s Show, подходящо озаглавено That '90s Show. H&M прелива от тениски с логото на Nirvana.
Деветдесетте години се върнаха. Но защо?
Дори и проблемите започнаха да застигат звездите на 90-те. Преди две седмици Ник Картър от Backstreet Boys беше обвинен в изнасилване, случило се през 2001 г. Други три жени подадоха сигнали за сексуално насилие. Певецът беше част от една от най-популярните момчешки банди на 90-те години. Брат му Арън почина през ноември на 34, след като години наред се беше спускал по пързалката на живота само надолу.
Събитията около братята Картър доведоха до дискусии за това колко счупени могат да са захаросаните усмивки на знаменитостите от 90-те.
Носталгията е очевидна не само в музиката, но и в модата. Огледайте се в голите кореми на тийнейджърките, кожухчета и суетшъртите.
Завръщането в миналото може да се обясни отчасти с психологическия термин „розова ретроспекция“. Розовата ретроспекция по аналогията с розовите очила е фраза, въведена от Терънс Мичъл и Лий Томпсън. Според американските изследователи миналото понякога се помни по-розово, отколкото е било. Като перфектен сън.
90-те са онези години, в които сега светът, във време на войни и кризи, опитва да намери успокоение.
По време на пандемията журналистът Чък Клостерман (колумнист на Esquire, ESPN.com и The New York Times Magazine) написа книга, която се казва "Деветдесетте". В нея той прави интересни паралели.
В четвъртък вечер през 90-те години повече хора са гледали произволен епизод от сериал по телевизията, отколкото финала на Game of Thrones, но никой не е смятал това за важно, отбелязва той.
Нито една история не беше "вайръл". Никоя знаменитост не беше "тренд". Светът все още беше голям. Страната все още беше огромна. Можеше просто да си малък човек, със собствен малък живот и собствени малки мисли. Не беше нужно да имаш мнение и никой не се интересуваше дали имаш или не. Можеше да си умишлено сам, дори сред тълпа.“
После светът се промени. Хората, които винаги вдигаха телефона, защото не знаеха кой им звъни, спряха да отговарят на непознати номера.
Всъщност, Клостерман казва, че деветдесетте години започват на 24 септември 1991 г. Датата, на която Nirvana издаде албума "Nevermind". Албум - мрачен, саркастичен и на моменти смущаващ, който направи отрицанието модерно. Написани главно от Кърт Кобейн, песните в "Nevermind" пренасят песимистичната представа за живота директно в детската стая.
В албума има бунт срещу властта, антисексизъм, чувство на неудовлетвореност, отчуждение и проблемна любов, вдъхновена от разбитата връзка на Кобейн с Тоби Вейл от Bikini Kill.
Каква по-добра утеха и сега във време, в което повечето млади отказват да имат мечти, свързани с бъдещето. След две години covid-ограничения, почти година на гореща война в Европа и на фона младежи, които заливат картини със супа, за да кажат, че планетата умира, днес усещането за края на света е много по-силно, отколкото когато го чакахме 2000-та година. Не помните ли - тогава компютрите трябваше да се изключат и Земята да спре да се върти.
„Днес 90-те изглеждат като време, когато светът започна да полудява, но не толкова, че да е неуправляемо или непоправимо“, пише Клостерман в книгата си. „Беше краят на 20-ти век, но и краят на една епоха, в която ние контролирахме технологиите повече, отколкото технологиите контролираха нас.“
Когато „Nevermind“ излиза, съоснователят на Spotify, Даниел Ек е в началното училище. Повечето хора слушат албума на CD. Това е времето, в което можете да наемете филм на VHS касета от видеотека.
През 90-те години на миналия век папараците хващат в лапите си принцеса Даяна и започват да я следват 24 часа в денонощието. Нещо немислимо дотогава. Снимат я по време на джогинг, на плажа и така до до смъртта ѝ. Всяка нейна стъпка е записана. „Но този поток от данни“, пише Клостерман, „беше мимолетен и неосезаем по онова време“.
Днес е различно. Аналоговият материал може лесно да бъде дигитализиран, съхраняван, преглеждан, дублиран и преразпределян. Снимките на Даяна влизат в документалния филм на Netflix за Меган и Хари. Интернет е най-голямата видеотека в света. И най-големият усилвател в света. Гласове, които преди са били омаловажавани, могат да бъдат усилени онлайн. В миналото твърденията на неизвестна жена за изнасилване срещу фронтмена на Backstreet Boy е можело и да получат известен отзвук. Преди няколко дни обаче те доведоха до това, че една от най-големите американски телевизионни мрежи отмени планираното коледно специално издание на групата.
Технологията е едно, духът на времето е друго. Алфа-мъжкарите от деветдесетте трябваше да попаднат на фокус в един момент.
Някои мъже актьори сега са в по-добра позиция. Например Киану Рийвс, който често беше осмиван като лош актьор през 90-те, през 2022 има образа на алтернативата на токсичния мъж. А „Матрицата“, която изстреля Рийвс до статут на суперзвезда и си играеше с идеята за втора реалност, сега се чете като алегория на транссексуалността – режисьорите, станали известни като братя Уашовски, вече са сестри Уашовски. „Queer“ не е просто дума, която се използва в лекционните зали.
Самата "Матрицата" - една класика от 90-те, имаше своето продължение преди година, при това с подзаглавието „Възкресения“.
Друг възкръснал 90-тарски проект е The Batman. На пръв поглед става въпрос за типична история за супергерой, в която доброто се бори срещу злото. Погледнато по-дългбоко обаче става въпрос за деветдесетте години, които служат като паспарту за портрета на съвременния човек, пише Юрек Скробала в своя статия "Baby One More Time" (популярно парче на Бритни Спиърс).
Погледът на Робърт Патинсън излъчва меланхолия, той лови злодеи, a песента "Something in the Way" от "Nevermind" на Nirvana звучи на заден план. Броят на стриймингите на песента рязко скaчa след излизането на филма. Робърт Патинсън играе Батман. Но той всъщност играе Кърт Кобейн.
Едно нещо, което помага днес на наследството на Nirvana, са прогресивните идеи на Кърт Кобейн, които не бяха приети на сериозно през 1992 и 1993 г.“, казва Клостерман. „Той беше доста откровен феминист.“ Под суетшърта на Nirvana доста добре би стояла тениска „Бъдещето е на жените“, която младите жени носят днес. През 90-те момичетата обличаха тениски с надпис „кучка“.
Може би промените, които доведоха до преоценката на 90-те години днес, са причината да се обръщаме към 90-те с носталгия. Може би носталгията е онова убежище, което дава на хората чувството на комфорт, сигурност и любов, които сме имали в миналото си.
Възможно е за поколението Z (родени след 1997 г. нататък) сериали като „Приятели“ и 90-тарската мода от секънд хендовете да е тяхното търсене на по-прости времена – без тролене в социалните медии. Връщането към този по-хедонистичен и по-безгрижен стил е и отхвърляне на в естетиката на Instagram, която доминираше през перфектните снимки и филтри.
Когато милениълите навлизаха в зряла възраст, те се облегнаха на простотата на своето детство, за да се справят. И останаха да живеят с майка си и с баща си. Това обяснява привлекателността на #TBT (Throwback Thursday - ден за стари снимки), продължаващата мания по книгите и филмите за Хари Потър от детството им и как хилядолетното розово – нюанс, свързван с младостта и невинността – стана толкова популярно.
Носталгията на Gen Z обърква Бенджамин Хо, доцент по поведенческа икономика във Vassar College и автор на „Защо доверието има значение: Ръководство на икономиста за връзките, които ни свързват“.
„Начинът, по който носталгията обикновено работи, е, че активира спомените ви от детството, предимно поп културата от тийнейджърските ви години“, казва той пред Insider. Според него обаче е твърде рано поколението Z да търси миналото си.
Парадоксът е, че Gen Z си "спомня" за време, от което няма никакви спомени. Според Хо бързият темп на социалните медии е разделил тенденциите в поп-културата толкова много, че неограниченият избор затруднява по-младите да намерят обединяващи културни критерии. Затова и те се обръщат към по-ранно време, когато „Приятели“ свързаха цяло едно поколение с общ хумор, мода и музика.
Или когато няма план за утре, има вчера.
